You are here

Фалшивите новини са толкова стари, колкото и журналистиката

Евелина Гечева

 

Доц. Иво Инджов е преподавател по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Той беше водещ на панел в научната конференция вав ВТУ „Медии и постистина“, на която учени от 7 български и един полски университет дискутираха по проблемите, свързани с разпространението на фалшиви новини. „Студия Трансмедия“ го потърси за интервю във връзка с основната тема на конференцията.

Доц. Инджов, има ли алгоритъм за разпознаване на фалшивите новини?

Фалшива новина е съобщение, новина, която не отговаря на действителното състояние на нещата. Фалшивите новини са толкова стари, колкото и журналистиката. През последните години на преден план излезе понятието fakenews – фалшиви новини, създадени и разпространени целенасочено, при това вирусно в интернет, като понякога биват подемани от журналистите. Макар че на този етап не ми е известна сериозна научна разработка по въпроса, водещи световни медии и журналистически организации посочват различни алгоритми за разпознаване на фалшивите новини. Фалшиви новини разпространяват сайтове и платформи, които: не обявяват данни за собственика си, за редакционния състав, статиите им не са подписани от автори, а са копи-пейст от други медии, снимките им са крадени, в нарушение на авторското право. Понякога наличието дори само на една от тези характеристики е достатъчна, за да се усъмним, че дадена новина е фалшива.

Доколко явлението е разпространено у нас в сравнение със световния медиен пейзаж?

В България фалшивите новини навлизат по-бавно, отколкото в страни, в които социалните медии се използват много по-активно. В същото време като източници на фалшиви новини българските политици все още са чираци в работилницата за фалшиви новини в сравнение с Тръмп или водещи британски политици в кампанията за Брекзит. България няма и медии, които да фабрикуват така професионално фалшиви новини, респ. полуистини и/или дезинформация и пропаганда като руската телевизия RT или агенция Sputnik.

Все пак могат да бъдат откроени четири направления на проникване на фалшивите новини: потребителски теми (здравеопазване и др.), новини за български политици и знаменитости, антизападни: анти-европейски (-ЕС)/-американски съотв. проруски новини.

Но би било голяма грешка всички анти-западни, съответно анти-ЕС информации и статии в българските медии да се определят като антидемократична и/или проруска пропаганда, каквито внушения и изводи правят някои проучвания напоследък; те не се отличават с качествени методология и изследователски дизайн. Неотдавна изследване, финансирано от „Америка за България“, представи като „доказателства“ за антидемократичната насоченост на някои сайтове дори критични към САЩ/Запада и неолибералния модел на капитализъм статии на Ноам Чомски и Якоб Аугщайн, колуминст на германското издание „Шпигел“.

Какъв е резултатът от разпространението на една фалшива новина?

Фалшивите новини са основен елемент на дезинформацията, която: унищожава качествената журналистика, подрива доверието в медиите – техния основен капитал, срива доверието в политиката като средство за решаване проблемите на едно общество и в демокрацията като цяло.

В България проблемът „фалшиви новини“ е обект на публични дискусии от кратко време. Не трябва обаче да бъде разглеждан самостоятелно, като моментен дефект на медийната среда, а като част от непрекъснато влошаващото се състояние на българските медии (ръст на медийна концентрация, сенчесто финансиране, политическо вляние, упадък на журналистическите стандарти) и в светлината на новите предизвикателства пред журналистиката и медиите (социални мрежи, нови технологи и техники за разпространение и манипулиране на новините).

Можете ли да обобщите изводите от конференцията „Медии и постистина“, какво е безспорно според изследователите на този проблем?

На конференцията имаше интересни доклади и оживени дискусии – както по отношение на „измерването“ на постистината: обстоятелства, при които обективните факти имат по-малко значение при оформянето на общественото мнение, отколкото емоциите, така и на по-конкретни проблеми: какво представляват фалшивите новини, как могат да бъдат разпознати и как да им се противодейства. Освен прочита на проблемите от гледна точка на науката за журналистиката и медиите, някои лектори обърнаха внимание как езикът на медиите допринася за достоверността и недостоверността на една информация, за истинността или лъжливостта на осведомяването. След проверката на фактите и умението да се работи с източниците, езикът е другият инструментариум, които помага на журналистите да не изпадат в клопките на фалшивите новини, полуистините, слуховете, пропагандата и дезинформацията. Чуха се и авторитетни мнения, че темата за фалшивите новини в медиите и социалните мрежи, която сега е на мода, не трябва да се подценява, но и не бива да не се хиперболизира. В дискусиите по света по темата все по-често се чуват призиви, „фалшивите новини“ да не се използват като всеядно понятие и нещата да се наричат с истинските им имена, защото не всички форми на дезинформация и лоша журналистика са фалшиви новини. Или, както казва германският дигитален експерт Денис Хорн, нещата трябва да се назовават с истинските им имена: „лъжите“ са „лъжи“, „пропагандата“ – пропаганда, „грешките“ – грешки, а „нечистоплътната журналистика“ – нечистоплътна журналистика.

Въпросите зададе: Евелина Гечева

Снимка: Архив

transmedia.bg/2017/11/10/фалшивите-новини-са-толкова-стари-кол/