Финансовите схеми на чекистите от 8-ми отдел на „С“ управление на КГБ: Диаманти, злато, редки метали в личните сметки на ген. Питовранов и компания

Тайнственият наставник на Юрий Андропов, разработил схемата за трансформирането на политическата власт на КПСС във финансова и икономическа

 

Тайнственият наставник на Юрий Андропов, разработил схемата за трансформирането на политическата власт на КПСС във финансова и икономическа

Владимир Попов е служител от КГБ на СССР от 1972 до 1991 г., работи в Пето управление, в отделите, които се занимават с контрол на пътуванията в чужбина, творческите съюзи и международното спортно сътрудничество(вижте интервю с Попов, б.р.). 
През 1995 г. емигрира в Канада. През 2009 г. издава заедно с историка Юрий Фелштински и известните шахматисти, емигрирали от СССР – Борис Гулко и Виктор Корчной, книгата „КГБ играе шах”. Наскоро излезна новата му книга „Заговорът на негодниците”. Части от нея са публикувани в ГОРДОН. Faktor.bg преведе специално за своите читатели една от най-впечатляващите глави(ТУК,б.р.).

За ген. Евгений Питовранов и Иванов особено ценен се оказва опитът с извършването на конкретни финансови транзакции от Салех Дауд. В Близкия Изток и Азия от VIII век широко разпространение получава финансовата система, наречена в арабския свят хавала. Въпреки, че в различните страни тя се нарича по различен начин, нейната същност е еднозначна. „Хавала“ в превод от арабски означа  сметка, разписка. На арабски диалект в Египет хавала означава бартер или директен обмен на материални ценности между физически и юридически лица.

Този тип взаимни плащания, основани единствено на взаимното доверие между страните, които не са регистрирани в никакви традиционни кредитни,  финансови и банкови институции, в икономиките се наричат доверителни транзакции. Хавала е полулегална платежна система, която не се контролира от официалните органи и не подлежи на валутен контрол и данъчно облагане.

"Основната разлика между хавала и легалните трансфери е, че тази система се основава на взаимното доверие на участниците в нея, а не на документацията и многостепенния контрол на транзакциите ... Годишният обем на транзакциите в рамките на тази система, според различни оценки, варира 

от $ 200 до $ 500 млрд. долара

 Системата хавала, която е създадена на етнически и териториални принципи, е надеждно защитена от измами и недобросъвестност от страна на участниците в сделките. Обикновено с хавала са се занимавали не случайно желаещи да участват с схемата лица, а цели семейства и династии, предавайки своите умения от поколение на поколение в продължение на векове, като особено се е държало на добрата репутация. Информацията за неизпълнени ангажименти, се е разпространявала мигновено и хакерът (неофициален брокер) е заличаван от селищната система завинаги "( М. Посадская „Счетоводство и банки“. 2008, № 11.)

Според международната организация FATF (Financial Action Task Force - FATF), хавала е важен метод за прехвърляне на средства и придобиване на злато от значителен брой бизнес структури с различни размери, както и от физически лица.

Според американската администрация за борба с наркотиците от 50% до 90% от всички транзакции в и извън границите на Афганистан се извършват с помощта на прехвърляне на средства и ценности по схемата хавала. Изчислено е, че в света има около 5000 пункта за посредничество на хавала, а специалните служби и официалните банкови структури не успяват не само да контролират незаконните методи за финансови уреждане на сметки, но и да формират цялостна представа за мащаба на дейността на хавала и количеството пари, които преминават по тази система.

Игор Хохлов, изследовател в Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките в своята статия „Неофициална финансово-разплащателна система хавала“ отбеляза, че като „най-традиционният начин на взаимообмен се използват златото и скъпоценните камъни. Най-големите световни центрове за такива транзакции са градовете Дубай и Лондон. Скъпоценните камъни и златото се пренасят контрабанда от куриерите на "Хавала".

