Тъпан бие, гайда ручи, кмет се жени за Бойко

Управляващата партия ГЕРБ е на път да възроди една стара българска традиция, характерна днес единствено за малцинствата. Това е кражбата на булката. Разбира се, в съвременен вариант. Момата не е булка, а кмет. Няма сърдити, няма пушки, изгората отдавна се е разделила със своята невинност. Дори се натиска. И въпреки това са спазени всички салтанати по тайно либене, дебнене зад оградата и мятане на кон. Конят понякога е МВР, което строго бди да не би кметът булка да си помисли,

че може да погледне към други мераклии

Най-емблематичният пример засега е Варна, където след три мандата като кмет, избиран и управлявал със съдействието на БСП, ГЕРБ припозна Кирил Йорданов. Той, естествено, нямаше нищо против. Но пищни сватби има надлъж и нашир. И то при нулева хигиена за предишните политически контакти на новия избраник.

В Доспат бе издигнат Антим Пържанов, човек досега на ДПС. В Свиленград бе кандидатиран Георги Манолов, подкрепян преди от безброй формации, включително и от душманите ДПС и НДСВ. В Летница Красимир Джонев през 1999 г. бе кандидат на СДС, през 2003 г. независим, подкрепян от НДСВ, а през 2007 г. се пробва чрез БСП. Сега логично е при ГЕРБ. В Сухиндол човекът е Димитър Гърбов, зам.-кмет доскоро от БСП. В Правец сърцето на Борисов стопли бившият социалист Никола Нитов, а в Монтана Людмил Сандов, ексседесар и съратник на президента Петър Стоянов. Козлодуй, Неделино, Вълчедръм, Якимово, Симитли и Радомир са все общини, в които внезапно дойде сляпата неделя и ГЕРБ издига видни кадри на други партии - кметове, техни заместници, общински съветници или просто неуспешни бивши кандидати. Има и още, за изписването на които е нужно изсичането на поне едно дърво. Бившата партийна обвързаност на всички тези нови гербери се простира от БСП през НДСВ до ДСБ. Това не пречи празникът да е съпроводен с несекващи викове, че от ГЕРБ започва промяната, бори статуквото и няма нищо общо с другите партии и ужасните им практики.

Интересни са и мотивите, с които се сключват брачните съюзи. В Правец новият гербер нанесъл големи удари на старата си партия БСП, в Сухиндол бившият социалист захвърлил старото членство (по Цветан Цветанов). Бойко Борисов пък си припомни, че още преди 4 години щял да кандидатира Кирил Йорданов, ама тогава БСП му го откраднала (след два мандата като червен кмет). Чувствата са взаимни. Йорданов каза, че отдавна си мислел да посъветва БСП да се пробва сама. Антим Пържанов от Доспат заяви, че никога не е членувал в ДПС, което не попречи ДПС да го изключи. А че любовта е по-силна от всичко (по Лили Иванова), показва ситуация в Свиленград. „Видяхме диктата на джипове, мерцедеси и бухалки“, заяви в далечната 2004 г. зам.-председателят на СДС Николай Младенов по повод кампанията на Георги Манолов. Тогава Бойко Борисов бе главен секретар на МВР.

Прави впечатление, че

ощетените сватове много-много не мрънкат

Най-много някой социалист от „Позитано“ 20 да изплаче, че „ГЕРБ имат къса банка с кадри“. Мълчанието е обяснимо. Първо, защото „кражбата на кметове“ е стара практиката - преди три години БСП прибра вече действащия герберски кмет на Ветрино, а преди четири ГЕРБ си присвои царистите Цонко Цонев и Детелина Николова (Каварна и Добрич). И второ, защото кръвта вода не става, т.е. старите приятелства не се забравят. Пред медиите сватовете може да се карат, булките да пристават на различни партии, но това не пречи на бизнеса, междупартийната толерантност и устойчивото им развитие. Особено в малките селища, където всички тези добри неща са оплетени в крепко роднинство.

В България от доста време тече процес на деполитизация. Но това не е онзи термин, който някога влагахме при смъкването на червените петолъчки. Сега политиката съвсем загуби смисъл, тя не е идея, инициатива, общност. Тя е някакъв предмет, инструмент, който най-често се олицетворява от пари. А щом е пари, важното са те, а не кой с чия бюлетина ще се яви. За местните велможи са важни и гаранциите за неприкосновеност, които естествено може да предложи само управляващата партия. За столичните централи пък е далеч по-изгодно да минат на „пряко договаряне“ с „утвърдени хора“, вместо тепърва да изграждат кадри. Така

местните избори се превръщат в трудова борса,

където всички заинтересовани се регистрират и са възможни всякакви контракти съобразно условията. Преди години във Варна се видя какво следва, когато борсата затвори - във вестник се появи обява за търсене на селски кандидат-кмет. Някакъв човек, получил пълномощно от някаква партия, трябвало да издигне претендент, но нямало кого, затова в последния момент рационално се насочил към рубриката „Предлагам работа“.

Не Бойко Борисов е виновен за този процес. Георги Първанов например също го приветства, а царят навремето направи либерална партия, след като не съумя да сътвори народна (НДСВ пробва неуспешно да влезе в ЕНП). Яне Янев стана европейски консерватор, след като преди това бе прогресивен земеделец. Но при Борисов процесът се засили. Вероятно защото е освободен от сантиментите и обвързаностите, които все някак тормозеха политиците преди него. Пък и кой ще му направи проблем - вътрешнопартийната опозиция ли? А и нали хората го харесват и разбират точно такъв, какъвто е.

От доста време кметове и общински съветници също го разбират. Йордан Лечков например проумя, че може да е чист и свят кмет само ако възстанови приятелството с ГЕРБ. Правилно се ориентираха и други, особено след като видяха, че АБВ-то на Първанов няма да го бъде. Затова по градове, села и паланки положението е като в оная българска песен: „Тъпан бие, гайда ручи... време е младо да откраднеш мен“. Кметове се женят за Бойко.

Диян БОЖИДАРОВ

в „Сега“