ШВЕЙЦАРСКИЯТ ГЛАВЕН ПРОКУРОР ПРЕД ИМПИЙЧМЪНТ ЗАРАДИ РУСКА ВРЪЗКА НА НЕГОВ СЪВЕТНИК

ЗА КОЖАТА НА ЕДИН ПРОКУРОР И ПАМЕТТА НА УБИТИЯ АДВОКАТ МАГНИТСКИ

 

Безпрецедентно – на 20 май в парламентарната съдебна комисия в Швейцария ще се състои изслушване по обявяването на импийчмънт на прокурора на Конфедерацията Михаел Лаубер /аналог на българския главен прокурор Иван Гешев, бел. ред./ Това става за пръв път в историята на страната с многовековна парламентарна традиция.

Ако парламентът приеме обвиненията срещу него, те могат да предизвикат предсрочна и позорна оставка. Лаубер /на водещата снимка вляво/ може да се прости с поста си заради неофициалните контакти на своя подчинен – „експерта по Русия“ с бившия зам.-генерален прокурор на Русия Саак Карапетян /загинал в самолетна катастрофа/ и скандално известната адвокатка Наталия Веселницкая, която бе разследвана за възможна руска намеса в изборите в САЩ.

Кой е експертът по Русия

В швейцарските медии той фигурира само с условното си име „Виктор К.“ поради изискването в швейцарския закон. Истинското му име, по наши сведения, в медиите на други страни също не се споменава. „Новая газета“ обаче сега ще го назове и ще публикува негова снимка.

Швейцарците се опитват да изяснят наистина ли подчиненият на Лаубер е пътувал в Русия, за да се подготви за агресивния разпит на Андреас Грос, назначен от Съвета на Европа за докладчик по делото на загиналия руски адвокат Сергей Магнитски, разкрил механизма на разхищенията на средства от руския бюджет. И събирани ли са в Русия „контрааргументи“, представляващи по същността си позицията на мъчителите на Магнитски, по служебна задача или нечия лична инициатива? А и същевременно да се разбере защо в Швейцария се провалиха наказателните дела срещу бившия министър Елена Скринник, срещу сина на бившия генерален прокурор Юрий Чайка и комплексът от наказателни дела, свързани с вероятни подкупи във ФИФА.

Впрочем, швейцарците още не знаят, че подчиненият на Лаубер е продължил пътуванията си до Русия и след като бе изгонен от прокуратурата. „Новая газета“ разполага с ексклузивна информация за преместванията на бившия експерт от швейцарската прокуратура.

Философ и полицай

Винсенц Шнел /на водещата снимка вдясно/ е славист и философ от университета в Берн, през 1991 г. защитил дисертацията „Прозата на Татяна Толстая и постмодернизмът“. От края на 90-те г. е работил под ръководството на бъдещия прокурор на Швейцарската Конфедерация Лаубер във Федералната наказателна полиция. По-нататък техните пътища формално се разделят: Лаубер работи в адвокатурата, после се занимава с борбата срещу прането на пари в Лихтенщайн, а от 2011 г. е избран за федерален прокурор на Швейцария.
Шнел остава да работи в наказателното разследване. Но много е искал да работи в прокуратурата. И той е бил необходим на прокуратурата – като познавач на руската реалност.

Свързани с Русия дела са образувани в Швейцария сравнително много. Швейцарците са наричали обвиняемите „трите М – мафиоти, милиардери, министри“.

В прокуратурата обаче е нямало вакантно място и експертът по руските работи Шнел е бил командирован към това ведомство от полицията, така е получил работно място, но не и длъжност. Когато срокът на командировката му изтича, прекият му началник не се заинтересувал с какво точно е зает – всички са знаели, че той работи с ръководството на Федералната прокуратура, ангажиран с особено важни руски дела.
Същевременно в прокуратурата са разбрали, че Шнел им е потребен неофициално, в частност поради съображения за сигурност, тъй като той е свързан с деликатни дела, в това число и с делото на Магнитски. В случай на всякакъв скандал или изтичане на информация, прокуратурата би могла винаги деликатно да се изплъзне встрани.
Поради това полицейските началници просто са изпълнявали формалната функция – подписвали са му отпуските и командировките. После в съда ще се изясни, че сякаш никой не е знаел кой е формалният шеф на Шнел. В Русия той се е представял като съветник на федералния прокурор на Швейцария.