Ръководителят на 8-ма отдел на КГБ, полковник Александър Киселев бил в дългогодишен оперативен контакт в Лондон с Абик Рубин, женен за дъщерята на съсобственик на Namibian Diamond Corporation и акционер в известна холандска компания за обработка на диаманти. „Той не беше последният човек в Лондонската гилдия на златотърсачите“, спомня си Киселев ( А. Киселев. „Любимата на Сталин от Лубянка.“). Именно при него, в Лондон, идвали от Салех Дауд парите за ген. Питовранов и Иванов. Техен официален получател бил Абик Рубин, който работел за процент. От Лондон тези средства се прехвърляли в офшорния рай на остров Науру. В тази малка тихоокеанска островна държава, с площ от 21 кв. км са намерили пристан  450 офшорки.

Александър Киселов

Бъдещият ръководител на 8-ми отдел на „С“ управление на КГБ е роден през 1932 г. в град Батайск, област Ростов, завършил Одеския военноморски колеж и Одеския институт за инженери по морски транспорт, работил в органите на Комсомола. През 1956 г.бил изпратен на работа във военното контраразузнаване, служи във ВМС на СССР. През 1959 г. бил преместен в секретния разузнавателен отдел. От 1959 до 1962 г. работел в Близкия изток, а от 1963 до 1968 г. станал сътрудник в съветската резидентура  в Лондон. През 1973 г. вече бил началник на 8-ми отдел  (специални операции) към "С" управление на ПС на КГБ на СССР, където работил до 1985 година. По време на службата си в разузнаване той пътувал в командировки в повече от 40 страни.
Като служител в разузнаването Киселев натрупал огромен професионален опит. През 1959 г. участвал в изпращането на кюрдски войници от армията на лидера на кюрдските сепаратисти Барзани в Ирак. През септември 1961 г., когато в иракски Кюрдистан започва кюрдско въстание срещу иракските власти, наречено Септемврийско въстание, съветският нелегал Киселев се занимавал с незаконни доставки на оръжие на бунтовниците. Заради навика му да влиза в конфронтация с британското разузнаване, което традиционно действа в Близкия изток, Киселев бил изпратен в мъгливия Албион. След много години, когато отишъл в пенсия с чин генерал-майор, Киселев издал няколко книги. Ето какво пише по-специално за работата си в Англия: "Служебни командировки ме отведоха два пъти в Англия. За първи път прекарах няколко месеца там през 1961 г. във връзка с делото на нашия нелегал Гордън Лонсдейл, който беше незаконно арестуван от британците (истинското му име е Конон Молоди – бел. авт. ). За втори път и за по дълго време пребивавах в Лондон през 1963 г. като директор на застрахователната компания „Black & White“ .
Именно през този период Киселев осъществил оперативен контакт с Абик Рубин, чийто роден брат Теодор е служител на британското разузнаване, поради което проявявал интерес към външното разузнаване на СССР. След няколко години самият Абик Рубин, а не неговият брат разузнавач, привлякъл вниманието на Киселев, Иванов и Питовранов вече във връзка с продажбата на афганистански бижута в Лондон.

Според спомените на генерал Дроздов, бивш ръководител на тайното разузнаване на КГБ, „агентите за специални операции в „С“ управление, са действали в различни горещи точки по света - в Куба, Виетнам, Мозамбик, Ангола, Никарагуа, Лаос, Ливан, Египет, Сирия, Йордания и редица други държави и региони."

Списъкът на държавите, споменати от Дроздов, до голяма степен географски съвпадат с територията, от която широко се разпространяват по света наркотици и така наречените кървави диаманти. Кървави диаманти наричат онези диаманти, които се появяват на световния пазар от страни, в които има  вътрешни въоръжени конфликти. Добивът на диаманти в тези страни се извършва по примитивни начини, най-често от волнонаемници, които са поставени под заплахата от физическо насилие. Това е причината да ги наричат още кървави диаманти. Приходите от продажбата им се използват за финансиране на незаконни военни формирования и бунтовнически движения. Според международни експерти 4% от диамантите на пазара са кървави. А годишната печалба от продажбата им възлиза на 7 милиарда долара.

