You are here

“Гнилите ябълки” сред българските банки година по-късно

“Гнилите ябълки” сред българските банки година по-късноЗаместник директорът на ОЛАФ д-р Васил Киров докладвал през 2006 г. на САЩ за български банки свързани с престъпния свят.

Точно преди година на втора страница на френския вестник „Монд“ излезе статия за „гнилите ябълки“ сред българските банки, разкрити в секретен американски доклад изтекъл в Wikileaks.

„Главните проблеми на българските банки включват пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми.“ - пише през 2006 г. посланик Джон Байърли и продължава: „...отпускането на кредити, свързано с пране на пари, продължава да бъде проблем при някои банки тъй като собствениците им наливат пари в свързани с тях, по-малко конкурентоспособности фирми, които нямат намерения да върнат тези заеми. Това оставя тежестта от насъбраните лоши заеми за законните инвеститори и притежатели на банкови сметки.“

Изброени са като проблемни осем български банки: ПИБ, СИБАНК (тогава на Цветелина Бориславова), Инвестбанк (на Петя Славова), Интернешънъл Асет Банк (банката на СИК), КТБ (на Цветан Василев), ДЗИ (на застреляния Емил Кюлев), ЦКБ (на групировката ТИМ) и Софийска общинска банка.

Тогава българските медии не се осмелиха да цитират пълния текст на доклада и най-вече имената на „гнилите ябълки“, а се задоволиха с арогантния отговор на шефа на БНБ Иван Искров, който препоръча на посланик Джон Байърли да гледа филма Inside job.

Преди една година Биволъ редактира доклада на посланик Байърли съгласно изискванията на партньорския договор с Wikileaks. Беше заличено името на информатор на посолството, разказал кои са проблемните банки, занимаващи се с пране на пари от престъпна дейност, раздаване на кредити на свързани лица и други противозаконни дейности.

На 1 септември 2011 г. теч на информация от журналист на „Гардиън“ разсекрети всички нередактирани версии на американските дипломатически доклади, които от този момент са свободно достъпни в Мрежата.

Така всеки може да научи, че информацията за „гнилите ябълки“ идва от бившия директор на Агенцията за финансово разузнаване д-р Васил Киров, който в момента е зам.-директор на ОЛАФ.

Д-р Киров оглавяваше АФР дълги години, а след вливането и в ДАНС остана на поста си като шеф на направление Финансово разузнаване в ДАНС до ноември 2011 г., когато окончателно се премести в Брюксел.

От грамата става ясно, че му е оказван политически натиск да не разследва определени банки, но той не е споделил с посланика подробности.

(Биволъ потърси д-р Киров за коментар чрез сътрудник на службата ОЛАФ, но той не изпрати отговор.)

Двама журналисти от Биволъ са вносители на сигнала до Комисията „Антимафия“ CRIM относно тъмното минало на премиера Борисов, в който изрично е подчертано, че д-р Васил Киров може да свидетелства за това дали СИБАНК, тогава собственост на Цветелина Бориславова, е била замесена в пране на пари, както пише в грамите на посланик Байърли.

Анализът на Биволъ, публикуван частично и в „Монд“ преди година, е актуален и сега с малки корекции. Публикуваме го отново заедно с нередактирания текст на доклада. Заличените в редактираната версия пасажи са отбелязани с червено. Оригиналът на английски може да бъде видян тук.

Захаросване на „гнилите ябълки“

На фона на общата не особено оптимистична картина е окуражаваща констатацията на Байърли, че „банковият сектор е единственият, който се съобразява в значителна степен с буквата на закона“.  Но ако „гнилите“ места в системата са отдавна и добре известни, въпросът е доколко е успешна борбата с нарушителите. Притеснително е, че вместо да ограничава лошите практики и да се бори с престъпността с бели якички, българската държава налива обществен ресурс в някои от „наблюдаваните“ банки и толерира беззакония. Латентният конфликт и взаимните подозрения и обвинения между АДФИ и БНБ създават допълнителни затруднения и неефективност на средствата за контрол.

Годините след този доклад показаха, че“гнилите ябълки“ не само не са изчистени от контролните органи, а под една или друга форма властта ги снабдява с лъскава глазура. Скрита държавна подкрепа за някои от банките „под наблюдение“ имаше както при Tройната коалиция, така и при сегашното управление на ГЕРБ.

Така например, според справка предоставена от финансовия министър Симеон Дянков към 31 март 2010 г. излиза, че стратегическите държавни предприятия в страната държат парите си именно в проблемните за американците банки. Корпоративна Търговска Банка е абсолютен шампион с 48%, но в челото на класацията са също СИБАНК с 9%, ЦКБ със 7%. и Инвестбанк с 6% Не е ясно защо са предпочетени именно тези банки, при положение, че пазарният дял на всяка от тях е около 3%.

