Чао, “Ало, Ваньо”?

Чао, “Ало, Ваньо”?Спирането на прокурорската проверка може да доведе до изтриване на критична информация за разговорите на властта

Преди една година Биволъ направи независима техническа експертиза на изтеклите записи с разговори на хора от властта и установи, че те съдържат атрибути на СРС и не са манипулирани като съдържание (виж тук  и тук). До същите изводи стигнаха специалистите от френската лаборатория „Lipsadon“.

Проверката, която започна прокуратурата, също опря до подобна експертиза... и там си остана. Вчера, 23 януари, беше обявено, че проверката е спряна, тъй като не може да бъде открит извършителят.

Извършител, но на какво? След като не може да бъде открит извършител, търсен от прокуратурата, логично е да смятаме, че нещо е извършено неправомерно. В случая това нещо е изтичане на СРС.

Прокуратурата обаче не казва в прав текст, че изтеклите записи от скандала "Тановгейт" са автентични СРС, защото това ще доведе до повдигане на обвинения, свързани с разкритията от съдържанието на разговорите. Подробен анализ на наказателната отговорност за властимащите, произтичаща от съдържанието на разговорите е направен тук.

Спирането на проверката на този етап може да провали евентуално бъдещо разследване. Работата е там, че съгласно Закона за електронните съобщения (чл. 250а-д), трафичните данни от разговорите, както и регистрите за изготвяне на справки и достъпа до тях се пазят 12 месеца, освен ако не са нужни на правоохранителните органи. След това мобилните оператори са длъжни да ги унищожат.

Трафичните данни не са запис на съдържанието. Самите записи са унищожени 10 дни след като са направени, тъй като не са послужили като веществено доказателствено средство за разследването, по което са наредени.

Но по трафичните данни може да се проследи и идентифицира източника на разговора и неговото направление, датата, часа и продължителността на разговора. От регистрите пък може да се установи кой е имал достъп до данните, за какви нужди и кога го е получил.

Най-скандалният разговор, този на премиера Борисов с Танов, е проведен на 12.03.2010. Ако прокуратурата не беше започнала проверка, тези данни щяха да бъдат унищожени на 12.03.2011 г.

Днес, след спирането на проверката вече не се знае дали трафичните данни и записите от регистрите, които имат доказателствена сила, не са изтрити както го повелява законът.

Ако бъдат изтрити, то с тях изчезва възможността да се установи, че става дума за автентични СРС-та и всякакви други проверки и експертизи по скандала "Тановгейт" могат да бъдат спрени с мотива, че няма данни за престъпление.

от Биволъ

 

r;line-�h:`��E�o-hyphenate:none;mso-layout-grid-align:none;text-autospace:none;vertical-align: middle;border:none;mso-border-bottom-alt:solid windowtext 1.0pt;padding:0cm; mso-padding-alt:0cm 0cm 5.0pt 0cm'>Като мишле във въртележка

 

Местни икономисти изчислиха, че за да бъде изпълнена амбициозната правителствена програма, приета в контекста на стратегията „Европа 2020”, са необходими 2.5 милиарда евро, които би трябвало да дойдат от държавния бюджет.

В условията на продължаваща икономическа криза и налаганите от правителството все по-драстични финансови самоограничения, генерирането на подобни средства би граничело с научната фантастика - ако, естествено, българската икономика не реализира през следващите години някакъв сензационно висок и стабилен растеж.

Трезвомислещи експерти вече прогнозираха, че за да бъде осъществена мечтаната от г-н Плевнелиев икономическа метаморфоза, която през следващите 8 години да превърне България в средно богата европейска държава, нейният стопански растеж годишно би трябвало да набъбва с немислимите 10-15 на сто. А както е известно, МВФ занижи прогнозите си за България за тази година от 3 на 1.3 процента.

Сънищата на гладната кокошка

В условията на тежка икономическа и финансова криза в Европа и смазваща рецесия в най-бедната членка на ЕС, в обстановката на тежки политически и социални проблеми в управлението на ГЕРБ, в първите си официални изяви новият президент Росен Плевнелиев предпочете да „нахрани” българите с вяра /по Вапцаров/ и да им пожелае  красиви европейски сънища през следващите 8 години.

Другият възможен и значително по-почтен вариант беше да повтори пред сънародниците си думите на Уинстън Чърчил от първата му реч пред британския парламент през 1940 година: „Нямам да предложа нищо друго освен кръв, тежък труд, сълзи и пот“.

Честен вариант, който за управленските елити на посткомунистическа, а от 5 години и европейска България, засега е немислим. Дори повече: той все още се възприема от тях като политически кощунствен.

 

Дойче Веле