You are here

Четири примера, които казват много за България

В българския парламент и друг път са се случвали подобни неща, но през последните седмици количеството прави силно впечатление, а приличието сякаш съвсем изчезна. Ето четири примера:

 

Коментар от Иван Бедров:

Нито в парламента за първи път се внасят откровено лобистки проекти, нито пък Народното събрание за първи път превръща нечии частни прищевки в закон. През последните седмици обаче количеството прави силно впечатление, а приличието сякаш съвсем изчезна. Законотворците дори не се стараят да завоалират прокарването на лобистки интереси - всичко е открито, на масата. Примерите: Пеевски пише закон за печата, част от който владее, а останалите депутати го приемат. Различни групички по интереси от управляващите внасят скандални поправки, които да „пипнат“ нещо в пазарите на цигари, горива и транспорт. И всяко едно „пипване“, случайно или не, винаги е в интерес на този, който доминира съответния пазар.

Това ли е работата на един парламент? Разбира се, че Народното събрание има пряко отношение към всяка една сфера от живота в страната, защото приема регулациите. Но то е и най-висшата политическа институция в републиката, където се очаква различните политически сили да защитават различни обществени интереси, да претеглят плюсовете и минусите от всяко свое действие и накрая да взимат решения в интерес на своите избиратели. В споменатите случаи обаче сякаш се стараят да помогнат на най-големите в бизнеса, да изтикат конкурентите им и да затвърдят диктата на някои монополи, които си съществуват, незабелязани от институциите. Да не сме проспали приватизацията на парламента?

Ако мине номерът

Докато изпълнителната власт бе ангажирана с българското европредседателство, парламентът остана леко встрани от прожекторите - и продължи да си работи. А може би не трябваше. Депутати от мнозинството внесоха законопроект за създаване на Българска автомобилна камара, в която да са задължени да членуват всички фирми за превоз и която да издава лицензите. На всичко отгоре името ѝ вече било запазено в съда лично от един от най-големите в сектора. Десетки по-малки фирми видяха в това опит да им бъде иззет бизнесът и организираха протести.

Пак отделни депутати внесоха законопроект, който увеличава драстично изискванията към търговците на нефтени продукти. И отново малките видяха опит на големите да ги погълнат. Нарекоха го „Проектът на Лукойл“ и също организираха протести. Иначе мотивите на вносителите звучат прилично - борба срещу сивия сектор и изсветляване.

Точно с такива мотиви Делян Пеевски прокара законопроект, който ще накара медиите да декларират собствениците си и приходите от несвойствена дейност, но без междуфирмени заеми - това е методът, по който парите от КТБ са отивали към един кръг медии. Резултатът ще бъде следният: Пеевски ще има бележка, че не е медиен олигарх, но никой няма да проверява доколко декларираното отговаря на реалността. И за капак, точно в средата на бюджетната година, Менда Стоянова се загрижи за хазната и предложи акцизът за „нагреваемите“ цигари да бъде увеличен и изравнен с този на обикновените цигари. Става дума за продукт, за който може да се спори доколко е вреден за здравето, но няма съмнение, че е по-малко вреден от цигарите. Резултатът би бил следният: този продукт ще поскъпне почти двойно, а това ще гарантира спокойствие на доминиращия играч на пазара на цигари, който, случайно или не, наскоро купи марките на „Булгартабак“.

Иван Бедров

Иван Бедров

Намесата на Борисов

От четирите примера само един вече е гласуван на първо четене - медийният закон на Пеевски. Вероятно на него по-трудно му се отказва. Горивата са на етап обсъждане, а протестиращите превозвачи стигнаха до среща с премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, който се съгласи с част от мотивите им и нареди на депутата-вносител да си изтегли законопроекта. Премиерът реагира и на съпротивата срещу “цигарената” поправка на Менда Стоянова - Борисов нареди на шефа на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов “законът да бъде изтеглен” (в четвъртък сутринта ГЕРБ отново смени позицията си - бел.ред.). Така два от грубите лобистки опити засега са парирани. Проблемът обаче е, че няма такава енергия в обществото, която да организира протести срещу всяко законодателно своеволие. А който не успее да стигне до кабинета на премиера, няма шанс мнението му да бъде чуто.

Защо се случва всичко това? Един от отговорите вероятно се крие в отказа от провеждане на дългосрочни реформи, които биха изисквали обща политическа посока и законодателен план. Друг отговор може да бъде изборът на премиера да акцентира върху международните теми, което остави Народното събрание встрани от голямата политика. С две думи - управляващите партии оставиха депутатите си да бездействат. Така вместо предварително обсъдени от управляващата коалиция и внесени от Министерския съвет законопроекти, в деловодството на парламента се натрупаха законодателни идеи „на парче“. Гишето е широко отворено, закони ще има за всички. Има го и усещането, че някой тихо се опитва да приватизира Народното събрание.

https://www.dw.com/bg/%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D1%80%...