Международната организация „Amnesty International“, в съобщение до медиите от 18 октомври 2004 г., отбелязва, че търговията с кървави диаманти подхранва някои от най-кървавите и продължителни войни в Африка“: Ангола, Демократична република Конго, Либерия и Сиера Леоне. "Те водят до унищожаване на цели нации и милиони жертви." Тези факти обаче не са интересни за  групата на дълбоко законспирираните чекисти Питовранов-Иванов. Те имали свои лични планове за реформиране на собствената им държава СССР и за промяна на световния ред в бъдеще. А затова са били нужни и пари.

„Приятели на разузнаването“ в групата на Питовранов: Шабтай Калманович

Тези, които са привлечени в конспиративната дейност, извършвана в интерес на тяхната група, Питовранов наричал „приятели на разузнаването“. Тези офицери със специални мисии, които често работели в най-трудни условия на военни конфликти на територията на различни размирни страни и които често били убивани, наивно вярвали, че служат на интересите на своята страна. В действителност те били изпълнители на престъпната воля на своите кукловоди.

Един от тези „приятели на разузнаването“ е Шабтай Хенрихович Калманович, който е роден на 18 декември 1947 г. в град Каунас, Литовска СССР. Няколко десетилетия предците на Калманович живели в малкото градче Рамигаланд, недалеч от малко по-големия Паневежис. Дядо му имал свой магазин и в допълнение ръководел еврейската общност в града. Впоследствие семейството се преместило в Каунас, където бащата на Калманович работил като заместник-директор на фабриката за каучукови изделия, а майка му станала главен счетоводител на градския месопреработвателен комбинат. Семейството съхранявало традиционната еврейска култура. Членовете на семейството разговаряли помежду си на иврит.

Родителите на Калманович многократно се обръщали към съветските власти да им позволят да се репатрират в Израел, но винаги им било отказвано. По време на обучението на Шабтай в Политехническия институт в Каунас той имал няколко срещи с оперативен работник от 5-ти отдел на КГБ в Литовска ССР в град Каунас и със сътрудник от учебното заведение, където учил Калманович. По време на тези принудителни срещи Калманович осъзнал, че семейството му може да замине за постоянно в Израел само със съдействието на съветската държавна сигурност. След като се съгласил по принцип да сътрудничи на КГБ и завършил висшето си образование, Калманович преминал специален курс под ръководството на офицери от 8-ми отдел на 5-то управление на КГБ на СССР, които  изпращали масово съветски агенти в Израел. През 1971 г., след 12 години чакане, семейство Калманович заминало за Израел.
Известният израелски адвокат Амнон Зихрониб, който се сприятелил с Калманович, отбелязва в интервю, че „семейството му е получило разрешение да напусне, вероятно само защото той се е съгласил да работи за КГБ“. В действителност КГБ улеснило напускането на семейството на Шабтай Калманович, тъй като това послужило като прикритие за изтеглянето на техния агент в чужбина за "длительное оседание" (според терминологията на съветските специални служби) или като „спяща клетка“ (според терминологията на специалните служби в западните страни).
8-ми отдел към 5-то управление на КГБ на СССР, осъществил изтеглянето на Калманович в Израел като техен агент, поставяйки му наред с други задачи и разработването на  световните ционистки центрове. Следвайки инструкциите, получени от КГБ, при пристигането си в Израел, Калманович не се опитал да търси работа по своята специалност, а започнал да сътрудничи като активист на различни политически партии, като основно се занимавал с уреждането на живота на новопристигащите от СССР репатрирани граждани. 

Общителен и енергичен Шабтай, свободно владеещ иврит, той бързо успял да създаде необходимите запознанства и успешно да напредва към целта, която му е била поставена от съветската държавна сигурност. Той съумял да установи близки приятелски отношения с известния бизнесмен и политик в Израел Шмуел Флато-Шарон. Преди да бъде репатриран в Израел Флато-Шарон живеел във Франция, където с името му се свързвали сериозни финансови измами, в резултат на което той придобил скандална известност и страхувайки се от наказателно преследване, бил принуден да потърси убежище в Израел. Франция е поискала екстрадиция на Флато- Шарон от Израел и за да избегне заплахата,  последният станал член на Кнесет (еврейският парламент), с което получил парламентарен имунитет.

