You are here

Черноморие 2019: още от същото (II част)

Палатка на плажа не може, но строеж... винаги. Снимки Веселин Боришев, БТА и АП

Пламена Игнатова

Държавата е безсилна срещу частните интереси, битката за морето е само за концесиите на плажовете, прави се всичко възможно да почиваме в Гърция и Турция

Вчера в първата част на „Черноморие 2019: още от същото“ ви разказахме как ситуацията с българския туризъм все повече се влошава и въпреки, че сезонът е в разгара си, го застрашават свлачища, премазани дюни, резкопки, сеч на гори, разширване на заведения върху скалите, презастрояване, поредните неуредици с концесиите на плажовете, продължаващи проблеми с любителите на дивото къмпингуване и пр. Днес продължаваме с магистрали в пясъците, липсващи от картата плажове, четирицифрени глоби за разпъване на палатка. Има и още...

 

 

Магистрала в пясъците

Неразрешен за поредна година остава и въпросът със собствеността на дюните. Както е известно, държавата се сети да ги картографира усилено едва след 2014 г., когато избухна скандалът с излетите бетонови плочи за нови къщички на къмпинг „Юг“. Сагата се точи с месеци. Специалисти от БАН обследваха мястото, за да установят върху дюни ли са „кацнали“ бетоновите основи или не. Покрай това бе повдигната отново темата за собствеността на земите край екоплаж „Корал“. Всичко това прерасна в по-сериозен казус от бетона на „Юг“ и държавата бе принудена да признае, че 70 на сто от дюните по Черноморието са в частни ръце, а голяма част от тях се водят „урбанизирани“.

По закон обаче (чл. 6 от ЗУЧК) държавата е длъжна да ги отчужди като изключително държавна собственост. Така стигаме до февруари 2019 г., когато министърката на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова след серия от въпроси на „Клуб Z“ обяви, че отчуждаването на дюните щяло да струва на държавата над един милиард лева, и зададе на свой ред въпроса: „Искаме ли една магистрала да изтече в пясъците?“

Петя Аврамова

Всъщност до ден днешен Аврамова не е представила данни, които да обосновават тази сума. Истината е, че въпросният милиард, колкото приблизително струва изграждането на магистрала „Хемус“, е сума, хвърляна от известно време насам в публичното пространство неофициално и именно от служители в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Така че логично може да бъде поставена под съмнение, предвид факта, че става въпрос за над 3000 дка частни дюни, което по тази сметка означава над 3000 лева на декар. Трябва да се отбележи също така, че голяма част от тези частни природни образувания вече са включени в границите на урбанизирани територии – т.е. предвидени са за застрояване, което в същото време е забранено по закон.

В този смисъл Аврамова коментира в същото това изявление и проекта за вилно селище „Корал резиденс“ в землището на екоплажа. Съдът допусна строителството, но то бе възпряно от стара заповед на екоминистерството и засега казусът е замразен. Междувременно стана ясно, че от предвидените за курорта около 40 дка 100 кв. м са дюни. На което министърката отвърна с обследване на всички дюни и инвестиционни намерения край морето, за да се прецени кое било „терен“ и кое природно образувание. Което самата министърка разтълкува така: да се прецени има ли смисъл да се предприемат мерки за дюни от такъв малък калибър, когато те се намират на пътя на инвестиционно намерение.

"Корал резиденс"

Казусът с „Корал резиденс“ е показателен за това как държавата стопанисва собствената си собственост. Но той не се изчерпва само с това. Инвеститорът Сава Чоролеев предизвика правителството, като обяви, че е готов да се откаже от земята и от проекта, щом държавата иска да го даде за природосъобразен туризъм, но възмездно – ако му бъдат заплатени вече направените разходи и на практика бъде обезщетен за нереализираното си инвестиционно намерение.

Ако държавата реши да предвиди земите в зони А и Б около трите обявени със закон за екоплажове „Корал“, „Иракли“ и „Карадере“ за екозони, то трябва да обезщети и едрите, и дребните собственици, което вече в действителност е тежка и скъпа процедура. Източници на „Клуб Z“ от министерството на Аврамова споделят, че само имотът на испанската „Ибердрола инмобилария“, заграден с колове от миналото лято – зад „Корал“, е оценен за 31 милиона лева.

Резултатът до момента: държавата е откупила нула имоти. Отчуждила е и точно нула на брой дюни. Което означава, че или няма воля, или се снишава, докато минат поредните брожения и продължаваме постарому, или смята, че не си струва цената.

