You are here

Ураганът „Ел Нено“ и бабата с краставиците

Големият залог на Калиакра не са степите, а подготвеният в момента план за управление, който ще определи къде да се строи

Диян Божидаров в „Сега“

Пет дни край скалите на Калиакра вилнее ураган. Като всеки ураган се роди из неведомите небесни висини и подгони де що има жива твар по земята – хора, птици, риби и растения. Вдигна страшно много прах, напълни очи и уши. Най-видното не се вижда, най-шумното не се чува.

В началото е… словото

Както винаги всичко започва просто от няколко думи. На 21 юли Министерството на околната среда и водите (МОСВ) публикува на сайта си съобщение, че е постигнало договореност с Европейската комисия относно опазването на района на Калиакра. Там проблемите са много, стари, най-важното в случая е, че България се ангажира да обяви защитена зона, която се казва „Комплекс Калиакра“.

Тя включва землищата на селата Тюленово, Камен бряг, Свети Никола, Българево, Божурец, Топола, градовете Каварна и Балчик. За бъдещата зона са записани редица забранителни дейности, сред които изрично „разораване, залесяване, създаване на трайни насаждения, плодови и зеленчукови култури, зърнено-бобови култури, кореноплодни, маслодайни, лучникови“ и т.н. Тоест спира се всякакво земеделие. В прессъобщението пише още, че за съответните регламенти ще има заповед в най-скоро време.

Успоредно с това се подготвя план за управление, но не само за територията на гореизброените селища, а за по-голяма. Включва три защитени зони, реално това е целият ареал, който трябва да се опазва по екомрежата „Натура“. Обсъжданията на плана са насрочени за началото на август в кметствата на Балчик, Каварна и Шабла.

Домати и колци

Същия ден, 21 юли, министърът на екологията Нено Димов е издал ограничителна заповед, която би следвало да е в хармония с прессъобщението на ведомството, което управлява. Логически изглежда, че наистина е в хармония – забранява се цялата изброена земеделска дейност, стоп на доматите и краставиците! Но практически нещата са много по-различни. Забраняват се оране, копане, домати, краставици, дини, пъпеши и всички земеделски благинки, но… само върху понто-сарматските степи.

Те пък, нали са степи, така и така не се ползват за земеделие. „Генгерлик“ – казват за тях местните хора. Но този генгерлик е от екологично значение, представлява ценна почва и растителност. Интересното е, че степните площи са малки, преобладаващо държавни и общински, едва към 7000 декара са частни – минимална стопанска вреда, засяга малко хора.

А още по-интересното е, че никъде – нито в заповедта на Димов, нито на някоя карта – добруджанци мога да установят това. Липсва прегледна информация върху кои точно терени е наложена забрана, няма къде да се провери кои имоти попадат в ограниченията.

Заповедта на Димов влиза в сила на 28 юли с публикуването й в „Държавен вестник“. Тя забранява и строителството. Написана е по любопитен начин – след трикратен прочит става ясно, че забраните касаят понто-сарматските степи, но при липса на концентрация това не е съвсем видно, защото степите липсват в абзаца за дините, пъпешите, краставиците доматите и колците. На сергията са домати с колци.

„Спасяването на Добруджа“

Вследствие на всичко това е напълно нормално хората в Приморска Добруджа да бъдат притеснени. Те не са нито географи, нито биолози, нито им е работа да четат с лупа „Държавен вестник“ и да се ориентират в сложния административен език, на който се пишат министерските заповеди. Нормално е да има страхове, когато няма информация. И когато липсва власт, която да ги успокои.

Обществените обсъждания, които трябва да се проведат в Балчик, Каварна и Шабла по повод плана за управление на целия ареал по „Натура“ (три защитени зони), са насрочени за 4 август. Те са повод за протести, блокади, бойкот, стига се до сблъсъци с полицията, чупят се стъкла, лее се кръв…

Телевизиите излъчват просълзени бабички, които недоумяват какво чудо доживяха – да не могат да си прекопават градините. Бабата не знае за степите ли иде реч, не ли, няма къде да провери, никой не й казва… Появяват се и лидери на недоволството. Сред тях, разбира се, няма баби с краставици.

Един от тях е Виктор Лучиянов, бизнесмен и общински съветник, бивш председател на местния парламент в Балчик от ГЕРБ, който през 2013 г. напусна партията и атакува парламента от листата на Николай Бареков. Преди десетина години медиите изобилстваха с информация за скандали покрай изграждането на СПА комплекс под Двореца в Балчик, в който той е описван като съсобственик.