Според показания на служители в прокуратурата, запазени в швейцарските съдебни протоколи, Шнел е бил незаменим по въпросите на международната правна помощ между Русия и Швейцария. Такава помощ двете страни са длъжни да си предоставят взаимно по силата на международните договорености. Скептиците в Швейцария, впрочем, отбелязват /в това число и в съдебните документи/, че тази помощ е осъществявана като правило в едностранен порядък – Швейцария перфектно е предоставяла материалите си от разследванията, докато от Русия не е пристигало нищо значимо.

Към възложената му организация на международната правна помощ Шнел е подхождал творчески и нестандартно. Както сочат показанията в швейцарските съдилища, ръководството му е разпореждало да отчита националните и културните особености на контрагентите. И той поставил нещата на нова основа. Опитвал се да откаже швейцарците от неприемливите за руснаците навици – например, да се наливат точно 100 мл вино по време на дегустация. Както той признава публично, едва не изгорял от срам, когато швейцарците повели делегацията руски прокурори в приземието с виното и им го давали стриктно по мярката.
Ръководството на Шнел при разпити в съда е подчертавало, че това е обща практика с всички страни – така успели да разкрият тайнствената душа на испанските прокурори едва, след като швейцарските колеги ги поканили на ски. И само германските прокурори били изключение – само с тази страна е работило правилото „изпращате факс в Берлин – получавате оттам отговор“.

Работата на служителя в наказателното разследване Винценц Шнел е била и опасна, и трудна – той се е срещал с руските гости в ресторантите на Швейцария. Началството на Шнел упорства, че тази практика е общо разпространена и позволява да се получава информация в неформална обстановка. Особено незаменим бил той, както се твърди, при разследването на делото за пране на пари, което е разследвал адвокатът Магнитски.
Същевременно гръмките дела, свързани с прането на руски пари, не са разследвани, а и все са се проваляли.

– Отказано е образуване на дело срещу сина на генералния прокурор Юрий Чайка след разследването на „Новая газета“ и Алексей Навални.
– Изтекла е давността по делото на министър Елена Скринник за изпирането на 70 милиона долара през швейцарски банки – двама от съучастниците се отървават с малки глоби, а главните герои си отиват безнаказано.
– Но най-важното: дълги години никъде не се е придвижило делото срещу онези, които загиналият в московския следствен изолатор Магнитски е изобличил в пране на пари – във връзка с това, че по-голямата част от откраднатите от руската хазна средства е преминала през Швейцария.

Шнел все по-често се включва в състава на прокурорските делегации в Русия. През 2014 г. той, прекият му началник Патрик Ламон и ръководителят на швейцарската федерална прокуратура Михаел Лаубер посещават прокурорска конференция в Иркутск – родното място на тогавашния генерален прокурор Юрий Чайка. Радушните домакини поканили швейцарските гости да се повозят на параход по Байкал.

Разходката провокира скандал в швейцарските медии – публикувана е фотография на швейцарските правоохранители и началника на Главното управление за международното правно сътрудничество на Генералната прокуратура Саак Карапетян /същият, който после ще загине в самолетна катастрофа по време на незаконен лов/. За снимката федералният прокурор е бил принуден да клекне на коляно, за да влезе в кадъра.
А швейцарските вестници се изпъстрили със заглавия като „Коленопреклонението на Лаубер в Русия“.
Случвало се е швейцарски прокурори и да летят до Русия в самолета на руската генерална прокуратура след срещата с Чайка на форума в Давос през септември 2015 г. Скоро след това „Новая газета“ и Навални публикуват съвместно разследване за това как синовете на генералния прокурор инвестират пари в швейцарски недвижими имоти. А през 2016 г. швейцарската прокуратура приема постановление за отказ от образуване на наказателно дело срещу Чайка-младши.

