You are here

Три мига от червената пролет в Красно село

В света има едно много важно предполитическо разграничение на всички обществени неща, което е толкова очевидно, че никой не го забелязва. Става дума за разграничението лъжа/истина. То стои преди самата политика, защото засяга базисни елементи не само на обществото, но и на самия човек. Инструментът лъжа/истина е най-сигурното мерило за ясни стойности, политически идеи и различно бъдеще, защото ние нямаме нищо друго, на което да се опрем и разчитаме.

Вероятно поради тази причина България е страна, която е прогнила от лъжи. Всички лъжат масово. Политическата лъжа е станала така повсеместна, че никой не може да си даде ясна сметка за положението, системата, ситуацията и дори времето. Българското общество е в плен на лъжите, защото абсолютно всички лъжат, а когато политиката започва с лъжа, тя се превръща в конспирация. А лъжите са станали толкова големи, че неусетно самите думи също са се обезсмислили грандиозно, а това предполага и абсолютно пълен провал в опитите ни да обясним реално обществените процеси.

Ето защо аз ще се опитам с различен подход да обясня какво видях тази събота на конференцията на БСП – Красно село. Тази конференция стана легендарна и медийна, защото бе уважена от двамата основни претенденти за лидерския пост в партията – Сергей Станишев и Георги Първанов. Жадните за сензации медии предварително нагорещиха темата и представиха конференцията като епичен сблъсък на две армии, като някакъв епохален червен Армагедон, където двете сили ще се сблъскат и ще разтърсят политическия пейзаж на левицата с много нови поводи за скандали. Сензационността обаче е част от подмяната, заради това аз ще се придържам към моята собствена истина в това, което видях и ще се опитам обективно да опиша временното състояние на конфликта в БСП и стратегиите на двамата претенденти по начина, по който видях с очите си. В този опит за портрет на ситуацията съм включил и един трети герой – колективната публика от социалисти, чиито реакции бяха достатъчно интереси и по тях може да се напише цял отделен опус за разделението между елит и хора.

Няма да претендирам за изчерпателност, нито за абсолютно непогрешимост. Това е моята истина. И повярвайте ми – преди да е неприятна на вас, тя е непоносима дори и за самия мен.

И така нека да опишем малко от декора, преди да се впуснем в описание на бойните позиции и военни тактики. Хубава и леко студено пролетна сутрин. Небето над Красно село дава всички признаци, че през целия ден равномерно ще залива земята с дъжд, съобразявайки се вероятно с мимолетните партийни настроения и изменчивата народна обич. Близо 30-тина журналисти чакат в ранното утро да се появи някой от анонсирания „двубой на титаните”, за да се постараят да го отстрелят навреме с абсолютно безсмислени въпроси.

Първи се появява Първанов. Сив костюм, елегантна вратовръзка, излъчва институционално великолепие. Лидерът на БСП – Красно село Петър Апостолов и бившата общинска съветничка Таня Найденова, активен фактор в организацията, се впускат пъргаво да го поздравят. Въпреки, че както се оказва впоследствие, това е леко юдински поздрав, защото на Първанов му е заложен капан в отчетния доклад на председателя. В него бившият президент получава тежки обвинения за неясни отношения с Бойко Борисов, заради това, че е напуснал БСП без нищо да го задължава, за заиграването с АБВ и за курсът към социалдемократизация на левицата. Но това е малко по-нататък. Въпреки, че цялото поведение на Първанов ясно показва, че той знае, че е на вражеска територия. Триото започва да си говори за нещо, но предимно позира на фотографите. Всеки се старае да изглежда позитивен, ведър, изпълнен с кротка надежда и блясък в погледа.

Пет минути по-късно се задава и Сергей Станишев. Облеклото му е в пълна противоположност на това на Първанов – идва по пуловерче, дънки и пролетно яке. Станишев отдалеч фиксира политическата конкуренция, защото походката му се вдърви и стана роботска, но не бърза да се приближава. Първо спира да си поговори с един от обикновените социалисти. Все пак лидерството го задължава от време на време да си спомня, че обикновените хора съществуват. Небето все още стои намръщено като фон на всичко, което се случва.

След това Станишев с рязка крачка изкачва стъпалата пред Културния дом в Красно село и нервно разтърсва ръката на Първанов. Двамата си позволяват няколко мига красиво позиране на фотографите, а няколко секунди след това падат и първите капки дъжд. Тях обаче няма кой да ги види, защото медии, социалисти, претенденти за поста и гости колективно нахлуват в залата, където ще се провежда конференцията.

