You are here

Членството в еврозоната - през крив Макрон

Аделина Марини е журналистка. Работила е 12 години в програма "Хоризонт" на БНР като международен редактор и репортер, отговарящ за външната политика и ЕС. През 2009-та година основава сайта www.euinside.eu, посветен на европейската политика и икономика, а също и на Западните Балкани. Живее в Загреб, Хърватия.

Премиерът Борисов изгуби два важни мача на собствен терен в един ден, и то пред чужденците

Аделина Марини

Българското председателство трябваше да е перлата в короната на премиера Бойко Борисов. Той искаше да си закачи на ревера титлата на евроинтегратор на Западните Балкани, само че на дългоочакваната и определяна като историческа среща на върха с шестте държави от района в София им беше затръшната под носа европейската врата. Беше им напомнено що е то европейски ценности и на какви основи е изграден съюзът. Борисов искаше да получи и титлата на вкарал България в еврозоната, но и тази врата му беше затворена под носа. Тя беше затръшната лично от френския президент Еманюел Макрон, и то в София. По време на заключителния му брифинг в НДК след края на Западнобалканската среща той заяви, че "ние трябва да модернизираме ЕС и еврозоната ПРЕДИ да се отваряме за нови членки". 

Лесно се пада в капана на критериите при анализирането на готовността на тази или онази страна за членство в ЕС, Шенген или еврозоната, ако се пропусне общият контекст. ЕС не е врата, на която звъниш и ако те поканят, влизаш, ако не, стоиш отвън и чакаш. 

Това е динамична структура, която постоянно се развива 

Съюзът си има законодателство и критерии, но не по-маловажна част от вземането на решения е политическата страна. Примери за присъединявания по (гео)политически причини има много. Гърция например беше приета в еврозоната, въпреки че се знаеше още тогава, че фризира статистическите си данни, защото към онзи момент, когато се въвеждаше общата европейска валута, беше важно колкото се може повече държави членки да го направят, за да легитимират новата валута и тя да бъде взета максимално насериозно от всички - и от големите глобални играчи, и от пазарите, и не на последно място от европейските граждани, които щяха да я ползват. Затова онези, които виждаха, че Гърция не е готова, замижаха с надеждата, че тя ще отстранява проблемите в движение. Това се случи в добрия период на глобализацията, когато всичко процъфтяваше, растеше и се развиваше. После дойде кризата и знаем как се разви ситуацията там. През юни се очаква да бъде взето окончателното решение за начина, по който Гърция ще излезе от третата си спасителна програма на 20 август. 

България също се присъедини политически. Заедно с Румъния тя се води част от голямото източноевропейско разширяване, като първата вълна беше през 2004-та, когато ЕС погълна за първи път много голям залък - 10 нови членки, от които 8 от бившия соцлагер. България и Румъния не бяха готови. Три години по-късно съюзът беше изправен пред дилемата дали да ги приеме неподготвени, или да ги остави да чакат отвън с ясното съзнание, че това може да ги демотивира и съответно съюзът да ги изгуби. Затова беше взето геополитическо решение и беше направен типичен европейски компромис - да влязат, но с механизъм. 11 години по-късно Брюксел вече знае, че този механизъм не работи. Има много общо между гръцкия и българския случай, нищо че ние не сме поставили оцеляването на еврозоната в опасност. Все още. Ако прочетете спасителните програми на Гърция, ще видите, че голяма част от тях са свързани с изграждане на независими институции, борба с корупцията, клиентелизма, твърде топлата връзка между бизнеса и политиката. За близо 10-те години спасяване на Гърция държавата беше на практика изградена наново с дейното участие на европейските институции. Излизането й от програмата на 20 август не означава край. Гърция ще продължи да бъде следена изкъсо чрез специален механизъм, който ще бъде създаден през юни. 

България вече години наред не може да се присъедини към Шенген заради сивиема (от англ. CVM - Механизъм за сътрудничество и проверка). Изпълняваме техническите критерии, но някои страни ни нямат доверие и затова обвързват членството ни във вътрешния кръг на ЕС с изпълнение на обещанията ни от 2007-а. 