Става като в анекдот – през 2017 г. Лаубер получава от руските домакинстващи прокурори толкова огромен сервиз, че се наложило да го оставят на съхранение в швейцарското посолство и няколко месеца не можело да бъде изнесен.

През 2014 и 2015 г. Ламон, Шнел и служителката в прокуратурата Анна-Клод Шайдеггер отпътували за Москва на преговори с руската Генерална прокуратура. Два пъти Саак Карапетян, отговарящ за взаимодействието с чуждестранните правоохранителни служби, ги е канил в ресторанти и по време на дружеското хапване ги подканвал да останат за почивните дни и да отидат на лов. Ламон намирал благовидни оправдания и винаги отказвал. Но ето Шнел се съгласил. Два пъти пътуванията за лов са били с еднакъв сценарий: след излитането на останалите швейцарци в петък вечер Саак Карапетян вземал Шнел в автомобил със синя лампа и сирена в покрайнините на града. /Тук съдията отбелязва, че „в Москва е сложно в петък вечер за разумно време да напуснеш града“/. Там се прекачвали на други коли и пътували до Ярославска област в ловджийски хижи, собственост на арменец олигарх, депутат в областния парламент, чието име остава засекретено. Но описанието му съвпада само с това на Тигран Казарян.

Казарян е натрупал състоянието си в партньорство с милиардера Самвел Карапетян и корпорацията му „Ташир“. По думите на Шнел, държавните горски масиви в Ярославска област са собственост на олигарха.
Според показанията на Шнел в съдилищата, той е искал разрешение от началника си Ламон, който го е съветвал да отиде на лов, за да добие потенциално полезна информация. Ламон обаче в показанията си твърди, че никой никакви разрешения не е искал от него. Във всеки случай и двата пъти Шнел е ходил с Карапетян в Ярославска област, където е отстрелвал глигани. Шнел казва, че никога не е обичал лова и не искал да убива животни, поради това нарочно стрелял встрани от дивите руски свине.

Шнел не е крил особено от колегите приключенията си и в Швейцария разказвал за тези пътувания, дори по време на оперативките в наказателното разследване понеделник.

Ламон не е обяснил пред съда как при завръщането си в Швейцария е мотивирал отсъствието на един от членовете на делегацията.

През 2016 г. след посещение в Швейцария Карапетян внезапно поканил Шнел в Русия да половуват за седмица. Шнел взема отпуск и заминава за Русия. Помислил, че отново ще отидат в Ярославска област да отстрелват глигани, но много се учудил, когато Карапетян и ярославският му приятел олигарх го взели от хотела и не тръгнали към познатите места, а го качили на самолет за Камчатка. Там в рамките на седмица Шнел ловил риба и изобщо ловувал, в това число с хеликоптер – като пак според него, той се постарал да не простреля приготвения за него мечок, но тъй като този звяр е опасен, явно руските прокурори са го гръмнали.

Шнел се е снимал до мъртвата мечка, фотографията е приобщена към материалите на швейцарския съд.

Пазарната стойност на пътуването до Камчатка и убийството на мечока е оценена от швейцарския съд на 10 000 франка. Като описва Камчатка с думите на Шнел, швейцарският съдия си е позволил да разчупи скучния канцеларски език и в присъдата е попаднала бележката „а реките там са пълни с риба“.

По-късно в съда Шнел ще каже, че е заминал за Русия на лов не, за да почива. По думите му, той е отишъл да събира информация, която би му помогнала на атакува парламентарния представител Андреас Грос, ангажиран от съвета на Европа да изготви доклад за смъртта на Магнитски.