Впрочем, в края на управлението на Станишев КТБ държи „само“ 35% от парите на държавните предприятия, а година и половина по-късно стига до рекордните 48%. Според неофициални източници, този дял е достигнал рекордните 70% за миналата година. Точна информация и прозрачност естествено няма. Тя никъде не се предоставя, нито от правителството, нито от банката.

В резултат на това, ЕК започна проверка срещу България по съмнения за недопустимата държавна помощ към една частна банка, което потъпква всякакви европейски и демократични принципи. От отговора на част от поставените въпроси от „Дирекция Конкуренция“ към ЕК, става ясно, че след като са дошли на власт ГЕРБ са удължавали срока на действие на договорите от 2007 г. между държавните фирми и КТБ и са подписвали нови. Така се разкри, че правителството на Бойко Борисов е продължило порочната практика на Тройната коалиция, с тенденция към увеличаване и затвърждаване на монопола.

Директорът на КТБ Цветан Василев е бил съдружник в редица проекти на „Нова българска медийна група холдинг“, заедно с бившата шефка на тотото Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски – депутат от ДПС и бивш зам.-министър на бедствията и авариите. Те притежават множество печатни и електронни медии, купени с кредити от КТБ и известни с безкритичното си отношение към властта, която и да е тя.

Групата не се притеснява да афишира открито и политически ангажираности чрез концепцията на медиите си. Паралелно с това същата групировка е изкупила около 80% от разпространението на вестници. Напоследък се насочва и към монополизиране на книгоразпространението и дори производството на хартия. Така целият цикъл със свободния печат в България се затваря.

Кой плаща за тази политика, прокарвана с държавна помощ и съдействие е казано много ясно от посланик Байърли:  законните инвеститори и притежатели на банкови сметки, но също и данъкоплатците.

Друга проверка на ЕК свързана с банката бе започната по казуса с придобиването на мултиплексите от „НУРТС България“, представлявана от Цветан Василев.

Не случайно във висшите среди на бизнеса в България вече се коментира „под сурдинка“, че банкерът и Дилян Пеевски всъщност управляват страната в сянка и определят действията на Премиера.

СИБАНК, през която според грамата премиерът Бойко Борисов е прекарал авоари със съмнителен произход, също получи подобаваща част от обслужването на плащанията към бюджета и изработката на пътните винетки. Както едно време Кюлев и Росексимбанк, днес СИБанк е обгрижена със „сладка сделка“ от властта и обслужва парите на Националната агенция по приходите, Националния осигурителен институт, Агенция „Митници“ и МВР.

Фрапиращо беше предложението на правителството да бъдат узаконени строежите на завзети държавни терени от фирмата „Юлен“ в национален парк „Пирин“. Лифтовете и ски пистите на „Юлен“ са обект на наказателна процедура от страна на ЕК и държавата рискува да бъде глобена. Зад тази фирма прозират интереси на собствениците на ПИБ и по-специално на шефа на ски-федерацията Цеко Минев, проявяващ апетити и към застрояването на парк „Витоша“.

Става дума за същата ПИБ, за която през 2006 американският посланик пише, че води съществуване „в най-тъмните сфери на престъпния свят“. Но дори да се стигне до наказания от ЕК, сметката пак ще се плаща от всички българи, а не от конкретните собственици.

Не е розова и ситуацията с овладяната от ГЕРБ в края на миналата година Общинска банка. С активната намеса на БНБ и с цената на съмнителни съдебни процедури, управляващите си върнаха контрола върху банката, контролирана от Христо Ковачки. От последните отчети на БНБ обаче става ясно, че проблемите на банката се задълбочават. Лошите кредити растат и само за няколко месеца са се увеличили с 4%. Банката трупа главоломно загуби, привлечените средства намаляват. Ако преди година Общинска банка е била на печалба, то само за първото тримесечие на 2012 г. е с 400 000 лв. „на червено“. Банкери анализират съсипването на банката с планове за евтино изкупуване на акциите й от приближена до ГЕРБ групировка. Има информация и за това, че банката умишлено се източва по начина, по който преди година бе обвинен Ковачки.

В заключение, наивно е да се мисли, че анализът на посолството от 2006 г. е останал таен за инвеститорските кръгове в САЩ и Европа. Смисълът на тези доклади е именно да достигнат до „чистите“ инвеститори, предпочитащи „здравите ябълки“ в българската банкова система, които се съобразяват със световните стандарти и практики.