Къде са плажовете на картата

Темата с дюните е на практика неизчерпаема. Чест пример е как по места вече са застроени или са отразени в специализираните карти, но не и в кадастъра. Последното се случи и на спорния „Корал“ с изработването на Общия устройствен план на община Царево.

„Коста дел Кроко“ - призрачният град на родното Черноморие край Царево. Строежът, в който са погребани милиони, започна в далечната 2007 г.

Оказа се, че голяма част от дюните са предвидени за курортни обекти. Темата обаче се раздуха и кметът Георги Лапчев се принуди да обещае, че нито сантиметър дюна няма да падне жертва на бетона. Но за община Царево и нейните практики – малко по-късно.

Тома Белев („Асоциация на парковете в България“), който бе и в листата на „Демократична България“ за евровота, пък поставя още по-разширено питане – според изготвена от него справка в официалните източници на данни не само дюни изчезват или не са нанесени в картите, ами и цели плажове.

28 на сто от площта на плажовете в България изобщо не фигурира в специализираните карти, твърди Белев. Според Министерството на туризма плажовете у нас са 237, а според картите са 262, посочва той. В тях не се включват плажовете „Камчия“, „Шкорпиловци“, „Св. Константин и Елена“, „Оазис“, „Слънчев бряг“ и др. Тяхната обща площ е 3233 дка, а общата площ на плажовете в България е 11 448 дка. В община Аврен например от 340 дка плажове в специализираната карта са включени само 89 дка.

На много места в кадастралната карта е посочена „крайбрежна ивица“, но няма плажове. Дюни има само на 43 плажа, но други 50 не са отразени. А само на 9 са отразени всички дюни. Над 70% от всички отразени дюни попадат в частни имоти, посочва още Белев.

Към момента няма отговори на тези поставени въпроси. По закон в процедурите по отразяване в картите участват и МРРБ, и МТ.

Визия всяка тука оставете

Всичко дотук имаше за цел да обобщи най-повърхностно и без претенция за изчерпателност защо морето ни е такова каквото е – презастроено, евтино, без квалифициран персонал и все по-трудно борещо се с конкуренцията в региона. Вероятно вече е късно да се събарят хотели, както се случи в някои популярни туристически дестинации по света. Не може и не бива да бъде спирана и стопанската инициатива. При добро желание обаче държавата може да обърне внимание на дългосрочното планиране, на общата визия, както и на развитието на т.нар. природосъобразен туризъм, все по-търсен от летовниците.

От изброените неща до момента държавата е предприела инициатива единствено да унифицира търговските обекти в по-големите курорти – разбирай – сергиите да са в един и същ цвят и от един и същ модел.

Междувременно депутатите подхванаха предложените от министерството на Ангелкова 22-ри подред изменения в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Първоначалната идея на проекта бе да се запишат солени глоби за разполагането дори на хавлия върху дюна (измененията бяха породени от случая „Смокиня“). Тази идея срещна рационален отпор – защото най-малкото на много малко места по морето дюните са обозначени като такива и лесно някой летовник би влязъл в нарушение.

Юли 2019 г. Николина Ангелкова инспектира...

Депутатите обаче решиха да „дообогатят“ предложенията на правителството и те бързо се изродиха в законодателни текстове, разрешаващи строителството в зони с дюни (ако има гаранция за опазването на конкретното природно образувание), но най-вече бе възприето предложението на Искрен Веселинов (ВМРО) да се обособят места за т.нар. диво къмпингуване и да се налагат четирицифрени глоби за разполагане на палатки, кемпери и каравани извън тези места.

Предисторията

Това предложение на Веселинов има дълга предистория. Дивото къмпингуване у нас не е уредено по никакъв начин и всяко лято държавата и общините тръгват на война с палатките – особено по местата, в които има заявен голям инвеститорски интерес, все още нереализиран.

Преди години в Закона за туризма бе записано, че такива правила ще се изготвят. Ангелкова свиква работни групи за целта, но консенсус така и не се постигаше. Вместо това любителите на природосъобразния туризъм са системно атакувани и от Ангелкова, и от министъра на околната среда и водите (който поради статута си би трябвало да подкрепя екологичния начин за прекарване на почивката) Нено Димов. Основната опорна точка е, че „къмпингуващите генерират боклук, за чието извозване после общината плаща“.

В рамките на работните групи обаче природолюбителите неведнъж са предлагали да заплащат такси за палатките си, както и да се завишат глобите за нерегламентирано изхвърляне на смет, които глоби да отиват в общинските бюджети за почистване на тези места. Това така и не се възприе и ситуацията остана непроменена.