Станишев и Първанов сядат един до друг. Разменят си няколко думи (винаги съм се чудил какво ли, мама му стара, си говорят двама души, докато фотографите постоянно ги снимат) и после не си проговорят до безславното им разделяне. Защото на конференцията в „Красно село” не се ля кръв, нямаше кипеж на страсти, не се случи почти никакъв дебат и епосът много бързо започна да прилича на ситком. Заради това допринесе доста позорното оттегляне на Станишев от сцената с оправданието, че има да гони други събития, както и бързата евакуация на Първанов пък веднага щом направи своето изказване (в отсъствието на конкуренцията) заради това, че трябвало да ходи на конференция в Ковачевци.

Случилото се не дава възможност за почти никакъв нов анализ, който да е различен от тоновете мастило, което е изписано по темата. Но пък мисля, че ако човек се вгледа отвъд привидностите, може да види основните моменти в тактиките на двамата претенденти и всъщност именно това ще се опитам да опиша аз. Не политическите условности, в които влизат, защото политиката в България е подмяна и лъжа, а психологическите процеси, за които все още има надежда, че крият някаква остатъчна истина и достоверна мотивация.

Георги Първанов

Георги Първанов днес вече е биткаджия. Не знам кога точно експрезидентът е повярвал, че е силен и мощен боец, но има самочувствието на каратист, строшил поне седем бетонни блока едновременно. Заради това тезата за голямата победа е основна част от идеологическата му програма. Тънката стреличка с отрова е добра прецелена, особено в партия, която няма с какво да се похвали като победи от 2007 година насам. 5 години загуби могат да превърнат всяка партия в мазохистично-богословски организъм. И заради това Първанов (нека да се обърнем към любимите му спортни метафори) е възприел поведението на треньор, който влиза в полувремето в съблекалнята, когато отборът му губи с 20 на нула.

Именно, защото вярва, че е непобедим и несъкрушим, бившият държавен глава отчаяно търси двубоя със Станишев. Тактиката му е леко холивудска – очевидно се опитва да напомпа БСП с политически адреналин, да я накара да се почувства като зрител на екшън с много спецефекти, за да може във финалния миг да си пробута посланието – „аз мога да разгромя Бойко Борисов”. Първанов много силно персонализира противника, което пак е част от холивудската естетика на неговия образ. Залата не трябва да си представя неясното нещо, наречено „ГЕРБ”, а да вижда образа на врага, сведен до един-единствен човек.

Трагедията на Първанов е, че днес в БСП му пречи точно онова, което създаде самия той. Поставянето на лидера в центъра на политическата система на партията и обезценяването на дискусията като форма на вътрешнопартиен живот като бумеранг го удрят отново и отново. През цялото време докато говореше (истината изисква да кажем, че неговото слово бе с пъти по-добро от това на Станишев) залата спонтанно го репликираше от място. Първанов запази желязно самообладание, но хората, които вероятно преди 10 години са го слушали с обожание, днес вече го слушаха с неприкрита ирония. Впечатлението ми е, че експрезидентът не успя да пробие атмосферата в Красно село. Ако запазим холивудския вариант на описание – партийният идеен ступор уязвява Първанов, точно, както митичното вещество криптонит наранява Супермен. БСП, такава, каквото я създаде той, днес почти масово не го приема. Дори и хората, които биха приели идеите му (сред тях има много смислени) вече не искат да го приемат като носител на промяната. Първанов е като доктор Франкенщайн – собственото му творение вече му се присмива и го отхвърля. В крайна сметка дори и Сергей Станишев е продукт на лабораторията на Франкещайн.

Веднъж във Фейсбук креснах на един млад социалист – първановист: „Как пък успяваш да направиш разлика между Първанов и Станишев. Първанов това е Станишев, но с 15 години по-възрастен”.

Нали казват, че историята се повтаря като фарс.

Сергей Станишев

Сергей Станишев пристъпи уверено в залата, защото знаеше, че е на своя територия и ще го посрещнат с политическо обожание. Злата мълва твърди, че Станишев е типаж, който няма сили и енергия да отиде на конференция, която ще е враждебна към него за разлика от Георги Първанов.