През 1977 г., когато Флато-Шарон представил кандидатурата си в Кнесет, свикан за ІХ път,  разтропаният Калманович активно му помагал да получи необходимия брой гласове, използвайки широките си контакти сред новите имигранти. В резултат Флато-Шарон успял да събере достатъчен брой гласове, за да получи две депутатски места, сформирайки фракция в Кнесет, наречена „Развитие и мир“, като  назначил Калманович за свой официален помощник. В живота Калманович станал негов близък приятел и доверено лице.

След известно време израелските власти установили, че по време на предизборната кампания Флато-Шарон прибягвал до подкупване на избиратели. За тези действия той бил лишен от парламентарен статут и му бил отнет депутатския имунитет, след което бил осъден на девет месеца затвор. КГБ е трябвало да намери ново поприще, където да бъде използван таланта на Калманович.

От частни разговори с ползващия се с авторитет сред португалския политически и бизнес елит писател-демократ Марио Невиш, който в същото време е и директор на Асоциацията на панаирите в Лисабон, ген. Питовранов разбрал за огромния икономически потенциал на бившите африкански колонии на Португалия, които страната загубила след революцията на Червените карамфили през 1974 г. Португалската революция на червените карамфили донесла свободата на Ангола, Мозамбик, Гвинея-Бисау, Кабо Верде, Сао Томе и Принсипи.

Ангола е една от най-богатите страни на африканския континент по полезни изкопаеми. В нейните недра имало значителни запаси от нефт, диаманти, злато, уран, мед, боксит, желязна руда и фосфати. В Мозамбик се намирали находища на редки метали: литий, ниобий, тантал, торий, цирконий и уран. Освен това недрата на тази африканска страна били богати на желязо, злато, сребро, мед, калай, боксит, газ и въглища, на находища на скъпоценни и полускъпоценни камъни - аквамарини, берили, гранати, изумруди и топази.

Именно към най-богатата по своите природни запаси Ангола, граничеща с Намибия и Мозамбик обърнал заветния си поглед Питоваров. И това не е случайно: „Този, който контролира процесите в Южна Африка, Ангола, Ботсвана, Демократична република Конго, той 

контролира световния пазар на диаманти

 Този, който контролира процесите в Сиера Леоне, има влияние до голяма степен върху световния пазар на титан, а който доминира в Гвинея – има контрол над световния пазар на алуминий. Онези, които контролират процесите в Нигерия и Ангола, е в състояние да определя в значителна степен световните цени на петрола. Контролът върху  процесите в Намибия и Южна Африка игра  решаваща роля на световния пазар на уран", пише експерт ( School of Holistic Analysis . Алманах. 1999, № 5.).

Затова именно Шабтай Калманович заминал за далечна Африка, контролиран от тайните си шефове от КГБ. След много години той ще каже: "През 70-те учех в Йерусалимския университет. Живеех от стипендия, почти гладувах. Стойността на парите беше различна за мен. А като организирах културни изяви на различни творци, спечелих 80 хил. долара ... Отидох в Германия и с тези пари закупих за Африка строителна техника от един персиец, който живееше между Мюнхен и Москва “(в.„ Спорт-Експрес “, 18 септември 2009 г. ).
Съмнително е, че Калманович би могъл да спечели 80 000 долара за две години, като организира представления на бивши съветски артисти, които са били репатрирани в Израел. Лъжите и манипулациите бяха съществена черта от разказите за живота на Калманович. Той разказва много истории, повечето от които са митове, които самият той е измислил. Създавайки огромен брой митове за себе си, той умело маскира тайния си живот на агент на съветската държавна сигурност.

