Трябва да се разболееш за да ти направят тест. Дори и да искаш да си платиш, пак "греда".

Ilian Vassilev

Ето ви картината. Вие преценете на какво дередже сме, като организация, като мерки, като посветеност и дали съотношението между приказки и дела, работи в полза на укрепване на доверието.
Анонимна/за мен/, но истинска история/споделена от приятел, комуто вярвам/
Става дума за човек, притеснен, че може би е имал контакт с носител на вирус.
Официалната хроника от събития:
-в 2:50 сутринта успях да пробия горещия телефон; там ми казаха сутринта да се обадя в РЗИ или на център спешен;
-в 8:00 сутринта се обадих в РЗИ, където надлежно ми записаха данните (" само за анкета") и ми препоръчаха да се обадя на личния си лекар.
Аз: "Ама аз не съм контактувала с личната си лекарка от 10 години. Дори не знам дали е жива...."
Те: "Добре, имате ли някави симптоми?"
Аз: "Не"
Те: "Тогава нищо не правете."
Аз: " Ама не трябва ли да се тествам или да съм в карантина?"
Те: "Ми ако искате да се тествате, идете в Рамус на платено (120лв). Иначе само ако имате симптоми, може да дойде спешен екип и те да преценят дали сте за тестване или не."
Аз: "А карантина?"
Те: "Е, няма нужда. Само ако ви излезе положителен резултат от теста по ваше собствено желание или пък не развиете симптоми и не дойде спешен екип, който да ви каже да сте в карантина."
Аз: " А препоръчвате ли ми тест въпреки всичко."
Те: "Ми, идете си за ваше успокоение."
В 8:30 съм пред лаборатория Рамус, където пазачите на бариерата любезно ме информират, че днес се взима само кръв и не се взимат проби за коронаеирус."
Разбирате ли за какво безхаберие става реч, след като имахме месеци за подготовка. Трябва да се разболееш за да ти направят тест. Дори и да искаш да си платиш, пак "греда".
Разликата между кризисен и анти-кризисен щаб е малка.

Фейсбук