You are here

Царство България е имало план за отбрана срещу СССР

“ПРО & АНТИ”, брой 2, (12-18 януари 2007 г.), стр. 6.

Един малко известен факт

ОТБРАНИТЕЛНИЯТ ПЛАН

от Д-р Михаил Кръстев, Пловдив

През декември 1991 и януари 1992 имах удоволствието да гостувам в дома на големия български български родолюбец Стефан Маринов – в хубавия Мюнхенски квартал Енглише гартен. Може би трябва да спомена, че на времето бях един от създателите на СДС в Пловдив и от октомври 1990 до октомври 1991 участвах във временната управа на града. За по-младите – това беше първото участие на СДС в местната власт. Получих поканата да му гостувам, след като приключих работата си в Общината.

Имахме много интересни срещи – с част от българската емиграция в Мюнхен, с депутати от ХДС в Бундесратите /провинциалните парламенти/ и Бундестага при едно вълнуващо пътуване из страната. Тогава имах дълга среща с Рита Зюсмут.  Един от най-силните ми спомени от това пътуване е срещата с Барон фон Линден – лидер на ХДС в една от провинциите.На вечерята в замъка му присъстваха и неговите родители. Оказа се, че по време на войната баща му – като офицер от Вермахта – е бил в България. Няма да забравя думите му към мен:

“Добре дошъл в къщи, българино! През Втората световна война война България беше единствената държава, в която ни посрещнаха и ни изпратиха с цветя. Ние помним и ценим това!”

Основните въпроси, които ми задаваха на различните срещи, бяха какво представлява СДС – коалиция от какви партии е, кои са лидерите им, какви са платформите и целите им. Това беше лесно за обяснение. Но винаги ми ставаше неудобно от въпроса: “Как може водачът на антикомунистическата опозиция в България Жерю Желев да твърди, че е марксист?” Питаха ме почти навсякъде. Голям срам брах с Желю. Отговарях, че най-големият доказан антикомунист в България е Илия Минев, но за съжаление не е допускан до властта.

Тъй като – за съжаление – Стефан Маринов не е достатъчно известен на българската общественост, ще кажа няколко думи за него. Политик, историк, литератор – живот, отдаден на борбата с комунизма. В цяла България  е изнасял лекции и е чел беседи, в които е предупреждавал какво я очаква при една болшевизация. Каквото е предричал, това е станало. Бил е приятел със застреляния от комунистите Сотир Янев. Напуснал е България в първите дни на септември 1944. Участвал е като секретар в Задграничното правителство на проф. Александър Цанков във Виена през 1945. После отива в Германия и 25 години е бил Съветник на Франц-Йозеф Щраус за Източна Европа. Носител на най-високите германски ордени. В кабинета му по стените имаше снимки в рамки с Хелмут Кол, Маргарет Тачър и Роналд Рейгън.

През 1981 Стефан Маринов издава в Мюнхен книга, за която се приема, че е един от факторите, повлияли на Роналд Рейгън да предприеме твърд курс към Москва. Книгата се казва “Най-мощниятъ съюзникъ” – имам я с автограф и посвещение. Издадена е под името Стефан Троянски  – като предпазва мярка. В нея описва положението на поробените от Кремъл европейски народи и доказва, че те са най-големият съюзник на Свободния свят в борбата му с комунизма. За отбелязване е, че той е един от малкото хора, предрекли края на комунизма в рамките на ХХ век. При връщането тук предадох 20 екземпляра от книгата на Стефан Савов – тогава Председател на Народното събрание. Тези 20 екземпляра нито се чуха, нито се видяха, уви.

В дългите си разговори със Стефан Маринов научих един интересен факт, който е малко известен на българското общество. Стефан Маринов разказваше следното:

“Щабът на всяка армия изработва нападателни и отбранителни планове. Това му е работата – особено по време на война. По време на Втората световна война в Генералния щаб в Министерството на войната беше направен много добър Отбранителен план – за защита на България от болшевизма. Който стана много актуален след загубата на германците при Сталинград. Червената армия идваше към нас. Бяха изградени две отбранителни линии. Първата се приемаше за слаба – река Дунав, но втората беше много трудно превземаема – Стара планина. На всички проходи бяха построени бетонни бункери, които да ги пазят. Такива бункери бяха построени и по Черноморското крайбрежие.  Разчиташе се на два фактора. Първият – че руснаците бързат за Берлин и при оказана съпротива ще се задоволят със Северна България. И вторият – че българската войска беше отлично подготвена – нахранена, облечена и обута. Добре въоръжена, с висок патриотичен дух и водена от образовани и способни офицери.

За защита от настъпващата  Червена армия и прилагането на този Отбранителен план настояваше генералитетът – Иван Вълков, Кочо Стоянов, Никола Михов и други – особено очерняни и охулвани в писаната от комунистите история. Вето върху изпълнението му сложи Принц Кирил, който за благодарност /след няколкомесечните разпити на Регентите в Москва/ също беше разстрелян.

Ако този Отбранителен план беше изпълнен, по време на Студената война поне Южна България щеше да остане свободна. Като Корея например.

Този Отбранителен план трябва да е някъде в Държавния архив, ако не е унищожен или отнесен в Москва. Хубаво ще е, ако бъде намерен  и представен на обществото от военните историци, защото е едно срамно бяло петно в новата ни история.

http://ivo.bg/2018/01/20/%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%...