Така например, според справка предоставена от финансовия министър Симеон Дянков към 31 март 2010 г. излиза, че стратегическите държавни предприятия в страната държат парите си именно в проблемните за американците банки. Корпоративна Търговска Банка е абсолютен шампион с 48%, но в челото на класацията са също СИБАНК с 9%, ЦКБ със 7%. и Инвестбанк с 6% Не е ясно защо са предпочетени именно тези банки, при положение, че пазарният дял на всяка от тях е около 3%.

Впрочем, в края на управлението на Станишев КТБ държи „само“ 35% от парите на държавните предприятия, а година и половина по-късно стига до рекордните 48%. Според неофициални източници, този дял е достигнал рекордните 70% за миналата година. Точна информация и прозрачност естествено няма. Тя никъде не се предоставя, нито от правителството, нито от банката.

В резултат на това, ЕК започна проверка срещу България по съмнения за недопустимата държавна помощ към една частна банка, което потъпква всякакви европейски и демократични принципи. От отговора на част от поставените въпроси от „Дирекция Конкуренция“ към ЕК, става ясно, че след като са дошли на власт ГЕРБ са удължавали срока на действие на договорите от 2007 г. между държавните фирми и КТБ и са подписвали нови. Така се разкри, че правителството на Бойко Борисов е продължило порочната практика на Тройната коалиция, с тенденция към увеличаване и затвърждаване на монопола.

Директорът на КТБ Цветан Василев е бил съдружник в редица проекти на „Нова българска медийна група холдинг“, заедно с бившата шефка на тотото Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски – депутат от ДПС и бивш зам.-министър на бедствията и авариите. Те притежават множество печатни и електронни медии, купени с кредити от КТБ и известни с безкритичното си отношение към властта, която и да е тя.

Групата не се притеснява да афишира открито и политически ангажираности чрез концепцията на медиите си. Паралелно с това същата групировка е изкупила около 80% от разпространението на вестници. Напоследък се насочва и към монополизиране на книгоразпространението и дори производството на хартия. Така целият цикъл със свободния печат в България се затваря.

Кой плаща за тази политика, прокарвана с държавна помощ и съдействие е казано много ясно от посланик Байърли:  законните инвеститори и притежатели на банкови сметки, но също и данъкоплатците.

Друга проверка на ЕК свързана с банката бе започната по казуса с придобиването на мултиплексите от „НУРТС България“, представлявана от Цветан Василев.

Не случайно във висшите среди на бизнеса в България вече се коментира „под сурдинка“, че банкерът и Дилян Пеевски всъщност управляват страната в сянка и определят действията на Премиера.

СИБАНК, през която според грамата премиерът Бойко Борисов е прекарал авоари със съмнителен произход, също получи подобаваща част от обслужването на плащанията към бюджета и изработката на пътните винетки. Както едно време Кюлев и Росексимбанк, днес СИБанк е обгрижена със „сладка сделка“ от властта и обслужва парите на Националната агенция по приходите, Националния осигурителен институт, Агенция „Митници“ и МВР.

Фрапиращо беше предложението на правителството да бъдат узаконени строежите на завзети държавни терени от фирмата „Юлен“ в национален парк „Пирин“. Лифтовете и ски пистите на „Юлен“ са обект на наказателна процедура от страна на ЕК и държавата рискува да бъде глобена. Зад тази фирма прозират интереси на собствениците на ПИБ и по-специално на шефа на ски-федерацията Цеко Минев, проявяващ апетити и към застрояването на парк „Витоша“.

Става дума за същата ПИБ, за която през 2006 американският посланик пише, че води съществуване „в най-тъмните сфери на престъпния свят“. Но дори да се стигне до наказания от ЕК, сметката пак ще се плаща от всички българи, а не от конкретните собственици.

Не е розова и ситуацията с овладяната от ГЕРБ в края на миналата година Общинска банка. С активната намеса на БНБ и с цената на съмнителни съдебни процедури, управляващите си върнаха контрола върху банката, контролирана от Христо Ковачки. От последните отчети на БНБ обаче става ясно, че проблемите на банката се задълбочават. Лошите кредити растат и само за няколко месеца са се увеличили с 4%. Банката трупа главоломно загуби, привлечените средства намаляват. Ако преди година Общинска банка е била на печалба, то само за първото тримесечие на 2012 г. е с 400 000 лв. „на червено“. Банкери анализират съсипването на банката с планове за евтино изкупуване на акциите й от приближена до ГЕРБ групировка. Има информация и за това, че банката умишлено се източва по начина, по който преди година бе обвинен Ковачки.

В заключение, наивно е да се мисли, че анализът на посолството от 2006 г. е останал таен за инвеститорските кръгове в САЩ и Европа. Смисълът на тези доклади е именно да достигнат до „чистите“ инвеститори, предпочитащи „здравите ябълки“ в българската банкова система, които се съобразяват със световните стандарти и практики.

bivol.bg