През ноември 2016 г. Грос е извикан на разпит в швейцарската прокуратура. Шнел го е разпитвал цял ден. Както пояснява пред пресата тогава вече бившият депутат Грос, той се е опитвал да каже на Шнел, че някои хора в руската Генерална прокуратура са част от организираната престъпност. Пред съда Шнел е обяснил, че наказателното дело срещу съучастниците в убийството на Магнитски отдавна е трябвало да бъде прекратено, но за това щяло да се наложи докладът на Грос да бъде „лишен от авторитет“ и „маската му да бъде свалена“.

Главният прокурор Лаубер не отрече и не потвърди, че „падането на маските“ е ставало по преките му указания. И лаубер, и Шнел потвърждават, че винаги са били в тесни професионални отношения.

В навечерието на Рождество в края на 2016 г. Шнел е потърсен по телефона от зам.-генералния прокурор на Русия Карапетян, който го вика спешно на конфиденциален разговор. Пред съда Шнел обяснява как тогава решил, че Генералната прокуратура най-после е получила някакъв документ, отдавна очакван от швейцарците и че е ставало дума за документи, които биха помогнали делото срещу министър Скринник да не се провали окончателно. Срокът на давността по това дело е изтичал в началото на 2017 г. Прокурорът Ленар Окснер, който е водил делото, няколко пъти е казвал на Шнел, че директно трябва да се узнае от руснаците защо не отговарят на запитванията за правна помощ по това дело. Но Шнел получава отказ за тази командировка от формалния си началник в полицията Робер Клеман с мотива, че има твърде много извънредна работа и неизползван отпуск.

Тогава Шнел, без да пита никого, както сам твърди, купува билет за Москва за 27 декември 2016 г. за собствена сметка с дипломатически паспорт. Преди отпътуването си Шнел казва на Окснер, че ще му прати документите за Скринник в края на декември – началото на януари, без да обясни, че смята да лети за Москва през почивните дни за своя сметка. Престоят на Шнел в Москва е платен от руската Генерална прокуратура /което е предвидено в международния договор за официалните делегации, но не за частни лица/.

В съда Шнел казва, че се е срещнал с Карапетян с очакването да получи ценен компромат за Скринник.
Но Карапетян пояснил: не, няма да има документи за Скринник – така решиха горе. И вместо да проучват документи, карапетян го води на среща с адвокат Наталия Веселницкая, която тогава е представител на интересите на мъчителите на Магнитски.

Шнел подчертава, че това за него е било неочаквано.

Припомняме, че юристът на англо-американския инвеститор Бил Браудър Сергей Магнитски е информирал Следствения комитет /в Русия/ за схема за отклоняване на средства от хазната, в която участват корумпирани съдии, данъчни и руски правоохранители. Като цяло от бюджета на Русия за откраднати и пренесени в чуждестранни, в това число и швейцарски сметки, над 230 милиона долара. Със заграбените с измама от хазната пари въпросните са си закупили имоти в Ню Йорк, Дубай и Черна гора. Участниците в тази схема не са наказани в Русия, напротив, получили са повишения в длъжност и награди.
Магнитски бе преместен в затвора и убит там. Единственият служител в Генералната прокуратура, който е опитвал да изясни делото за смъртта на Магнитски, е уволнен с „вълчи билет“.

С усилията на Бил Браудър в редица юрисдикции са повдигнати наказателни дела срещу някои персонажи от делото „Магнитски“. В САЩ е разследван Денис Кацив, който е внасял пари чрез фирмата Prevezon Holdings и купувал имоти в Ню Йорк. Наталия Веселницкая е била негов адвокат. Тя става особено известна след срещата си със сина и зетя на Тръмп по време на предизборната кампания от 2016 г. Тръмп се интересувал от компромати за политическите му противници, Веселницкая му ги обещала, но нищо не му е предала. А и му пуска въдицата с предложението да отмени „Акта Магнитски“. Видно е, че след неологизмите krysha и siloviki, твърдо влезли в английския речник, ред е на razvodka.