Днес Сергей Станишев е като римейк на Станишев от 2009 година, но вече с лек европейски гламур и малко пищен пиар блясък. За хората с памет е трудно да приемат този спонтанен рестарт на политическия образ на лидера. Защото през 2009 година Станишев говореше абсолютно същите работи – че БСП трябва да е алтернатива на ГЕРБ, че управляващите искат да съсипят БСП, че той не си подава оставката, защото това би било бягство от отговорност в трудните мигове. От гледна точка на вечността, Станишев не мръднал и един микрон в идеологическото си развитие. Днес вече е вкарал малко повече левичарщина в изказванията си и е научил някои нови моменти – „постпреходна политика”, „нова лява идентичност”. Но като цяло римейкът е твърде еднакъв, за да получи усещането за автентичност.

Големият въпрос, разбира се, е дали Станишев се нуждае от такава автентичност. Той изглежда уверен точно като човек, който знае, че това, което приказва, не е чак толкова важно, защото апаратът е на негова страна и разчиства пътеките към новата му победа на конгреса. Заради това Станишев може да си позволи да говори като човек без никакво въображение, който досадно повтаря едно и също с далечна цел да изтощи аудиторията и да я потопи в лек перманентен маразъм.

Настоящият лидер на БСП също е в плен на собствените си противоречия. През цялото време от него чуваме, че кандидатурата на Първанов не е проблем за партията, а нещо нормално. Но в мига, в който можеше да влезе в открита дискусия с експрезидента, Станишев предпочете да се изниже, което говори за всичко друго, но не и за ведро отношение към конкуренцията. Остави други хора да свършат черната работа по обругаването на Първанов, а после дори не се реши да чуе какво има да казва атакуваната страна.

Новооткритата политическа стилистика на лидера също е суперпарадоксална, защото с нея Станишев днес се превръща в алтернатива сам на себе си отпреди няколко години. Всички сме наясно, че промяната в един индивид не само е възможна и полезна, но когато вземеш толкова бързо завоя и влезеш в противоречие с образа си от близката история, това намеква поне за лека шизофрения.

С което не казвам, че Станишев е луд. Казвам точно обратното. Твърде нормален е. Почнал е да усеща накъде духа вятъра и се опитва да се обърне навреме.

Но нали един път вече споменахме – историята се повтаря като фарс.

Публиката

Третият миг от дъждовната пролет в Красно село е самата публика. Въпреки разгорещената реакция всеки страничен наблюдател няма как да не остане с впечатлението, че зрителите си даваха прекрасно сметка за театралната страна на случващото. Обикновените социалисти са една дистанцирана публика на сюжет, който не искат да разберат и именно това е причината за често срещания мотив – „двамата да седнат и да се разберат”. Това не е порив по единство, а неспособност на страничния за кликите човек да види разликите в двата персонажа. Обикновените социалисти стояха и гледаха шоу. Младите социалисти също останаха безучастни в екшъна, защото за тях беше по-важно да обикалят сред делегатите на конференцията и да сондират възможностите за бъдещо попадане в ръководството, поне на местно ниво.

В този смисъл може да се окаже, че двубоят Първанов и Станишев съвсем не е в центъра на политическите въжделения на хората. От настроението в залата си вадя извода, че всъщност голямата битка за лидерството в БСП ще започне едва след като се изясни дали Станишев ще стане отново лидер на ПЕС през есента. Между ръководството и хората има вакуум, който нито Първанов, нито Станишев могат да запълнят. И повече отвсякога се очертава нуждата от друга алтернатива.

Един колега журналист наскоро се попита тъжно дали такава изобщо има?

Бих черпил с бира до края на света всеки, който ми даде правилен отговор на този въпрос.

Поглед.инфо

Александър Симов

 

И вторият, когато сложиха Румен Петков за министър. Аз отидох при царя във "Врана" и му казах: "С този човек няма как да сме заедно! Не може ли да дадете на БСП военното министерство, а Петканов да си остане в МВР?" Царят ми отговори: "Не може!" Тогава си написах оставката. Даже пак тук с Румен Петков дойдохме. На тия два стола седяхме (посочва), а Станишев беше отсреща. И аз на Румен Петков направо му казах: "Виж, просто ще се сбием накрая, с вода и олио няма как да направиш сплав".

- Не Ви ли предричаха тогава, че напускате завинаги политиката?

- Да! Даже си спомням репортажа по телевизията - "Залезът на Борисов". Вечерта се прибирам, Цветелина направила едни спагети - ям, ама съм си забил носа в чинията и само гледам да се нахвърлям... А Цветелина най-човешки ми вика: "Добре, не можеш ли да разбереш, че МВР за тебе вече е затворена страница? Никога няма да се върнеш повече в МВР". Все едно ми отряза главата още веднъж. Аз никога не съм удрял нито жена, нито дете, но как не я плеснах Цветелина тогава, не знам... (смее се)

- Как го преболедувахте това нещо?

