You are here

Частната фирма “Лукойл-България” на Валентин Златев бе подмината от “налагането на законността”


Борисов и медиите си траят

 

Внезапно избухналият „казус” „Лукойл” не може да има еднозначно тълкуване. Струва ми се, че прибързано се радват онези, които видяха „началото на края на недосегаемите” и приветстваха правителството, което въвежда законността. Не са съвсем прави и скептиците, побързали да обявят случая за театър и предварително уговорен мач, в който победителят (по-високи цени на горивата) е предизвестен. Последното развитие на казуса в съда наклонява везните по-скоро към тезата за театър, но не дава обяснение за причините, довели до акцията на митниците. Възможно е договорката да се е получила в процеса на скандала. Звучи невероятно, обаче тезата, че Златев и Борисов предварително са се договорили, а Дянков и Танов и председателия на ВАС Георги Колев са се втурнали да реализират пиесата. Твърде рано е да се каже истината за този скандал, защото има много въпроси, чиито отговори не знаем, както и неизяснени факти, оставащи извън полезрението на журналисти и анализатори.

Веднага ще дам един пример, за да илюстрирам объркването и хаотичния начин, по който се коментира проблемът с „Лукойл“:

Още от самото начало всички говорят за руската компания, чийто лиценз е отнет, а Валентин Златев е идентифициран като основен неин говорител, да не кажа собственик. В медиите веднага излязоха интерпретации, че Бойко Борисов едва ли не е тръгнал срещу най-добрия си приятел, а самият премиер използва случая, за да си направи реклама. „Аз колко пъти съм ви казвал, че нямам приятели. Законността е за всички и там, където е държавата, няма приятелства” – избоботи изпод вежди той.

Работата е там, че нито премиерът, нито от финансовото министерство поясниха какво се случва с „въвеждането на законността“ в другия „Лукойл”. Онзи, който е частна собственост само на Валентин Златев. Според търговския регистър името „Лукойл” се среща в наименованието на няколко фирми, но за нас са важни две от тях – „Лукойл Нефтохим Бургас” АД и „Лукойл-България” ЕООД. Първата е собственост на руската компания, за която всички говорят днес. В нейния предмет на дейност влизат, цитирам дословно: преработката на нефт, производството на нефтопродукти, нефтохимически продукти, полимери и синтетични влакна и съответната търговска дейност, отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество. Фирмата има представители, управителен съвет и надзорен съвет, в които преобладават хора с руски имена. Името на Валентин Златев фигурира срещу графата „Надзорен съвет”. Решението на Агенция „Митници” от 26 юли се отнася именно до тази фирма, а официалното съобщение от сайта й гласи следното:

„С решение на директора на Агенция „Митници” се прекратява действието на лицензите за управление на данъчни складове Нефтохим Бургас и Нефтен терминал „Росенец” на лицензирания складодържател „Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Решението е връчено на дружеството на 26 юли 2011 г. и влиза в сила от тази дата”.

В съобщението на митниците нищо не се казва за другата фирма – „Лукойл България” ЕООД. Според регистъра нейният предмет на дейност е: продажба и разпространение на петролни продукти, изграждане и управление на мощности за производство, преработка и реализация на петролни продукти, транспортна и спедиторска дейност, търговия. Едноличен собственик на капитала е „Лукойл Юръп Холдингс” ООД, Амстердам, Холандия, чуждестранно юридическо лице. Управител е Валентин Златев, а данъчните, както и всички останали, знаят, че той е едноличен собственик на тази фирма. Нейните „данъчни складове”, които са най-големите петролни бази в България, остават извън внезапния порив за законност, осенил премиера Борисов. Такива, например, са базата в Илиенци – София, „нефтоналивницата” в Ихтиман, нефтопроводите, които също са данъчни складове. За всички тях е валидно поставянето на измервателни уреди и онлайн предаването на данни от тях в аналитичния център на Агенция „Митници”.

