Черен календар на комунизма 2-3 април

От дясна ръка на Вълко Червенков, провеждащ Сталинската политика в НРБ, Тодор Живков се превръща в борец срещу култа на личността и сталинизма | Снимка: Държавна сигурност.com

Написано от Христо Христов

https://desebg.com/2011-01-17-14-11-51/64-2011-01-30-19-35-54

2 април 1956 г.  – Започва пленум на ЦК на БКП, продължил до 6 април, определен по-късно като т. нар. Априлски пленум. Той продължава до 6 април и на него Тодор Живков е утвърден за първи секретар на партията. Сценарият е зададен от Москва, където съветският лидер Никита Хрушчов настоява да бъдат отстранени партийните функционери, свързани със сталинските репресии и да осъди култа към личността.

В доклада „ХХ конгрес на КПСС и поуките от него за нашата партия” Тодор Живков осъжда култа към личността, търсенето на врага с партиен билет и репресиите срещу партийни кадри като възлага цялата отговорност единствено върху Вълко Червенков. Той е заменен на министър-председателския пост от Антон Югов, но остава член на Политбюро и заместник-председател на Министерския съвет.

Априлският пленум е  предшестван от среща на българското Политбюро с Никита Хрушчов в Кремъл. На нея, както сам Живков описва, е решено Червенков да бъде сменен и той да поеме партията. Съветското ръководство спуска инструкции какви решения да бъдат взети на предстоящия Априлски пленум.

.

По време на неговото протичане Кремъл е информиран за хода на събитията лично от новия си фаворит Живков, а когато обстановката налага Москва упражнява допълнителна намеса за спазване на предварителния сценарий: „Имаше договореност да поддържаме постоянен контакт с ЦК на КПСС чрез Молотов (народен комисар (министър) на външните работи,). Аз го информирах и за сутрешните, и за следобедните заседания. По време на тези заседания напрежението беше толкова силно, че се налагаше да вземам думата по два-три пъти на ден”, признава по-късно Живков.

2 април 1986 г. – Открит е ХІІІ-я конгрес на БКП, продължил до 6 април. На него Тодор Живков е преизбран за генерален секретар на ЦК на БКП.

3 април 1950 г. – Започва съдебен процес срещу 12 стопански ръководители, обвинени в участие в трайчостовския заговор, саботаж и вредителство, който приключва на 6 април.

 

Решението на Политбюро, с което са одобрени Основни положения на указ за Държавна сигурност | Снимка: Държавна сигурност.com.

3 април 1974 г. –Политбюро на ЦК на БКП  одобрява с протокол „Б” № 4 „Основни положения на указ за Държавна сигурност”. Указът е основния нормативен документ, по който Държавна сигурност работи до разформироването й през 1990 г.

 

„Основните положения” са консултирани и подготвени с помощта на КГБ. В препоръката на завеждащия отдел “Военен” в ЦК ген. Велко Палин, се посочва, че в него е „широко приложен опитът на Комитета за държавна сигурност при Министерски съвет на СССР”, а в доклада на министър Димитър Стоянов, се подчертава, че указът е съгласуван с КГБ и комитетът няма забележки.

В документа е формулирано прякото подчинение на репресивния апарат на Живков:

„ДС осъществява своята дейност под ръководството и контрола на ЦК на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП. Министърът на вътрешните работи ръководи непосредствено дейността на ДС и я отчита пред ЦК, респективно пред Политбюро и първия секретар на ЦК.”

С документа е узаконена огромната власт на Държавна сигурност.

Указът дава право на ДС без прокурорско или съдебно разрешение да “проверява по секретен и негласен начин сигнали и данни за противодържавна дейност, като при необходимост използва технически и други оперативни средства, пособия, методи, влизане в жилищни домове и помещения на граждани, учреждения, предприятия и организации и извършва огледи, освидетелствания, претърсвания и изземвания”.