Търпението пак свърши

Синдикатите в България се опит­ват да реанимират самите себе си, като размахват юмручета под носа на властта, след като седят редовно с нея на тристранката, обсъждат разпределението на разни европарички към разни фирми за квалификация или преквалификация или си говорят за почивните станции на НОИ... Един текст от блога на Павел Николов по повод намерението им за национална стачка.

[caption id="attachment_3609" align="alignright" width="314" caption="Опитват се да покажат юмрук на властта - или да оправдаят имотите си и членския внос, който им плащат десетки хиляди..."]Опитват се да покажат юмрук на властта - или да оправдаят имотите си и членския внос, който им плащат десетки хиляди...[/caption]

Синдикатите трябва да колекционират вицове.

В много от тях ще открият дословна характеристика за себе си.

Като, да речем, в следния брадат виц.

Киркор вика на Гарабед:

- Ех, Гарабед, пак ми се ходи в Париж.

- Че ти кога си ходил, та пак ти се ходи - чуди се Гарабед.

- Не съм ходил - пояснява Киркор, - ама миналата година пак ми се ходеше.

Та и синдикатите така.

Канят се пак да вдигат национална стачка.

Ама кога досега са вдигали национална стачка, та пак?

Преди време, спомняте ли си, пак се канеха да вдигат.

И преди това пак...

Павел НИКОЛОВ

webcafe.bg