Човекът, който спечели първата студена война

Николай Флоров

Запознайте се с Джордж Кенан, създателят на теорията за «възпиране на Съветския съюз (the theory of containment) и един от архитектите на плана «Маршал» за възстановяване на континента след Втората световна война като противодействие на съветската агресивност.

Термина «желязна завеса» влиза в обръщение след известната реч на Сър Уинстън Чърчил в колежа Уестминстър във Фултън, щата Мисури, през март 1946 година. Ето конкретно и цитата: 

«От Щетин на Балтийско море до Триест на Адриатика желязна завеса пресича континента. Зад тая линия са столиците на старите държави в Централна и Източна Европа: Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София… Те са обект на засилен контрол от Москва. Комунистическите партии, които във всички тези държави в Източна Европа бяха незначителни, сега са издигнати на ниво и власт далеч над тяхната популярност и всички се стремят да установят тоталитарен контрол».

Така започва така-наречената «студена война». Сега вече знаем, че в Кремъл раздава заповеди един КаГеБист, човек с демонстративно горещо желание за отмъщение за провала на Съветския съюз и за провала на комунизма изобщо. Неговата очевидна носталгия по сталинските времена и тактиките му на безскрупулно ченге извикват отново на сцената човека, който спечели първата студена война. 

Цялото отношение на западния свят към Съветския съюз след Втората Световна война е доминирано от две  статии на Джордж Кенан, писани в 1946 и 1947 година – «Дългата телеграма» и «Основи на Съветското поведение».

Това са идеите, които президента на САЩ Труман определя като основни за новата си политика  към Съветския съюз. Изключителното значение на тия две статии се състои главно в прозрението на Джордж Кенан за същността на Съветския съюз като система, икономика и общество, които буквално определят световните събития за следващите 40 години, тоест до края на студената война. Най-важните моменти в тях са следните: в основата на невротичното виждане за света на Кремъл лежи традиционното и инстинктивно за Русия чувство за несигурност.

След Октомврийската революция това чувство за несигурност се смесва с комунистическа идеология и «ориенталска секретност и конспиративност». За съветското поведение на международната сцена Кенан казва, че то зависи от вътрешните нужди на Сталинския режим, тоест Сталин има нужда от враждебен свят за да оправдае диктаторския си режим. Той (Сталин) използва Марксизма-Ленинизма като оправдание за диктатурата, без която той не знае как да управлява, както и за жертвите които изисква да бъдат направени от хората. Сталин вади на преден план «капиталистическото обкръжение» на СССР, което му служи като смокинов лист, закриващ жестокостта на режима в усилията му за заздравяване на съветската власт.

На международната сцена неговия режим действа като проповядва революции срещу капиталистическите сили, основани на Марксистко-Ленинска комбинация от идеи. Следователно, заключава Кенан, главната насока на усилията на САЩ  към СССР трябва да е една продължителна, търпелива и бдителна политика на възпиране на руските завоевателни планове.

Съветският натиск върху институциите на Западния свят може да се контролира чрез пресметнато и внимателно използване на противопоставяне със сила в поредица от променящи се географски и политически точки, съответстващи на промените и маневрите на съветската политика… 

За Кенан, САЩ трябва да се заемат сами с политиката на възпиране, но ако успеят да го направят без да подкопаят собствената си икономика и политическа стабилност, съветската партийна структура ще мине през период на огромни изпитания, чийто резултат ще бъде или разпадането, или постепенното смекчаване на съветската власт.  

Талантът на Кенан да прозре механизмите, които поддържат съветската политика, не свършва с това. Той предполага че с време в комунистическия свят може да се развият два блока – един доминиран от СССР, а друг от страни отхвърлящи ръководната роля на Москва.

