You are here

Циркът свърши! ГЕРБ са щастливи на фона на най-ниските европейски заплати и пенсии, ръста на безработицата и цените и безобразното здравеопазване.В Бургас цари такава „радост“ и „оптимизъм“

Циркът свърши! ГЕРБ са щастливи на фона на най-ниските европейски заплати и пенсии, ръста на безработицата и цените и безобразното здравеопазване В Бургас цари такава „радост“ и „оптимизъм“

 Партията – единак захапа много здраво сладкия кокал на властта. Почти всички възможни властови позиции са техни. Това се случи, защото по герберската логика една или дори около половин милион лъжички катран (изборни нарушения -б.а.) не развалят вкуса на меда в националната каца, наречена местни и президентски избори?!

То не бяха забранителни списъци и близо 400 000 отсвирени от законните им права да дадат своя вот, то не бяха и над 130 000 с недействителни и сгрешени бюлетини, то не бяха депутати от ГЕРБ да се ровят в работата на ОИК, по 4 членове от СИК членове на ГЕРБ от общо 5 или 7 души, от 3-7 застъпници на СИК пак от вездесъщата милиционерска дружинка и накрая преброителите и те пак „наши момчета“...

Циркът свърши! ГЕРБ са щастливи на фона на най-ниските европейски заплати и пенсии, ръста на безработицата и цените и безобразното здравеопазване Защо да се чудим тогава, че победата на една партия над всички остали в повечето случаи беше разгромна?! Но зад тези над 1 300 000 гласа трябваше да има реални хора, които са отишли да дадат своя глас за ГЕРБ и да се радват, че тяхната партия, техните фаворити са спечелили и това е нормално, а какво виждат очите ми и не само моите...

Помня много от провелите се избори в тази държава. Помня как синята надежда СДС през 1990 г. победи в битката за президент и огромната радост и надежди.                                                  Помня и изборите за парламент през 1997 г., радостта и надеждите на хората след Виденовата зима и крахът на банките. Тогава в очите на много българи имаше радост и надежда, ала сега при тази разгромна победа на ГЕРБ в Бургас не виждам подобно нещо.

Няма я радостта, освен в очите на кмета и почти случайно по силата на числата и партийната подредба на листите попадналите след 14-15 място общински съветници, няма я радостта в очите на т. нар. опозиционни партии, успели да вкарат от 1 до 7 общински съветници.

Циркът свърши! ГЕРБ са щастливи на фона на най-ниските европейски заплати и пенсии, ръста на безработицата и цените и безобразното здравеопазване Няма я радостта в очите на обикновените хора, подкрепили ГЕРБ със своя глас, а поне в Бургас в т.нар. „най-добър град за живеене“ в България би трябвало да е друго.

Тук в Бургас, където 100 000 кв.м асфалт и 60 000 кв.м тротоари и над 1 000 палми всъщност грабнаха около 67 хил. гласа за Димитър Николов- НЯМА РАДОСТ?!!

Отново виждам българи в третата възраст да обикалят кофите за боклук още от сутринта на следващия ден след изборите. Дори успях да заснема двама мъже бургазлии, които намериха една стара маратонка в контейнер за смет и тъй като хранителни отпадъци и метали нямаше, а маратонката беше разлепена, взеха от нея една стара връзка за обувки?! Тези мъже бяха на възраст около 60 години.

Четири дни по-късно видях един изперкал от неволите мъж на възраст около 35 години да танцува на пл. „Тройката“ пред видеостена, от която се чуваше силна денсмузика и наоколо ученици му се кефеха и подиграваха... Само няколко дни по-рано точно по тази видеостена в картина и звук се лееше политическата агитация на ГЕРБ, но никой друг наоколо не се радваше?!

На двадесетина метра от него възрастен мъж, около 70-годишен, се взираше в изборния плакат на Павел Маринов – кандидатът за кмет на БСП в Бургас и повтаряше написаната агитация „Повече за хората на Бургас“ и клатеше глава. Попитах го за кой е гласувал, като очаквах, че ще е фен на БСП, но се оказа, че е гласувал за Димитър Николов. Заинтересувах се дали сега се радва на победата на Николов, оказа се, че той дори не знае, че неговият избор е спечелил?!