Друг лидер е Димитър Канариев от Национална асоциация „Българско Черноморие“, известен с позиции срещу къмпингуващите и други свободни електрони по морето. Според публикации в медиите и той е хотелиер – от Южното Черноморие. Като острие в мисията по „Спасяване на Добруджа“ се изявява и кметът на Каварна Нина Ставрева. В разгара на скандала партията й – БСП, полива огъня с нафта: „ГЕРБ подготвя Добруджа за добив на шистов газ“.

За 2-3 дни, петък-неделя, е постигнат голям хаос. „В Каварна видях как от местната администрация манипулират хората. От няколко села ми звъняха, че са им казали да излизат на бунт, защото няма да могат да сеят в селата домати и краставици. Подобни лъжи хващат дикиш, защото в началото нямаше никаква информация“, описва ситуацията нейде из медиите бившият кмет на градчето Цонко Цонев.

Екоорганизациите, които са ангажирани с въвеждането на „Натура“, се мъчат да обяснят, че заповедта на Димов касае само степите, но никой не ги чува. Как да бъдат чути, като самият Димов мълчи? А че цялата работа въобще не касае бабичките с краставиците, а доста по-големи интереси, става ясно от поведението на медии, които са свикнали да точат баници и локуми в услуга на властта, щом се налага. България да прояви самостоятелност, да не слуша Брюксел за „Натура“ и т.н., редят те.

Огнеборецът идва!

И ето, Борисов се вслушва. Чува „народа“. Всичко по-нататък се случва съобразно вече познатата теория и практика – премиерът спешно отменя заповедта на Димов за степите (включително забраната за строителство), вика във Варна кметовете и лидерите на недоволството, кани ги да се разберат, поема ангажимент да преговаря с Брюксел за „Натура“, звъни на еврокомисари…

Не е ясно какво точно ще договаря с тях, но пък гарантира пред медиите: „Бостан по бостан ще гледаме, няма да оставим хората без поминък“. Огънят отдавна гори, дух и тяло Борисови го потушават – позната картина.

На фона на всичко това министър Димов едва на четвъртия ден, в понеделник, след толкова много страсти, бури, сблъсъци, излиза от летаргия и ясно, отчетливо, чуваемо и разбираемо заявява, че забраната за земеделие касае единствено 7200 декара степи. Ураганът „Ел Нено“ (Димов) нямаше да бъде факт, ако още на първия час той ясно и недвусмислено бе разяснил какво точно е забранил.

След утрешния ден

Периодът в края на урагана винаги е интересен. Вятърът стихва, хората се показват, животът се връща към нормалния ритъм, обсъждат се бъдещи мерки „за защита на населението“. Тъй и в казуса с Калиакра с проясняването на времето започна да става видно, че не степите са големият проблем. Залогът е планът за управление на трите защитени зони, който в момента се изготвя. „Една от основните ни теми трябва да бъде съдържанието на интегрирания план за управление“, заявява кметът на Каварна Ставрева.

Иска го и сдружението „Да спасим Крайморска Добруджа“, инициатор на протестите: „Да се преразгледа интегрираният план за управление…“. Искат се още ново картиране на имоти и местообитания (включително и за степи), среща с еврокомисаря по екология Вела, отстраняване на екоорганизациите, които досега работеха по „Натура“, желание за диалог единствено с отзивчивия Борисов… Тоест повторно стартиране на целия процес, тепърва да се уточнява какво да се пази, как, ще се пази ли въобще… и то без дразнещите екологични неправителствени организации.

Битката за плана ще е заниманието на утрешния ден, ураганът дойде навреме. Той дори даде повод на Борисов да опитва предоговаряне с Брюксел за Калиакра. А че планът за управление е много по-важен от някакви си степи, част от които и без това са унищожени от ветрогенератори и голф комплекс, е повече от ясно – именно той ще определя какво да се строи, как, диктува цената на земята, от значение е за прекупвачи, общини (за продажби, заменки и публично-частни партньорства), той е пресечната точка на многото мастити интереси.

В целия казус има още много важни подробности. Степите преди време горяха от незнайно как лумнали пожари, заради перките и голфа България е осъдена за много пари… Възможно е първоначалното картиране по „Натура“ наистина да е допуснало грешки и да е засегнало някоя баба с краставици. Но клетата бабичка не е герой от истинския екшън, който се разиграва днес. Тя е просто удобен миманс.

kafeneto.wordpress.com