You are here

Янко Гочевъ :Руската нагайка като управленски подход на руските ''освободители '' на България и универсално ''цивилизационно'' средство за ''възпитание'' и терор над свободолюбивите българи.

Янко Гочевъ

Руската нагайка като управленски подход на руските ''освободители '' на България и универсално ''цивилизационно'' средство за ''възпитание'' и терор над свободолюбивите българи. Щрихи към ''Освобождението'' по руско-азиатски според руските документи. Това, което НЕ ПИШЕ В КАЗИОННАТА ''БЪЛГАРСКА'' ИСТОРИЯ и за което никога не се споменава на 3 март. Още една тема табу, неразрешена даже за коментар от фалшивите руски ''освободители'' и техния слугинаж.

Евгений Утин, "Письма из Болгарии", Ст. Петербург, 1879г., стр. 124 -
http://macedonia.kroraina.com/open.php?l=%2Feupb%2Findex.htm

Руски военен администратор разказва пред автора :
- Знам, че ‘’братушките’’ не могат да ме понасят - каза ми един началник на окръг, когато обхождахме владението му и спирахме в селата - но все ми е едно. Този народ е калпав и трябва да се отнасяш с негов сурово. Сега ги е страх от мен, защото знаят, че нищо няма да им се размине: виновен ли е - двайсет и пет нагайки! Нека ги е страх!
- Чакайте - възразих му аз, - нагайката е твърде глупаво средство, за да бъде спечелено приятелството на българите.
- Нека ви направя за седмица шеф на кааза и ще видите може ли човек да се справи без нагайка. Всеки ден ще ви трябват двеста-триста! Не познавате българите, а колкото до тяхното разположение - Бог да им е на помощ, но на нас защо ни е?
- Забравят, че сме дошли да ги освобождаваме! А вие, с нагайката!
- Повярвайте ми, за тях нагайката е най-доброто освобождение!
Колкото и да спорих с него, той убедени държеше на своето - че не е възможно българите да бъдат управлявани без нагайка и продължи да я смята за най-доброто средство на държавническа мъдрост.
Не мислете, че той беше звяр и боят с нагайката му доставяше специално удоволствие. Не, той беше извънредно мил, добър и умен човек. Нагайката не произлизаше от зверски инстинкти, а от позната възпитателна система и пълното неразбиране на нашата задача сред южните славяни. Кой знае защо, за него беше справедливо да защитава интересите на турците, останали по местата, заети от нашата войска и сурово да преследва най-малката изява на вековно озлобление на българското население против тираните. След като руснаците завземеха град или село, той, щом разбереше, че някой българин е просвоил някаква турска собственост, незабавно вадеше на сцената нагайката.
- Ама, престанете, какво вършите, възможно ли е!
- А според вас да ги оставя да грабят ли? На тези братушки ще им дам да се разберат!
Както и да се опитваш да го убедиш, че не бива в кризисен момент да се отнася така с хората, които са изстрадали от турците всички адски мъки, че грабежът сега не е от желание да крадеш, а напълно естествено желание да си отмъстиш - нищо не действаше, всички аргументи оставаха безсилни
- Какво ме интересува предишната им вражда. Аз искам и турците, и българите да живеят спокойно. Вижте турците, нападани от тях, как се държат, как се отнасят с българите - никой не ги закача. А който граби, за него - нагайка!
…Коситбата е закъсняла - нагайка, мостът не е ремонтиран - нагайка, не са доставени еди-колко си каруци - нагайка! 
...Примерът е заразителен и употребата на нагайката бързо минаваше от един на друг. За съжаление тя получи право на гражданство и кой ли не злоупотребяваше с това оригинално цивилизационно средство!

Евгений Утин ''Писма от България’’, българско издание, изд. ''Абагар”, 2017г., страница 99-100
http://desebg.com/knigi/3499-2018-03-04-19-05-16