Червени линии в Украйна

Жена минава покрай графит на стена, изобразяващ украински войник, изстрелващ противотанкова ракета с банер, който гласи "Само една цел“ в центъра на Киев, Украйна, 23 януари 202 г. EPA-EFE/SERGEY DOLZHENKO

от Георги Готев | EURACTIV.com

В началото на руската агресия, преди почти година, западните страни гледаха свенливо на предоставянето на помощ на Украйна. Много от тях се придържаха към политиката на предоставяне само на „несмъртоносни оръжия“ или символични доставки като каски или одеяла.

След последната среща в Рамщайн обаче червената линия да не се предоставят тежки танкове беше пресечена, а следващата очевидно ще бъде предоставянето на бойни самолети и ракети с голям обсег.

Какво се случи, дали Западът беше невеж или стреснат в началото, или една година след началото на войната стана твърде безразсъден? Нека се опитаме да го осмислим.

В началото на руската агресия Западът, включително и САЩ, въпреки отличното си разузнаване, смятаха, че е въпрос на дни Киев да рухне. На 25 февруари, ден след началото на инвазията, се проведе среща на върха на ЕС, на която украинският президент Володимир Зеленски говори чрез видеовръзка. Един от участниците, тогавашният български премиер Кирил Петков каза пред малка група журналисти, че Зеленски е казал, че дните до падането на  Украйна са „преброени“, а лидерите на ЕС останали с впечатлението, че Зеленски няма да е жив „след по-малко от 48 часа“.

Никой по това време не можеше да си представи, че украинската армия през последните осем години се е подготвила за атаката, нито че духът на украинците е толкова висок, а подготовката и мотивацията на нахлуващите сили толкова ниски. Тогава започна да пристига западна помощ, макар че в началото тя беше предимно стрелково и противотанково оръжие.

Червените линии се оказаха въображаеми или самоналожени табута.

Светът научи за руските военни престъпления в Украйна, като убийството на цивилни в Буча, бомбардирането на театър в Мариупол, чието бомбоубежище беше пълно с цивилни, касетъчните бомбардировки на различни места – това са само няколко примера. Това повлия на общественото мнение на Запад и паднаха част от табутата, което доведе до доставката на по-значителна помощ – оръдия, гаубици, системи за противовъздушна отбрана, бронетранспортьори.

След това  във войната настъпи фаза, в която тя застина, напомняйки Първата световна война. Линиите на фронта се движеха много малко и всяко малко движение струваше много жертви и на двете страни, както например в Соледар.

Междувременно Русия мобилизира 300 000 души и започна да се подготвя за пролетна офанзива, разглеждана като подобрена версия на инвазията от 24 февруари 2022 г.

В този контекст западните сили и техните военни експерти започват да се страхуват, че Русия може да запази инерцията и евентуално да спечели войната, въпреки че е трудно да се каже какво Москва би приела за победа и колко може да нарасне нейния апетит.

Ето как в рамките на няколко дни различни страни се ангажираха да изпратят в Украйна повече от 300 танка, съответстващи на броя, споменат от Зеленски през декември. Проблемът сега е как да бъдат доставени по-бързо и как да бъде обучени екипажите за рекордно кратко време.

Следващите видове оръжия, които Западът вероятно ще изпрати, са бойни самолети и ракети с голям обсег, които Украйна твърди, че са й необходими, за да унищожат руските складове за оръжия и боеприпаси. Зеленски казва, че Украйна се нуждае от произведените в САЩ ракети ATACMS, които имат обсег от 300 км. Засега Вашингтон отказва да предостави оръжието.

Следващите червени линии може да паднат веднага щом съюзниците се срещнат на друга среща от типа на тази в Рамщайн. Русия не реагира на различните етапи на пресичане на последователни червени линии. Причината е, че това развитие помага на руския наратив, че колективният Запад води война срещу Русия – теза, която помага да се преглътнат дори поражения на терена, като връщането на Херсон под контрола на Украйна, или многото жертви.

НАТО няма амбиция да постави Русия, която е голяма ядрена сила, на колене, нито планира да премине много важната червена линия да не изпраща свои войници. Европейските политици казват, че „Русия не трябва да спечели тази война“, което не е точно същото като „Украйна трябва да спечели войната“. Както главният военен командир на САЩ Марк Мили каза наскоро, ще бъде „много, много трудно“ да бъдат изгонени хилядите руски сили от Украйна тази година.

Украйна обаче е решена да спечели войната и да накаже Русия за нейните престъпления. На настоящия етап е ред на Украйна да даде гаранции на своите западни съюзници, че няма да пресече червените линии, като използва бойни самолети или ракети с голям обсег срещу цели във вътрешността на Русия, както очевидно се опасява руското ръководство, което наскоро постави противоракетни системи дори до дачата на Путин.

Руснаците казват, че тяхната „специална операция“ върви „по план“, като признават, че обикновено са бавни в началото, но след това нищо не може да ги спре. Войната през 2023 г. ще бъде по-разрушителна от тази от 2022 г. и това се нарича ескалация. Светът би бил по-безопасно място, ако червените линии бяха по-ясни. Можем само да се надяваме, че Вашингтон и Кремъл си говорят.

https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...