You are here

Шиста проба носене на магарето

Шиста проба носене на магаретоКратката история на шистовия газ в България е и история на полуобещанията и хаотичните решения. Тя е ключово свидетелство за наличието на системен проблем в текущото управление, четем в коментара на Любослава Русева.

Лети в небето голяма птица и гордо размахва огромните си криле. До нея пърха малка птичка и пита: „Накъде летим, накъде?“ Голямата птица не отговаря. „Накъде летим, накъде?“ - пита пак малката. Голямата птица се извръща бавно и важно отвръща: „Не знам!“

Да пием за нашите държавни ръководители!

(Грузински тост)

Вече най-сериозно предлагам за решенията на българските държавни ръководители да се съобщава в сводката за нивото на река Дунав. А ето и примерна емисия:

„При Видин посланикът на САЩ Джеймс Уорлик призова да се даде разрешение на американската компания „Шеврон“ за проучване и добив на шистов газ. Затова още преди Лом правителството обяви търг, „Шеврон“ автоматично го спечели и се сключи споразумение за проучване на залежите край Нови пазар. Около Козлодуй обаче се появиха известни разногласия, а по течението изникнаха предложения за мораториум. При Оряхово бяха внесени и три законопроекта за забраната на добива – на „Коалиция за България“, „Атака“ и РЗС.

Протестите започнаха да ескалират, но край Никопол министър Трайчо Трайков посъветва да не „изхвърляме мръсната вода заедно с бебето“. Освен всичко това при Търну Мъгуреле той ни убеди, че 65 на сто от българите одобряват шистовия газ, при условие, че се добива екологично. В Русе пък, където парламентарната комисия по икономическите въпроси, енергетиката и туризма изведнъж се сепна след впечатляващите шествия в 12 крайдунавски града, протестиращите бяха финтирани с предложение за половинчат мораториум в рамките на шест месеца.

Някъде около Силистра обаче отново настъпи обрат: докато забраната плаваше и междувременно се очакваше парламентът да я одобри (което в крайна сметка се случи), правителството внезапно се озова при устието на Дунава, взе си разрешителното от „Шеврон“ и пътем го потопи в дълбините на Черно море...”

Какво разбрахте дотук?

Ако не сте разбрали нищо от тази емисия, ще я преразкажа така: Преди около половин година българското правителство реши да сключи споразумение за проучване и добив на шистов газ с американската компания „Шеврон“. Тъй като малко преди това Международната енергийна агенция обяви, че връхната точка на глобалното производство на петрол ще настъпи не след трийсетина години, а най-късно през 2020 г., основният аргумент за решението беше търсенето на алтернативни енергийни източници.

Да, ама междувременно стана ясно, че методът за добив на шистов газ е малко нещо рисков. Американската агенция за опазване на околната среда (ЕРА) публикува предварителни данни от свой доклад за замърсяване на подпочвените води в щата Уайоминг, а на 1 юли миналата година Франция стана първата страна, наложила пълна забрана на шистовия газ.

Малко по-късно (24 декември 2011 г.) бразилският институт за околна среда и възобновяеми биоресурси Ibama глоби „Шеврон“ с 5,4 млн. долара за причинения от нея разлив на нефт в шелфа до Рио де Жанейро.

Аргументите „за“ добива на шистов газ обаче също не закъсняха. „Шистовият газ изглежда способен да преобърне геополитическия баланс. Със своята технологична преднина САЩ могат да се върнат във водеща позиция, защото повсеместното присъствие на шистите подкопава пазарната доминация на „Газпром“, която почива на големи и скъпи находища за конвенционален природен газ в труднодостъпни места. Европейските държави, изпаднали в зависимост от руските енергийни източници, гледат на това с настървен интерес.“ (Из анализ, публикуван в сайта на „Коалиция за Климата“).

Друг защитник на тезата, че е най-малкото любопитно да проучим какво има в недрата на българската земя, за да добием известна енергийна независимост от Русия, ни светна и за нещо друго. Цената на суровия петрол щяла да скочи над 150 долара на барел. И понеже природният газ бил привързан към нефтените деривати, цената му се предвиждала да отпътува в още по-“правилната” посока – до 600 долара за 1000 кубически метра...

За да е пълен хаосът

Ако пак не сте разбрали нищо, значи е време и да ви ядосам: Цяла година четяхме и апокалиптичните, и утопичните прогнози за добива на шистов газ, но българското правителство и парламентарно мнозинство така и не благоволиха да ни предоставят ясна информация по въпроса.

Нещо повече - те дори саботираха „всенародната просвета“, ако не броим: Спорадичното им пренебрежително отношение към няколкото рехави протеста („Ще подпиша на инат!“ - изрепчи се Бойко Борисов на протестиращите в Добрич);

Грубите, но откъслечни изказвания на министър Нона Караджова („Глупости от интернет!“ - възкликна тя по повод възраженията); Метафоричните напъни на Трайчо Трайков да защити неясното решение на правителството от юни 2011 г. по договора с „Шеврон“ („Реакцията срещу шистите е като подхода на мафията - изстрел в сърцето, изстрел в главата и най-накрая отрязване на главата“.)

Примерът с шистовия газ обаче е не просто поредният и последният (засега) в наниза обявени „реформи“, които държавните ни ръководители зарязаха по средата, а ключово свидетелство за системен проблем в текущото управление.

На първо място -  защото показва, че решения, които иначе се обявяват пламенно, впоследствие с лекота биват захвърлени в кошчето.

На второ място - защото потвърждава, че наред с хаотичните хрумвания, надраскани на коляно, има и смислени идеи, за които обаче не се намира никой овластен с достатъчно характер и компетентност да представи адекватно на публиката.

На трето място - защото потриса с недостига на управленска последователност, което пък предполага липса на умението да правиш далновидни и същевременно непопулярни ходове; липса на умението да имаш ясна концепция, която да печели уважение; липса на умението да планираш живи перспективи, наместо да действаш като частица от всеобщия браунов хаос...

Да пием за онези, които не могат да взимат решения

Всъщност примерът за шистовия газ е донякъде и ценностен, тъй като показва преди всичко манталитет – дали ще се съобразиш със статуквото или ще търсиш пътища за независимост; дали ще се съобразиш с крясъците на протеста, или ще съумееш да ги овладееш по разумен начин. Нито едното от двете не направи ГЕРБ и дори не се опита да направи, защото предпочете да остави впечатлението, че и този път ще угоди на всички.

Когато се опитваш да угаждаш на всички обаче, непременно ще изпаднеш в трагикомична ситуация като в друг грузински тост:

Веднъж баща и син тръгнали на магаре към съседното село.

– Какви безсърдечни хора! Бива ли така да мъчат горкото животно? Яхнали го и двамата! – възкликнал първият, когото срещнали по пътя си.

Бащата слязъл и оставил сина на магарето.

– Вижте какъв неблагодарен син! Той си почива, а клетият старец ходи пеша! – цъкали с език минувачите.

Синът слязъл от магарето и се качил бащата. Срещнали познати:

– Ти нямаш капка милост, бе! Да оставиш горкото дете да се мъчи!

Бащата слязъл и заедно със сина понесли магарето на рамене.

– Леле, вижте тези идиоти! Да носят магарето, вместо то да ги носи! – разсмели се хората в съседното село.

- Е, очевидно не можеш да угодиш на всички! - казал бащата.

Да пием за онези, които не могат да взимат решения, докато ние носим магарето!

Дойче Веле