ЯДРЕНА ЕНЕРГЕТИКА ИЛИ ДА

Хората, които не четат вестници трябва да бъдат убивани, казва известния тарикат Остап Бендер.

Когато го е казал, може и да е било вярно. Днес това не стига. От вестниците може да научите с какво се храни кученцето на Нейно Количество председателката на парламентарната група на управляващата партия. Но ако речете да се ориентирате дали, как и защо да гласувате на предстоящия референдум, например, няма да можете. Даже колкото повече ги четете, толкова повече няма да ви е ясно.

Повече яснота може да внесе четенето на закона. За да не губите време в търсене ще ви го цитираме. Но преди това трябва да кажем няколко думи за самия референдум.

Ако трябва да използуваме малко думи, ще речем, че това е фарс, граничещ с престъпление. Или дори фарс, плавно преливащ в такова. Защото е опит да се прехвърли отговорността за решаването на един важен и труден въпрос върху раменете на некомпетентното мнозинство.

Специално трябва да подчертаем прилагателните важен и труден. Ако един въпрос е само важен, но от компетентността на всички, допустимо е той да бъде решаван чрез такъв груб и несъвършен инструмент, какъвто е референдумът. Например въпросът дали да се купят нови изтребители за войската.

Защо правителството не подлага на референдум този въпрос? Защото вероятно той е от компетентността на Народното събрание, а законът забранява такива въпроси да се решават чрез референдум. Но нека си представим, че законът го позволява. Би ли подложило правителството на гласуване следния въпрос, изразяващ същността на сделката кратко, точно и ясно, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 4 от ЗПУГДВМС:

Да даде ли страната 700 милиона за изтребители трета употреба, струващи като втора употреба само 350 милиона, при положение, че комисионната от сделката ще се разпредели между членове на днешното правителство, а плащането ще остане за някое от следващите?”

Никога няма да го направи, уверяваме ви.

Също така няма пречка да се подложи на референдум изключително труден, но маловажен от държавна гледна точка въпрос. Например, дали бозонът на Хигс се вписва в Стандартния модел. Населението, несъмнено, ще даде отговор, но какъвто и да е той, това няма да се отрази на бозона.

В нашия случай се предлага въпрос, криещ тежки политически, икономически и от гледна точка на околната среда последствия за всички нас. Отговорът ни може да вкара страната в дългове за десетилетия, да я направи зависима от чужда сила, а една авария от рода на чернобилската или фукушимската направо би я изтрила от картата на света. Всеки един от тези три аспекта на проблема, наложен върху другия, усложнява нещата не в проценти, а в пъти.

А от избирателя се иска да се ориентира във всичко това и да вземе компетентно решение.

Какво трябва да направи избирателя през отпуснатите му от закона тридесет дни, за да стигне до такова решение? Да се зарови в специализираната физическа, икономическа и прочие литература, белким добие някаква представа? Ами че те половината избиратели не могат да четат. А тези, които могат, няма да го направят по други причини. Това, което ще направят, е да видят какво казват по този въпрос вестниците. И въобще, медиите .

От медиите те могат да разберат само едно: кои са по-гръмогласни – привържениците на положителния или на отрицателния отговор. Тоест, кои от тях имат повече пари. Защото медийното влияние на даден субект в тази географска област е право пропорционално на имотното състояние на субекта, умножено по специфичен коефициент, описващ достъпа му до структурите на властта. Този коефициент, от своя страна, също се влияе от имотното му състояние, поради което можем да кажем най-общо, че зависимостта далеч не е линейна. (Ако това обяснение се стори някому сложно, нека не забравя, че въпроса от референдума е несравнимо по-такъв.)

А въпросът, на който трябва да се отговаря, е: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?” Алтернативата му е развитие на същата енергетика без изграждане на нова централа. Което бе трябвало да означава изграждане на нови мощности към старата такава. В него отсъства възможността за отказ от ядрена енергетика

В тази географска област разликата между нова електроцентрала и разширение на стара такава е чисто терминологична. Така на практика въпросът става: „Ще строим ли нова ядрена централа или да?" Кратко, точно и ясно, както го изисква законът. Хората, които са против ядрената енергетика под каквато и да е форма, нямат възможност да изразят становището си пряко. Какъвто и отговор да изберат на референдума, те винаги ще я подкрепят.

Затова по-горе употребихме такива тежки думи, като фарс и престъпление. Такъв референдум не би трябвало да има. Можем ли да го неутрализираме и как? Това можем да разберем от ЗПУГДВМС (Законът за пряко участие на гражданите в държавното управление и местната власт).

Чл.23 ал. 1 от този закон гласи:

„Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните парламентарни избори за Народно събрание и ако с „да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.”

В последните парламентарни избори са участвали 4 345 450 души. Наблюдателите отбелязват, че е изключено това число да бъде достигнато на референдума. Следователно, предложението няма да се приеме.

Но има едно „но”. Съгласно алинея 4 от същия член

Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с „да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52."

Ако това изискване бъде изпълнено, въпроса за Белене отново ще започне да се подмята между инстанциите. Именно това е целта на предизвикалите референдума.

Тази алинея е коварна и по друга причина: броя на гражданите с избирателни права е постоянно променяща се величина, която не може да бъде определена точно. Затова на практика се ползува числото на всички избиратели, водещи се на книга.

Избирателите у нас, водещи се на книга, са 6,9 милиона. Това число няма как да е вярно, при положение, че населението на страната се оценява на около седем милиона. Но в нашия случай този изкуствено поддържан висок брой избиратели (поддържан, защото благоприятства изборните манипулации) е предимство. 20 процента от него са 1 380 000 души. Участниците в подписката за референдум са по-малко от половината от това число. Дори да гласуват по два пъти, процентът няма да бъде достигнат.

Разбира се, ЦИК може в последния момент да обяви друго, по-малко число на хората с право на глас. (Как ли ще го определи?) Но така рискува да стесни полето за манипулации на следващите парламентарни избори.

Изобщо, нещата, както винаги, са сложни. Но правилната тактика е ясна: неучастие в референдума. Всеки глас, включително и с „не”, приближава броя на гласувалите до заветните 20 процента.

Тук трябва да се извиним задето обсъждаме такава съмнителни от гледна точка на избирателната етика положения. Правим го, защото самите закони са такива. Просто се съобразяваме с тях.

Затова използваме случая да призовем:

Уважаеми избиратели, не се оставяйте да ви правят на маймуни! На 27 януари 2013 ще имате рядката възможност да постъпите правилно като не гласувате. Какво по-приятно от това да направиш добро дело без да си мръднеш и пръста? Възползвайте се!

Веселин Кандимиров

svobodata.com