- Прибрах се после в Банкя, ама внимавах, защото много врагове имах, и много-много не се показвах... Пак извадих късмет де, избраха ме кмет на София. Фактически по някакъв друг начин се върнах, но ако ги нямаше тези избори...

- Имаше ли момент, в който си казахте: "Аз няма да се откажа. Аз няма да се предам!"

- О, през цялото време!

ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ СИ КАЗВАХ: "АЗ ЩЕ ИМ ГО ВЪРНА НА ВСИЧКИ!"

- През последните години България се управлява от премиери, които не може да се каже, че са мечтали за този пост. Първо Симеон Сакскобургготски. Той е роден за цар, възпитан е като цар и винаги е искал да бъде цар. После Сергей Станишев. Той е искал да бъде историк - да чете и да пише статии, книги. Вие пък винаги сте искали да работите в МВР... Не мислите ли, че има съдба и тя решава?

- Аз съм благодарен, че си извървях пътя - първо главен секретар, после кмет... Всички други, които изброихте, ставаха премиери, без да са ръководили нищо. Има голяма разлика. Аз винаги съм бил началник на много хора. През годините там, където съм бил, съм бил винаги лидер на групата. Малка, голяма, средна. Имало е винаги хъс да се наложа... Не съм лъгал, не съм бил свадлив, винаги съм си бил принципен и съм се разбирал с хората. Освен това НА СТАНИШЕВ БАЩА МУ Е ЧЛЕН НА ПОЛИТБЮРО НА БКП. ЦАРЯТ - БАЩА МУ Е ЦАР. И ДЯДО МУ Е ЦАР (СМЕЕ СЕ). В СРАВНЕНИЕ С ТЯХ АЗ СЪМ "ОНЯ ОТ БАНКЯ" ИЛИ "ЕДИН ПОЖАРНИКАР".

Обаче ги бия пет пъти поред, а в края на краищата на мене никой не ми е помогнал за нищо. Всичко съм си направил от "А" до "Я" сам!

- Понеже много се спори за осемте милиарда лева резерв от предишното правителство - има ли ги, няма ли ги?

- Не, това са неща, които не са спорни. Взимате 2009 година, месец август, архивите на всички медии. Във финансово министерство министър Орешарски дойде лично - бяхме със Симеон Дянков там и всички журналисти - и каза: "Да, към днешна дата сме с над половин милиард "под водата"! Аз затова по негов адрес съм забранил лоша дума да се каже - защото той прояви мъжество, а Станишев се скри.

- Срещали сте се с много световни лидери, кой от тях Ви е направил най-силно впечатление?

- Канцлерът Меркел ми е...

- Ангела Меркел? Не очаквах, че жена...

- Тя е жена по облекло, иначе е просто желязна. А от мъжете - Биби Натаняху. Това са много корави хора! Иначе много приятели имам вече - Реджеп Ердоган, Борис Тадич, Туск... С Виктор Орбан например сме много близки приятели.

- А с президента Барак Обама?

- Два пъти съм се срещал с него, но не мога да кажа, че имам такива отношения... Доста се забавлявахме, понеже и на двете ни срещи бяхме с еднакви вратовръзки, костюми и ризи (смее се).

Даже вечерта ме представи на съпругaта си Мишел и обясни, че вече два пъти по един и същи начин сме се облекли. А тя казва: "Много искам да доведете другия път Вашата първа дама - явно имаме еднакъв вкус, защото аз му избирам облеклото". Пък на мене сутринта, като тръгвах, единият ми костюм беше измачкан и Краси, който беше шефът на екипа в Ню Йорк, извади друг и вика: "Шефе, ето тези дрехи!"... И като излизаме от срещата с Обама, Краси, понеже чул какво си говорихме, вика: "Нали никъде няма да споменете, че "първата дама" Ви е избрала дрехите!" Смях страшен. Аз, разбира се, споделих и сега, като излизате, питайте охраната коя е "първата дама". Ще ви кажат веднага.

- Всъщност като се обърнете назад и погледнете през годините, за какво съжалявате?

- До осми клас бях изключителен атлет. Сега тука може да не съм точен, дали бях осми, дали бях девети клас - пък и майка ми не е жива да ми каже - но ме хвана една болест.