България беше застигната от шенгенската си съдба и за еврозоната

Същото се повтаря и с еврозоната. България формално изпълнява петте критерия за членство, но валутният клуб е много повече от тези пет критерия. Освен това тя е много по-различна днес в сравнение с 1999-а, когато беше създадена. Зоната на еврото е много по-интегрирана и поради това много по-уязвима. Вече е и по-голяма. В момента споделящите общата валута са 19 държави от общо 28 (а, ако не броим Великобритания, тъй като тя напуска - 27). 

Кризата изнесе няколко скъпоструващи урока. Тя показа, че икономиките на страните участнички са много по-обвързани, отколкото на политиците им се иска да признаят, защото това означава, че са изгубили контрол, ерго и дъвката за популисти. Размотаването е по-трудно и болезнено от задълбочаването на интеграцията, но и създава по-високо социално и политическо напрежение. В отговор на кризата се създаде Европейският семестър, който следи икономическото, а отскоро и социалното развитие на страните членки, за да се избегнат балони и проблеми, които биха могли да доведат до повторение на кризата. Семестърът е доста по-строг за еврозоната, въпреки че до момента на нито една страна не са наложени санкции, нищо че немалко държави ги бяха заслужили. Но това също е част от политическото управление на съюза - понякога правилата се заобикалят в името на политическата стабилност в една или друга членка или за да не се накърни имиджът на европейски проект, който в своята същност също е политически, или пък за да се предотврати идването на популисти на власт (подход, оказал се неуспешен). 

Една от големите интеграционни крачки в еврозоната 

беше направена със създаването на банковия съюз, 

който все още е недовършен. Той обаче се смята за крайгълен камък за бъдещото развитие на еврозоната, тъй като довършването му предполага още по-силно задълбочаване на интеграцията, а това изисква високо доверие между страните участнички. Точно това в момента спъва доизграждането му. 

Миналата седмица Европейската централна банка публикува редовния си доклад за сближаването (конвергенцията), който излиза на всеки две години и анализира готовността на страните с ангажимент да се присъединят към еврозоната. Въпреки че в сравнение с предишния доклад от 2016 г. България бележи подобрения по почти всички номинални критерии, всъщност документът показва, че има и други изисквания, които трябва да бъдат изпълнени. В глава "Други важни фактори" е записано, че "силата на институционалната среда е друг важен фактор в анализа на устойчивостта на икономическата интеграция и сближаване". Става дума за качеството на институциите и управлението, които са оценени като "относително слаби" във всички преглеждани страни без Швеция. "По-специално Хърватия, България, Румъния и Унгария имат най-ниското качество на институциите и управлението сред преглежданите страни", пише в доклада. Напомня се също, че българското законодателство все още не е съобразено с изискванията за независимост на централната банка. Освен това ЕЦБ отчита, че въпреки че макроикономическите дисбаланси в България вече не се оценяват като "прекомерни", икономиката все още е изправена пред крехкости във финансовия сектор, комбинирани с относително висока корпоративна задлъжнялост. Това е важна забележка, тъй като тя има пряко отношение към довършването на банковия съюз, където в момента се търси намиране на най-малкото общо кратно между намаляването на рисковете в банковата система и споделянето им. 

Именно това е точката, в която сивиемът и членството в еврозоната се сливат и тръгват по общ път. Неспособността на българското правителство да изпълни обещанието си от 2007 г. да изгради независима съдебна система, да започне упорита борба с корупцията, особено по високите етажи на властта, както и да се справи с организираната престъпност са все фактори, които се оценяват като рискови за еврозона, която вече се движи с доста по-висока интеграционна скорост и рисковете пред нея са значително по-големи, и то в глобална среда на враждебност и липса на силна закрила. В доклада има и важна глава, която наблюдава съвместимостта на националното законодателство. Там е споменат и законът за борба с корупцията и конфискацията на незаконно придобито имущество, защото се отнася до заемащите публични длъжности. С други думи, премиерът изгуби два важни мача на собствен терен в един ден, и то пред чужденците. 

 

БГНЕС

Когато кацна в София, президентът Макрон се зарадва как облаците в софийското небе се разнесли. Но всъщност именно той ден по-късно от София затръшна вратата на ЕС за страните от Западните Балкани. Малко след това излезе и докладът на ЕЦБ за конвергенцията, който е доста критичен към България. Европредседателството не се превърна в перла в короната на Борисов.

 

http://www.segabg.com/article.php?id=907210