В близост до ТД „Приморие“ един мъж на средна възраст, седнал на новите пейки по ларгото, беше протегнал ръка и чакаше някой да му даде милостиня. И той беше толкова „щастлив“...

Нагоре по „Александровска“ се чуваше разкошна китара от малка усилвателна уредба и човек над петдесетте свиреше наистина чудесно в този студ и вятър, за да може да събере някой лев за храна за себе си и семейството си.

Припомних си неговата история, за която сме писали в „Под лупа“. Този уличен музикант всъщност бе категоризиран като ПРЕМЕСТВАЕМ ОБЕКТ, а не като музикант, творец и изпълнител. Неговото свирене на китара беше сравнено с улична търговия и трябваше да плаща по над 33 лв. месечно за ползване на 1 кв.м улична площ точно срещу „Альошата“.

Музикантът Пасков остана единственият уличен музикант в Бургас, останалите акордеонисти, гайдар, кавалджия ги натириха, иззеха им акордеони, съставиха им актове за нарушение на обществения ред от по 100 лв. глоби и сега ги НЯМА...

Подсетих се, че този уличен трубадур имаше безплатни разрешения, издадени да свири в Сливен, Стара Загора, Елхово, Пловдив и на куп други места БЕЗПЛАТНО...

А тук, в Бургас, в този уж европейски град, му искаха 30 лв. такса за подаване на документи, 50 лв. за самото разрешение от общинския чиновник Дубаров, 10 лв. за друго разрешение пред служителите от УКОРС и около 33 лв. месечно такса за 1 кв. м тротоарно право?!

Видимо и той беше направо „щастлив“ от избора на г-н Димитър Николов за кмет и от местната победа на ГЕРБ в студа, с премръзнали пръсти върху струните на китарата.

Още по-нагоре по ул.“Александровска“ в студа една възрастна жена плетеше и продаваше каквото намери направо върху тротоара-от шипки, билки до бебешки терлички и плетени чорапи... Такава „надежда и щастие“ струяха от тази жена, че веднага разбрах, че е гласувала за ГЕРБ!!!

Та толкова за щастието и радостта след изборната победа на ГЕРБ и Димитър Николов в Бургас. Дори пред Областна управа и в заседателната зала на първото заседание на новоизбрания общински съвет липсваха онези поддръжници на избирателната формула, която един циганин ми съобщи в агитационен пристъп в изборния ден в училище „Найден Геров“ в „Меден рудник“ „2-2-2“ ( номерата на бюлетините на кандидатите на ГЕРБ за президент, кмет и общински съветници-б. а.)?! Къде ли бяха тези доволни хора? Защо не споделяха своята радост от победата, над онези, които критикуваха най-високите местни такси и данъци сред 28-те областни града и стопираха проекти с мирис на корупция...

Дори в сайта на предизборната му ПР-ка и директор на общинската такава от 23 октомври досега има едва 9 коментара за радостни излияния и честитене на „внушителната“победа на Димитър Николов в първи тур и то от общо 6 страници коментари или около една трета, дори там?!

Пред бюрото по труда отново имаше опашка. 26-годишен младеж си търсеше от цели две години работа и не успяваше, стотици съкратени след сезона също си търсеха работа и се готвеха да се включат в битката за поне едно работно място, за което се състезаваха цели 19 безработни кандидата?!

Официалната статистика определяше за безработни едва  6 687 души в Бургас, но истината е ужасяващо различна.

Едва 340 работни места имаше заявени в Бюрото по труда, а зимата вече започна...

Такава огромна „радост“ и такъв „оптимизъм“ усетих пред тази обречена институция в очите и душите на хората на Бургас, че ми се иска да попитам, всъщност кой гласува за ГЕРБ в Бургас- партийните му членове, полицията ли, любителите на асфалт, плочки, палми или пачките с милионите, или ония обикновените хора на Бургас, които аз не вижадам да се радват на своя избор?!

Тъжна картинка, но по закон правдива, честна и наситено герберска...

Христо ТОДОРОВ