ЗА ЕДИН МЕСЕЦ ИЗРАСНАХ С 30 САНТИМЕТРА. МАЙКА СУТРИН МИ НАПРАВИ ПАНТАЛОНА, СЛЕД ДВА ДЕНА ВЕЧЕ МИ Е МАЛЪК.

Обаче от това израстване не се втвърдява костта, остава хрущял. И ме спряха от всякакъв спорт, даже в училище от физическо ме освободиха и така изпуснах футбола. Съжалявам и за неизпълнения на майка съвет, който и до ден-днешен ми тежи. Затова децата трябва да слушат майките си. Майка ме беше записала на френски език, а аз бягам от уроците и отивам да ритам топка... Е, това е нещото, което ми липсва в подготовката.

АКО БЯХ СЛУШАЛ МАЙКА, НЯМАШЕ ДА ИМАМ ПРОБЛЕМ!

- Oбикаляте много из страната и говорите с хората, научавате ли нещо важно от тях?

- Ами примерно, като ходя на морето, взимам от някой полицейски катер гумена лодка, от онези, двуместните. Излизам и търся най-старата лодка в морето - най-дървената, там са най-добрите рибари. Колкото е по-напудрена една лодка, толкова са по аджамии рибарите. Отивам, и като спра: "Може ли да половя с вас?" Първо се шокират, после им минава бързо, ловим си и си говорим... Аз така смених шефа на ИАРА - на цялата ИАРА и на варненската ИАРА.

- Какво е ИАРА?

- Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури... И рибарите ми викат: "Много калкан за София отива!" О, я кажи сега! А аз, като хвана кончето, навивам, навивам, навивам и още докато бях там, ги ометох всички в агенцията... И всеки път сменям лодките.

- Страхувате се от две неща - от инжекции и от летене. Инжекциите - ясно, ама защо от летене?

- Аз съм гасил два самолета паднали. И няма ранени. Единия път падна самолетът в краварника на Кривина и в чувалите, като ги наривахме, не знаеш дали е крава, човек ли е - коя кост от какво е. Отвратително!

- Но работата Ви е такава, че пътувате много със самолет.

- Летя много... Страхът е опасен, когато не го преодоляваш - щом излетим, с охраната сядаме веднага, слагаме шаха и играем, докато кацнем. И времето минава.

- Какво е да управляваш държава?

- За разлика от другите партии, на мен самия БЪЛГАРИТЕ СА МИ ДАЛИ ОГРОМНО ДОВЕРИЕ, ЗА КОЕТО ИМ БЛАГОДАРЯ. НО И НИЩО НЕ БИХА МИ ПРОСТИЛИ.

И не ми прощават! Затова, ако някъде сгрешим или стъпим накриво, веднага се връщам, оправяме и пак излизаме.

Лошото е, че сме загубили много години, защото ако едното правителство беше направило магистрала "Струма", другото - "Тракия", третото - "Марица", аз сега щях да правя "Хемус"... Тогава можеш да вдигаш и доходите... Но съм сигурен, че ако устискаме тези две години като нация, ще имаме чудесна инфраструктура и съвсем различно самочувствие.

- Знаете ли точно какво искаме ние, българите?

- (замисля се) Българинът иска сега, днес и веднага да му се случи всичко хубаво на света. Правилата да важат за всички други, без него самия (усмихва се). Което, да се надяваме да разберем, че няма как да стане.

- За Вас какво е успехът?

- УСПЕХЪТ Е - КАКВО ДА ВИ КАЖА – ЛИШЕНИЕ, АЗ НЯМАМ ЛИЧЕН ЖИВОТ.

Това, което обичам да го правя, не мога да го правя. Да ходиш на мач, да се разходиш из Витоша... А и нямам време. Аз, ако ви покажа графика - и съботите, и неделите, всичко ми е заето. Всяка вечер до девет. Това е цената. Но пък така съм спокоен, че отговарям само за себе си и че времето ми е ангажирано на сто процента.

- Кои са тези пет качества, които човек трябва да притежава, за да постига резултати и да успява?

- Те се свеждат до едно - характер. Упоритост, труд, почтеност, да не си алчен и, както казва Ботев, на добрия добро да правиш, лошия - с ножа по главата. Феноменално! Това казва всичко. Неслучайно Христо Ботев ми е любимият поет... А за успеха, успеха трябва да го търсиш, той не идва никога сам. Той минава през много трудности.

МЕН НИЩО ЛОШО НЕ МЕ Е ПОДМИНАЛО.

Нищо. Но щом имаш качества, трябва да ги развиваш. Трябва непрекъснато да се учиш.

HOTNEWS.BG