Политическото ясновидство на Кенан не е случайно. Той е служил като дипломат в Съветския съюз през тридесетте години и е наблюдавал методите на сталинския режим, а преди войната е бил и дипломат в нацистка Германия. В основата на предвижданията му лежи една проста, но неоспорима  истина: няма страна, която да издържи военизирана икономика за дълго време без да предизвика икономически срив с непредвидими последици. Съветския съюз е точно такъв пример – войната го заварва с 5-милионна армия, за чиято издръжка са нужни свръхчовешки усилия.

В края на войната обаче, тая армия е вече 10 милиона с още два пъти повече ангажирани във военната промишленост. По начало, никога в историята на Съветска Русия тя не е развивала гражданска икономика. Сталин няма никакво намерение да развива такава и след войната.  Неговата военна промишленост веднага влиза в действие за подпомагане на национално-освободителни, антиколониални, анти-империалистически и социалистически  движения по целия свят.

Тогавашното ниво на международни комуникации позволява цели страни и райони (например Източна Европа) да бъдат напълно контролирани, затворени и изолирани от света. Това става и с България. На пръв поглед Марксистко-Ленинската доктрина печели последователи в страни като Корея, Китай и Индонезия, следвани от Египет, Сирия, Алжир и Йемен. В Африка това са Конго, Гана, Южна Африка и Намибия, а в Латинска Америка Куба, Чили, Аржентина и Централна Америка.

Западния свят и преди всичко Съединените щати практикуват теорията на Джордж Кенан навсякъде в тия конфликтни точки. В някои от тях, като Виетнам и Корея, това са продължителни войни с над три милиона жертви във всяка от тях.

За обикновения човек, незапознат с теорията на Кенан, някои събития остават незабелязани като част от неговата дълговременна теория, но показват недвусмислени признаци за разпадането на военното чудовище на Съветския съюз. Това са първите движения за либерализиране на съветския вид социализъм в Унгария, Полша и Чехословакия. Египет прави пълен завой и преориентира политиката си на запад, а Китай открива дипломатически отношения със САЩ.

Още по-показателен е и най-важния признак – по времето на Брежнев в седемдесетте години и Китай, и СССР са вече принудени да купуват всеки по един милион тона жито срещу депозирано злато на пазарни цени от…САЩ и Канада. Този факт е невероятен – страните с  най-прогресивната и обещаваща социално-икономическа  доктрина не могат да изхранват населенията си. Това е не само една от причините тези гиганти на пясъчни крака да търсят подобрение в отношенията си със САЩ, но това продължава и до днес, когато икономиката на Китай и Русия зависи 40 процента от вноса на хранителни продукти от развитите западни икономики. 

Афганистан се оказа последното камъче, което обърна колата.

 Кенан беше прав.

От това гигантско сриване на една идеология с амбиции към целия свят България излезе с късмет – тя успя да се залепи за НАТО и Европа преди Русия да осъзнае станалото. Сега обаче сме свидетели на недвусмислените усилия на едно остатъчно КГБистче- Владимир Путин,който не може да преглътне тоя провал. Неговите открито заявени амбиции досега са военни, политически, икономически и империалистически.

Ако българите си мислят, че тоя класически наследник на царизма няма апетити към България, то те са неспасяеми хора. Негови наблюдатели и съветници отдавна действат на Балканите, а той открито заявява възхищението си от шизо-цинизма на чудовище като Сталин. Той отново действа по стария трик на Сталин за «капиталистическо обкръжение». За него всички източно-европейски страни са напуснали империята му не защото не я бива, а защото някой е успял да му ги отнеме.

Амбициите му обаче са познати и банални – да върне Съветския съюз. Как това ще стане когато той не е нито съветски, нито съюз не е ясно, особено когато бюджета на Русия вече се изчислява в долари и той няма друга финансова алтернатива.

За нас остава по ходовете му да съдим за размерите на неговата неграмотност, която, поне досега, го води към втора студена война. Изглежда, че Джордж Кенан е отново актуален. 

https://kafeneto.wordpress.com/