Палатка или бетон

Така стигаме до предложенията на Веселинов, приети окончателно от парламента през юни. Макар и всички, в т.ч. къмпингуващите, да искат да има правила, текстовете на депутата нито бяха подложени на обществено обсъждане, нито бяха обосновани с някакви данни, като например колко хора биха били засегнати, къде има условия за подобен вид туризъм, как ще става обособяването на местата, какви ще са правилата за ползването им и пр. Бе решено, че нормите ще бъдат описани в наредба на министерствата на туризма, околната среда, регионалното развитие и горите.

От министерството на Ангелкова побързаха да се разграничат от поемането на отговорност за този туристически сегмент, като заявиха, че той не е... туристически сегмент. Макар уреждането на правила да е записано именно в Закона за туризма. Все пак ще пишат правила в съавторство.

Всичко това се случи на фона на все по-често появяващите се в публичното пространство снимки на изграждането на хотел на Шофьорския плаж – на първа линия. И предизвика гнева на любителите на природосъобразния туризъм по няколко направления:

Палатките или бетонът са по-големите замърсители и унищожители на природата?

Защо министри, известни с ненавистта си към този вид туризъм, ще пишат правила за него?

Кога държавата ще си върне дюните?

Пропорционални ли са наказанията на санкциите и мн. др.

Основният проблем с така записаните текстове (освен че депутатите забравиха да защитят и ембрионалните дюни от посегателство) е, че те не са съобразени със съдебните тълкувания, според които не може наредба да играе ролята на закон. Т.е. правилата трябва да са уредени в закона, а наредбата само описва подробностите. Налагат се и солени глоби за нещо имагинерно.

Протести и вето

Тези аргументи бяха изложени и от природолюбителите, които излязоха на протест и поискаха президентско вето. Държавният глава Румен Радев наложи такова и в края на юни то бе разгледано от ръководената от Веселинов парламентарна комисия.

Мотивите на президента бяха подробно разгърнати от секретаря по правните въпроси към институцията проф. Емилия Друмева и те покриват гореописаните проблеми. Управляващите обаче „останаха слепи и глухи“ (по Дора Янкова, БСП) за гражданските искания и подкрепиха сътворения от тях законов текст. Категорично отказаха да влизат в дебати по проблемите на Черноморието – дюни, презастрояване, концесии, обща визия и пр.

По време на това заседание стана ясно едно – че ако текстовете са стъпили на някакви данни (каквито, както бе посочено горе, никой не е видял), то вероятно тези данни са неверни. Лице, посочено като „експерта към комисията Тодоров“, самоидентифицирало се като автор на текста за къмпингуването, заяви, че у нас сега по морето имало 30 категоризирани като „къмпинг“ по смисъла на ЗТ места. С което искаше да каже, че любителите на природосъобразния туризъм са повече от обгрижени, а с новите текстове държавата им дава още повече места за целта.

А в някои страни може и така даже...

Странно е обаче как „Евростат“ е преброила едва 9 къмпинга (данните са за 2017 г.). Спрямо предходната година дори са намалели. Тогава са били 11. За сравнение във Франция са над 8000, в Германия – около 3000, в Италия – над 2300, в Испания – 1300, и т.н.

България е и на опашката по съотношение на нощите, прекарани в къмпинг, в сравнение с настаняванията в хотел. През 2017 г. са регистрирани 26 054 096 нощи, прекарани в хотели и други места за настаняване, и едва 58 340 нощи в къмпинги. Което е доста под 1 на сто от общите ваканционни нощувки. За сравнение средното съотношение в ЕС е около 12 на сто, сочат още данните на „Евростат“.

В заключение

От всичко казано дотук стана ясно, че битката за морето е само за това кой да раздава и получава концесиите на плажовете; че продължаваме да строим въпреки свръхпредлагането на хотелски услуги; че депутатите гласуват текстове, без да ги разбират; че набиращият все по-голяма популярност сегмент „природосъобразен туризъм“ не само не се развива, но и се прави всичко възможно да бъде изтласкан в съседните Гърция и Турция; че държавата е безсилна срещу частните интереси.

Така че това лято ни очаква още от същото. Справка: община Царево. Местната власт и тази година се постави над централната и над съдебната. Гласува си наново отменената наредба за опазване на обществения ред и пак изисква разрешително от главния архитект на общината и нотариално заверено разрешително за поставяне на... палатка.

----

Този материал е публикуван в сп. "Клуб Z" през юли 2019 г. Още текстове от същата авторка можете да прочетете тук.

https://clubz.bg/86488-chernomorie_2019_oshte_ot_syshtoto_ii_chast?fbclid=IwAR3FLlHhcrzUmjjGm7MjC50xKOX9_LEFlgghcLn2G-Z8V5qq5uExaTKmCrk