You are here

Трети март, за който платихме с кръв и злато Освобождението си от турско робство

Честваме 3 март 1878 г. като Ден на Освобождението от Турско робство. Редихме дитирамби за руските освободители, за Дядо Иван, за безкористната помощ на Майка Русия за отхвърляне на петвековното иго. Истината е, че ако Русия водена от имперски амбиции не бе започнала тази поредна война на Балканския полуостров въпреки десетките хиляди жертви нямаше да можем сами да се освободим ... 

 

Малцина обаче знаят, че България плаща с реки от кръв и тонове злато Освобождението си. И нищо не ни е дадено даром, а сме го извоювали и сами. Няма друга държава с толкова паметници на Русия и имена на улици на руски князе, генерали и аристократи, помогнали за освобождението на България, но дали си струва ?!

Имаме най-големият православен храм на Балканите с името на спорен руски светец. Истината е, че покрай комунистическото управление на страната след 9 септември 1944 г. се изграждат и наслагват митовете за руско-турската освободителна война и ролята на Царска Русия в изковаването на българската свобода. Истината прозрях след много години в храм-паметника Шипка, където на огромни мраморни плочи отвътре и отвън на храма са изписани имената на загиналите в Руско-турската война на Балканите 1877-1878 г.  Война за Балканите ...

 

Едва след 10 ноември 1989 г. и падането на СССР се отвориха прозорци в руските и българските архиви, от които става ясна съвсем друга картина.

От публикувания в Държавен вестник през януари в далечната 1884 г. Указ № 1144 става ясно, че „безкористната“ помощ на братушките-освободители е струвала на изстрадалия български народ повече 10 милиона и половина книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на тези пари в злато е била точно 32,5 тона злато. Тези 32 тона злато са изплатени в Петербург в продължение на 12 години. Въпреки че България е била със силно намалено население и територия, тази сума е изплатена напълно.

 

Във въпросния броя на правителствената ни газета буквално четем: „Ний Александър І с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер(аторски). Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”.

Под разходи на “окупацията” се разбира поддръжката на войната (боеприпаси, продоволствие, заплати на офицерския корпус за периода от началото на Руско-Турската война на 1877 г. до 1884 г.).

 

Този цитат ни отваря очите, че всъщност сме платили за окупацията, а не за освобождението си. Че имперските амбиции на Русия са съзирали в нас потенциал за раждането на нова „Задунайска губерния“ е видно и от стр. 308 в първия том на издадената през 1954 г. в съветската страна „История на България“, където е отбелязано, че „Царското правителство на Русия преследваше във войната с Турция завоевателни цели и използваше лозунга на една освободителна война“.

От руските архиви, публикувани през последните години, става ясно, че Русия не е искала България да стане независима, свободна и просперираща държава, а да бъде отвъддунайска губерния, управлявана от наместник на императора. Нещо като база и предмостие за щурма за завладяването на Босфора, стара мечта на руските царе от времето на Петър I и Екатерина Велика.

В продължение на две столетия руските монарси водят 13 войни с Турция. Те имат една обща стратегическа цел – спечелването на контрол върху Балканите и Проливите между Европа и Мала Азия. За тях пътят за установяването на империята им като световна сила винаги е минавал през Босфора и Дарданелите към Егейско и Средиземно море и световните океани. С тази цел те систематично изграждат репутацията на Русия като защитник на балканските християни и на славяните в Османската империя. Колкото повече расте вярата в освободителната й мисия, толкова повече се утвърждава руското влияние на Балканите.

Дори година преди войната е известна руската имперска политика : „Нашите интереси в момента – пише министър-председателят Горчаков - изискват запазване, а не разрушаване на турската цялост. Ние ще помагаме на балканските християни, за да облекчим тяхната участ с внушения пред Високата порта, но в никакъв случай няма да одобряваме или още повече, да толерираме бунтове и въстания срещу законния им господар – султана“.

 

Думите на военния министър Милютин в специална докладна записка до цар Александър ІІ са показателни:

„Изходът от Цариградската конференция ясно показа, че общото въздействие на Европа върху Турция е немислимо. Пасивното европейско съгласие е готово да принесе съдбата на балканските християни в жертва. Но не бива да скриваме от себе си важността и опасността от подобна развръзка на нещата. Безсилието на колективните европейски действия могат само да окуражат Турция и да обърнат тази слаба държава в страшно оръдие против нас. ....ние не можем да търпим непрекъснато оскърбления към собственото ни достойнство и увреждане на материалните ни интереси, докато изчезне и последната следа от влиянието ни на Балканите...“

Руско влияние на Балканите ...