Според показанията на Шнел в швейцарския съд, с Карапетян той е обсъждал три наказателни дела, в това число и делото срещу мъчителите на Магнитски. В хода на заседанието съдията саркастично отбелязва, че международната юридическа помощ обикновено се осъществява в доста по-формални рамки.

На 29 декември Шнел се завръща.

На 29 декември 2016 г. е датирано писмо от Генералната прокуратура до Швейцария, в което се съобщава за липсата на достатъчни основания за подозрения за съучастниците на Скринник, които, според швейцарското постановление за прекратяване на наказателното дело, са й помогнали да изпере около 70 милиона рубли. Исканата от Швейцария правна помощ е отказана. Необходимо изискване за състава на престъплението пране на пари е криминалният им произход. За швейцарския съд доказването на това би било възможно само при представяне на показания на руски свидетели и руски документи – парите Скринник е получавала в Русия, а в Швейцария само ги е легализирала като сделки /с несъществуващ/ имот.

Именно отказът на руските правоохранители да разпитат свидетели, да представят документи става основание за прекратяване на наказателното дело срещу министър Скринник.

При завръщането си Шнел докладва устно за проведените разговори на своя шеф от прокуратурата Ламон.
Полицията изпада в ярост, след като узнава за неразрешеното пътуване с дипломатически паспорт и прочие творчества.

В съда Шнел казва, че е бил уверен, че проблемът с полицията би могъл да се реши на нивото на Лаубер. Очевидно, въпросът не е решен. Полицията в кантона Берн обискира офиса на служителя във федералната наказателна полиция Шнел и на 8 февруари 2017 г. внася в прокуратурата заявление за престъпление по няколко текста:

– Превишаване на правомощията
– Злоупотреба със служебното положение
– Нарушаване на служебната тайна
– Получаване на подкуп.

Прокуратурата образува наказателно дело срещу Шнел. Той е уволнен от работа на 15 февруари 2017 г. Гражданският му иск за възстановяване на длъжност не печели. Същевременно прокурорите разследват делото и се отказват от всички обвинения, като оставят само едно:

Vorteilsannahme – получаване на недължими материални блага във връзка със служебната дейност.

Това е много по-слаб текст, отколкото руския за подкупите: според руското законодателство рушветът винаги е „за“ нещо – конкретно действие, бездействие, общо покровителство по служба. Текстът, по който Винценц е осъден, предполага в качеството на обективната страна на престъплението само получаване на някакви неотчетни средства покрай заплатата във връзка със служебната работа, без това да се отнася до онзи, който дава тези блага. Смисълът на този състав на престъплението се разбира от швейцарските прависти като „подготовка за подкуп“. По този текст в обвинителното заключение има 4 епизода: два с руски глигани, един с мечка и един с Веселницкая.

Прокуратурата не е съумяла или не е поискала да доказва, че Шнел без задължителните пълномощия е водил преговори от името на федералната прокуратура на Швейцария, че той е издал на руснаците важни секретни сведения.

Разследването е водено от прокурора Карло Булетти, който някога е бил съсед по офис на Шнел. Прокуратурата е наложила на Шнел глоба в размер на 20 000 франка.

Винценц би могъл да се съгласи с тази глоба и с това всичко би приключило. Но той я оспорва в административния съд, както и уволнението си, поради което постановлението на глобата се превръща в обвинително заключение и отива в наказателния съд. Като свидетели за призовани Лаубер и Ламон.

В съда Шнел патетично казва, че е действал в името на интересите на швейцарската правна система. Освен това за свое оправдание заявява, че след като не е служител във федералната прокуратура, той не би могъл да повлияе на хода на разследването, поради което чисто технически не е можал да получи подкупа.

