You are here

Трябва да сме европейци, ако Европа ни е нужна!

Вече се питате кой депутат или политик е казал тези проницателни думи и как сте пропуснали да го гледате по телевизията или да го прочетете някъде? Колкото и да се напрягате, няма как да се сетите. Защото всъщност тези пророчески слова са казани преди около 90 години. Авторът им е Атанас Буров. Този мъдър българин едва ли е познат на по-младите, но за интересуващите се от история Буров е легенда. Той е български индустриалец, банкер и политик, министър в четири кабинета преди 9 септември 1944 г. и дипломат. Завършва пътя си в Пазарджишкия затвор, където излежава 20-годишна присъда, издадена от комунистическия Народен съд.

Статуя в цял ръст на държавника беше открита на 6 декември в Градската градина в София. Датата не е избрана случайно, защото на Никулден освен рибарите, празнуват и всички финансисти. Скулптурата е дело на проф. Емил Попов, зад идеята стои инициативен комитет от банкери. За тяхна сметка са и разходите по изработката на паметника.

«Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество — винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава»

Буров е представител на най-впечатляващата интелигенция, която е съществувала в съвременна България. Той е от поколението на Петър Дънов, Николай Райнов, Владимир Димитров – Майстора, Пейо Яворов, Елин Пелин и още и още. Живее във време, в което България преживява разцвет в духовно и материално отношение. Идеите на Буров за изграждане на демократична българска държава с просперираща икономика, модерна финансова система, свободно движение на капитали и европейски ориентирана външна политика продължават да са актуални и днес.

Той е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875. Учи в Априловската гимназия в Габрово. След което завършва право и икономика в Сорбоната, а после специализира в Швейцария и Англия. След завръщането си в България под негово ръководство е построена железопътната линия София-Кюстендил. Той е в управлението на много предприятия – минното „Българско акционерно дружество“, „Бъдаще“, Българска търговска банка, Застрахователно дружество „България“, Акционерно дружество „Бяло море“. Когато започва периода на войните от 1912 г. до Първата световна война, Буров се записва доброволец и воюва на фронта.

Атанас Буров е избиран за народен представител десет пъти, бил е подпредседател на Народното събрание и министър в четири кабинета. Изявява се и като публицист. Издава вестник „Мир“. Той е убеден, че предприемачеството стои в основата на икономиката на съвременното общество, а най-ефективната форма на сдружаване е акционерната. Според него основната роля на държавата е да подкрепя капитала.

По време на правителството на Стоян Данев по време на войните в началото на 20 век Буров е назначен за министър на търговията, промишлеността и труда. После при земеделското управление на Александър Стамболийски също е на този пост. След Деветоюнския преврат през 1923 г. се включва в Демократическия сговор и заедно с Андрей Ляпчев оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев от 1926 до 1931. През 1944 г. се включва като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев, което съществува от 2 до 9 септември 1944. Това е последният свободен кабинет в България преди 1944 г., който прави всичко възможно, за да предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.

Още в началото на 1939 г., когато Германия завоюва Судетската област от Чехия, в статия във вестник „Мир“ Атанас Буров предрича: «Голяма война предстои и ще обхване цяла Европа и света. Застрашени, великите сили Англия, Франция и Русия ще се обединят, към тях ще се присъединят САЩ. Макар и болезнено, те ще надделеят над Германия. Но в края на войната ще настъпи дълбок разлом между интересите им. Ще се образуват две титанически политгрупи и те ще си поделят Стария континент. Но ще минат години и Великите сили ще забравят враждите и оскърбленията помежду си и отново ще се обединят, но вече на икономическа основа.»

Буров предвижда много преди 9 септември накъде точно ще тръгне страната и още през август 1944 г. влиза в „нефашистката опозиция“, която е притеснена от тревожната тенденция държавата да бъде окупирана от болшевиките. Буров участва в изготвянето на декларация на 13-те от 6 август 1944 г., подписана от най-видните опозиционни водачи, включително четирима представители на ОФ. Тя е предадена на регента Богдан Филов. В нея се иска коренна промяна на външнополитическия курс, излизане от войната, сближение със Съветска Русия, оттегляне на войските ни от Сърбия, стриктно спазване на Конституцията и образуване на „едно народно конституционно правителство, ползващо се с доверието на целия народ“.

След преврата на 9 септември Буров е осъден на една година затвор от комунистическия Народен съд. През 1945 г. е освободен и се присъединява към опозицията срещу новата власт. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на опозиционера Никола Петков и е интерниран в Дряново. След това за известно време е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 г. е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор, лишаване от граждански права и конфискация на имуществото. Обвинен е, че е „ръководил организация, която си е поставила за задача отслабване и събаряне на установената власт чрез преврат и терористически действия“ и е обещавал на представителите на САЩ и Англия, че ако в изборите за Велико Народно събрание през 1946 г. победи опозицията, ще им даде бази на Черно море. Буров излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик, където умира на 15 май 1954. През 2000 г. е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица. Присъдата му е отменена от Върховния съд през април 1992 г.

На заключителното съдебно заседание на Народния съд срещу него през 1951 г., на което се отказва от услугите на адвокат, 76-годишният тогава банкер казва: „Господа съдии, тази глава е достатъчно стара, ако тя ще спаси България, аз ви я подарявам“.

Буров е известен с невероятно точните си сентенции и прогнози. Ето и част от тях:

*Пари при пари отиват, но не многото при малкото, а малкото при многото.

*Личният просперитет има смисъл само тогава, когато допринася за просперитета на цялото общество.

*Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка – а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест – който е ухапан веднаж от нея – умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт – срам и позор, но е така.

*Ние сме малка държава, бедна на природни богатства, но добрият ни народ е неоценимо богатство. Повярвайте ми: по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма! Дори бедни да сте, работете за нея. Тук умрете. Тя е земята, която ви храни и закриля, заклевам ви, никога не я изоставяйте!

*Най-важната дарба. Да умееш да намираш хората, които ще ти свършат работата в момента. Не за векове, не завинаги, а в момента.

*Нация без гордост не е нация.

*Парите покваряват дребния човек, извисяват големия. Ако имаш ум, но нямаш пари, ти си нищо, ако нямаш ум, а имаш пари, пак си нищо. С ум и пари можеш да постигнеш всичко.

*Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари – това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешната потребност. Казват, че българският народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници, не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати този хубав наш народ, направи го хайлазин… Тя го накара да празнува мишин ден, бабин ден, Зарезан, Свети Силвестър – и все не се работи. Все се пие и се почива. Тя впиянчи тоз хубав наш народ, тя го направи дембелин.

*Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, но е така.

*Народът има вярно чувство за властта – той обича тая власт, която му гарантира земята, демокрацията и справедливостта. Такава власт обаче в България никога не е имало – защото ако има едното – няма другото.

*Власт не пада от закани. От обиди. От дърдорене. Властта пада само когато се наруши балансът на живота и естествените закони на живота на човека…

*Аз продължавам с риск да мина за старомоден политик да имам дълбока вяра в демокрацията, в националната демокрация и в парламентаризма. И най-голямата моя вяра произхожда от едно – че тя е режим, който сам себе си лекува, че тя има всичката гъвкавост, всичката приспособимост, за да може да отговори на най-разнообразните и най-променчивите нужди на един народ. Всички други режими имат нещо сковано и свършват с катастрофи.

dartsnews.bg