 Тези факти не дават основание да се говори за „въвеждането на еднакви правила за всички” и „налагане на законност”. Твърде прибързано е и да се говори и за някакъв „разрив” между Борисов и Златев, които отдавна имат много общи бизнес интереси. Тук бих се съгласил с премиера и не бих нарекъл това приятелство. Ето защо не вярвам и на клетвите на Борисов в законността, защото последното, което би направил този човек, е да тръгне срещу собствения си интерес.

 От всичко, казано дотук, не следва автоматично изводът, че става дума за „нагласен” скандал и „театър”, каквато бе тезата на социалистите. Доказателство за това е последователното поведение по въпроса за контрола на министър Дянков и шефа на митниците Ваньо Танов, както и проблемите, които двамата имаха с вицепремиера Цветанов. Днешният случай трябва да се разглежда и в светлината на огласените от вестник „Галерия“ разговори на Ваньо Танов, записани от службите. Всичките им неприятности с вътрешния министър са почнали след приемането на прословутата наредба №3, регламентираща споменатия по-горе онлайн контрол. Още тогава, в края на 2009 година, Цветанов започва война за овладяването на Агенция „Митници”, която след половингодишни усилия дава резултат. От работа е отстранен заместникът на Танов Антоний Странджев, безкомпромисен и много опитен дългогодишен полицейски служител по линия на икономическите престъпления. Целта на Цветанов е да махне и Танов, а след това да се елиминира и самият Дянков, но избухването на скандала с флашките осуетява намеренията му. Войната между тях бе туширана, но само привидно – воюващите страни бяха принудени да си направят обща снимка за пред хората.

 Наивно е да мислим, че тази война е преустановена, а доказателство за подмолните процеси бяха последните искри, които прехвърчаха между Цветанов и Дянков по повод единната позиция на правителството по казуса с „Лукойл”. Вътрешният министър се оказа единственият представител на Министерския съвет, който защити „Лукойл”. Ролята на Борисов тук е по-скоро изчаквателна, отколкото активна. Като опитен ученик на опитния диктатор Живков, той не бърза да взема страна, въпреки че задкулисно подкрепя и насърчава и двата враждуващи лагера. Разбира се, че накрая ще избере победителя, а и за него е добре да стои леко в сянката на този скандал, въпреки че самият той е в неговата основа.

Проява на безумие е да смятаме, че отнемането на лиценза на „Лукойл Нефтохим Бургас” не е инициирано от Бойко Борисов. Още по-голямо безумие е да вярваме, че е направил това на своя глава, без да го съгласува с руската държава. Огласените секретни грами от „Уикилийкс” го описват като изключително страхлив политик, който не прави нищо без одобрението на американското или на руското посолство. За да си дадем сметка за ставащото сега, би трябвало да знаем каква е истинската позиция на Путин и Медведев и какви са днешните им отношения с Вагит Алекперов, собственика на „големия” „Лукойл”.Готов съм да се обзаложа, че Бойко Борисов не би предприел нищо срещу техните интереси, колкото и те да са в разрез с интересите на българската държава. За голямо наше съжаление той не е по-различен от всички останали български държавници, които са вземали големи решения само след съгласуване с чуждите посолства, но никога самостоятелно. Това обаче е тема за друг анализ. Засегнах я само защото и при този скандал проличаха провинциализмът и лицемерието на българската позиция, била тя „против” или „за” руската страна. И руснаци, и американци, както и всички останали се държат с нас и у нас така, както ние им позволяваме да се държат. Глупаво е да ги упрекваме, че преследват собствените си интереси без да се съобразяват с нашите. Това, че нямаме характер, убеждения и големи цели, си е наш проблем. Говоренето срещу руснаците е точно толкова неадекватно, а и противно, колкото и говоренето „за” тях.

Това наше безсилие – говоря като държава и общество – проличава и от един друг малък детайл в днешния скандал, който убягна на медиите. Наличието на измервателни уреди е записано като задължително в закона за акцизите и данъчните складове, приет, забележете, през 2005 г. и влязъл в сила на 1.01 2006 година. От тогава до сега държавата не е в състояние да наложи законността, което само по себе си говори за качеството на управниците ни.

Явор ДАЧКОВ

Коментарът е публикуван във вестник „Галерия“.