Лаубер и Ламон се надпреварват да го хвалят като най-ценния служител. При това Ламон демонстрира смешни пропадъци в паметта, а липсата на официални отчети от него за пътуванията на Шнел в Москва обяснява с дислексия, т.е. с неумението да чете. По време на процеса, който се води на немски, Ламон, който е завършил право в двуезичния кантон Фрайбург, внезапно забравя немския език и иска за себе си преводач от френски.

Ламон се оплита в показанията си – ту казва, че за лова на мечки е научил от вестниците, ту че швейцарската наказателна полиция го е уведомила.

Накрая Винценц е осъден да плати незначителната по швейцарските мерки глоба от 9 000 франка, при това условно, ако не извърши аналогични престъпления в рамките на следващите 2 години. Присъдата е само по единия епизод – този с мечката. За свинете и за Веселницкая съдът не вменява вина на Винценц и го оправдава по тези епизоди.

Процесът срещу Шнел привлече вниманието на швейцарската публика. Покровителят му Лаубер вече светна с частни срещи в ресторантите с ръководителя на ФИФА Джани Инфантино и то във времето, когато вървеше мащабното разследване за многомилионния подкуп при организирането на световния шампионат в Германия през 2006 г. Впоследствие наказателното дело във Федералния съд пропадна поради изтекла давност. А сега Лаубер страда от амнезия за тези срещи с Инфантино, не може да си спомни детайли от разговорите и даже имената на участниците.

Вече започнаха да се чуват обвинения по адрес на цялата Федерална прокуратура за това, че фактически тя се е солидаризирала с мъчителите на Магнитски. Свързаното с тях дело за пране на пари, както по всичко личи, има всички шансове за провал. От друга страна, предаването от руска страна на конфиденциални сведения, които биха имали място по времето на дейността на Шнел, може да е в полза на тези, които искат в Москва да се устрои „лов на вещици“ като пореден смешен процес, който има за цел не да установи злодеите, а да ги избели.

След уволнението на Шнел в Берн почука Москва с искането швейцарците да предоставят протоколите от разпитите на колегите на Магнитски, разпитвани за обстоятелствата около смъртта му. При аналогични ситуации други западни страни са отговаряли с отказ на руснаците във връзка с това, че в сегашна Русия е невъзможно каквото и да е обективно разследване на делото „Магнитски“ и причините са политически.

Сега политическото бъдеще на главата на прокуратурата на Швейцарската Конфедерация е под голям въпрос. Според показанията на Ламон в съда, той е бил първоначално много доволен от пътуването на Шнел, в хода на което не е получил никакви документи, но пък е приказвал с Веселницкая.
По заповед на Кремъл ли Федералната прокуратура на Швейцария е изпълнила „свалянето на маската“ от депутата Грос?

Едновременно с процеса по импийчмънта върви разглеждане на делото на Шнел на втора инстанция. Той се опитва изцяло да докаже своята невиновност, като мотивира пътуванията със служебна необходимост.

Но главната загадка в тази история остават пътуванията на Шнел до Москва след отстраняването му. В съда той постоянно твърди, че е ходил на лов с руснаците така, както и на работа, т.е. по силата на служебния дълг, и ако има за какво да се разкайва, то е само в излишния устрем да услужи на швейцарското право, дори и с нарушаване на формалната субординация. Обвинителното заключение по делото си Шнел определя като „удар с нож в гърба“ – ето колко много сили изразходвал, толкова нужна информация е добил, а пък животът му е разрушен.

Добре, но какво изобщо е правил в Москва? Ако не е имал повече правото да представлява интересите на швейцарската прокуратура?

Автор: Андрей Заякин, съосновател на „Диссернет“, редактор в data-отдела на „Новая газета“
Превод: Екип на Биволъ. Заглавието е на Биволъ

***“Новая газета“ е част от международния консорциум на разследващите журналисти /OCCRP/, част от който е и сайтът Биволъ.
https://bivol.bg/schnell-lauber-russia.html?fbclid=IwAR19VOzkX1IS8Jg5iGwdtAO9wcVuHygTBGp-MWkmMj5Gpf0XhhTd3xb-Sos