В паметна записка на министър-председателя Горчаков до императора (открита неотдавна в личния архив на съпругата му), написана малко преди подписването на Берлинския конгрес, се казва:

„Вътрешната слабост на държавата не ни дава основания да вярваме, че със сила можем да защитим завоеванията, постигнати чрез войната. Още от самото начало аз гледам на прелиминарния договор с турците като на полезна тактическа стъпка, която отговаря на руската стратегия по Източния въпрос. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към балканските народи, и в частност към българския, като защитник на техните интереси. По този начин ние ще запазим репутацията си на техен покровител. Що се отнася до предстоящото му унищожение под натиска на западните ни съперници, то толкоз по-добре за Русия, тъй като това ще увреди тяхното влияние на Балканите и още повече ще увеличи нашия авторитет.“

На 3 март 1878 г. в предградието на Цариград Сан Стефано е подписан договор, предварителен, а не окончателен, за примирие между Русия и Турция. Подписват от руска страна граф Николай Игнатиев и Александър Нелидовот и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя. Няма присъстващ свидетел на подписването от българска страна, независимо от това, че българите са участвали във военните действия и са дали 3 456 убити опълченци. Обаче руските историци сочат, че загубите на българите са 15 хиляди души - толкова колкото и на Русия ?!

Между страниците на договора от Сан Стефано думата България, като самостоятелна държава, не фигурира никъде. След което Русия капитулира съвсем умишлено и на Берлинския конгрес, където България окончателно е разпокъсана. Това става заради различни тайни споразумения от преди войната с Австро-Унгария, Германия и Англия.Санстефанският мирен договор е поредна дата от една дипломатическа игра.

Договор за създаване на автономно княжество, в който се предвижда неопределено по време пребиване на „руски окупационен корпус” (така е записано) и заплащане на разходите за това от България. 
В следващите 12 години са платени милиони и милиони рубли, разнозначни на тогавашни 32 тона злато.

Договор, предвидил плащане на данък и юридическо върховенство на султана, който заедно с другите държави ще утвърждава избора на български княз.

 Договор, предвидил правото на преминаване на редовни османски войски през България и старопланинските проходи, ако реши Високата порта, предвидил нейна собствена поща и собствен телеграф на нашите земи.

Договор на "далавера" съобразен с тайно споразумение подписано преди началото на войната, на 26 юни - 7 юли 1876 г., в Райхщад, се подписва тайно споразумение между Русия и АвстроУнгарската империя. 
Според него се изключва образуването на компактна славянска държава при евентуална руска победа над Турция. Ако се появи някаква държава, чието име не е посочено, нейната южна граница не трябва да прехвърля билото на Стара планина.

Договор, който уж предлага национално обединение на българите, а в същност е договор за безсрочната окупация на България от Русия, тъй като няма никакво участие на българи в подписването на този документ. Това е един предварителен, временен договор, по-скоро – за примирие, между представителите на Русия и представителите на Османската империя. И в този договор няма абсолютно никакви дати, срокове за изтеглянето на руските войски от България. Там се казва, че руските войски трябва да се изтеглят от Османската империя за период от 3 до 6 месеца, с изключение на България – това е текстът в Санстефанския договор. 

На подменената плоча на Храма “Св. Александър Невски” в София е написано, че руските войски са дали 200 хиляди души убити в сраженията с турците за освобождение на България. Това фалшифицирано число е десет пъти повече от истинското. Според руския специалист Степан Кощурко, ръководител на Международния обществен център “Подвиг” в Москва загубите на руската армия, на финландския батальон и румънската бригада се изчисляват на 15 567 убити и 6842 умрели от раните си войници и офицери. А нашите опълченци дават една трета от жертвите.

 

Не бива да се забравя, че за свободата си българският народ в Нишкото въстание от 1841 г., в Априлското въстание от 1876 и битките на българското опълчение даде общо 60 000 убити. Така, че нищо даром не сме получили, а сме платили с кръв и на Шипка, Шейново, Плевен, София, Стара Загора.

Въпреки това Трети март се празнува, защото от него се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава.

Честит Трети март !

"Под лупа"