В своето,  по същество предсмъртно интервю от септември 2009 г.  Калманович отново не беше искрен, което е нещо обичайно за него (изстрелите на наемните убийци му отнеха живота два месеца по-късно  -  на 2 ноември 2009 г.). Той не би могъл да „забрави“ името на „персиеца, живеещ между Мюнхен и Москва“, тъй като в продължение на няколко години го смята за свой приятел. Името на този "персиец" е Серуш Бабек. Подобно на Калманович, той също е бил агент от 5-та управление на КГБ на СССР. Калманович не го нарича по име по съвсем различна причина: Бабек бил заподозрян в сътрудничество с КГБ от мнозина и дори го наричали международен търговец на оръжие. Калманович мълчи за Бабек, защото не иска самият Калманович да бъде свързан с търговията с оръжие в Африка.

По времето, когато Калманович се оказал на  африканския континент, там бушували граждански войни. От 1975 г. на територията на Ангола, Мозамбик и Намибия не спирали боевете между враждуващите страни, в които участвали редовни военни части на Южна Африка. По искане на ръководителя на Народното движение за освобождение на Ангола (MPLA) Агостино Нето, Съветският съюз предоставял на това движение значителна военна и финансова помощ. В тези тайни операции изцяло се използвал оперативният персонал на 8-ми отдел на „С“ управление и неговите агенти. Социалистическа Куба също оказала активна помощ на MPLA със своите саботажни и разузнавателни части, редовни войски, оръжия и боеприпаси.

Войната е позволявала да се правят големи пари. Докато работел в Африка Калманович много бързо и приказно забогатял. Според неговите истории за по-малко от пет години той спечелил от 10 до 20 млн. долара. С тези пари построил луксозен офис в Тел Авив, наречен от жителите на града „стъклена кула“, купил замък във Франция и се сдобил със самолет. Говорейки за този период от живота си, Калманович обичал да казва между другото: „Колкото и пари да съм похарчих тогава, все още има много, много от тях“.

Тези истории са предназначени за наивни и невежи хора. Да създаде новия си живот в Африка на Калманович помогнали влиятелни хора. Чрез посредничеството на Питовранов той получил нужните препоръки от Марио Невес, влиятелен политик и бизнесмен в Португалия, който през 70-те бил посланик на Португалия в СССР, а след това министър на външните работи. Освен това Калманович получил и препоръки от Флато-Шарон, който имал сериозен бизнес в няколко африкански страни преди да избяга от Франция. Препоръките от такова високо ниво му помогнали да установи тесни контакти и близки отношения с представители на бизнеса и политическите кръгове в Африка.

Използвайки подкрепата на Флато-Шарон, с участието на германския адвокат Волфганг Фогел (известен още като „адвоката на дявола“ – бел.пр.) и съветското тайно разузнаване, Калманович подпомогнал освобождаването на евреина Мирон Маркус, пленен от просъветските бунтовници на Мозамбик и изпратен в затвор по обвинение в шпионаж. Фогел дълги години бил агент на Държавна сигурност на ГДР. През 1992 г. публично е признал дългогодишното сътрудничество със „Щази“.

Адвокатът на Фогел участвал в подготовката на размяна на 150 агенти от 23 държави. Най-известната размяна, в която той лично участвал, е на американския пилот Франсис Гари Пауърс, свален на 1 май 1960 г., по време на разузнавателен полет над територията на СССР, със съветския таен разузнавач Рудолф Абел. Сдобил се благодарение на Фогел с политически авторитет след успешното освобождение на Мирон Маркус, Калманович успя да стане търговски представител в Израел на мъничката държава Бопутатсвана, като получил и дипломатически паспорт за тази африканска страна. Скоро той се преместил в Сиера Леоне и установил близки отношения с управляващите тази малка страна. През този период един от най-близките бизнес партньори на Калманович е иранецът по рождение Серуш Бабек.
Превод: Faktor.bg

https://faktor.bg/bg/articles/petak-13-finansovite-shemi-na-chekistite-ot-8-mi-otdel-na-s-upravlenie-na-kgb-diamanti-zlato-redki-metali-v-lichnite-smetki-na-gen-pitovranov-i-kompaniya