“Защо (не)бият негрите в Америка” е въпросът, който за собствено удобство вече не задаваме

Иво Инджев

Бегъл поглед върху медийните реакции (и липсата на институционални такива) в Русия и у нас спрямо горещата международна тема с протестите срещу расизма в САЩ и на Запад отново показва до каква степен сме “братушки” по манталитет в социално-политическо отношение.

Като “две капки вода” си приличат аргументите на явните и не толкова афишираните расистки схващания, дълбоко вкоренени в нашите общества, оперирани от чувствителност по въпроса за справедливостта със сърпа и смачкани с чука на фалшивите ценности. И там и тук главният лайтмотив е възмущението от мародерството на част от протестиращите, а не онова, което причини изригването на гнева срещу расизма.

Докато в западни страни, като “кристално бялата” Швеция (и не само там, но и в други “бели държави”) белите и младите са в челните редици на избухналото движение за солидарност с чернокожите в Америка, у нас се наблюдава мълчалива солидарност с расистите. Какво става, нали Швеция беше любим пример за успех на социалната държава, по който въздишаха провалените пишман социалисти в България (и в Русия)?

А какви времена бяха в нашите две “братски” държави, когато комунистическата пропаганда се грееше радостно върху доказателствата за лошия империализъм, породил расовите вълнения в САЩ! Възклицанието “а вие защо биете негрите” се беше превърнало от виц, осмиващ безпомощността на комуниста в спора за предимствата и недостатъци на “двата строя” в нарицателно за това колко наистина е зле в Америка. 

Днес се вижда, че увреждането от дългото пребиваване в лагера (на съветския социализъм) е трайно. За затворените в клетката му за десетилетия нямаше значение, че в САЩ “бият негрите”, а че този недостатък на вражеската система може да бъде употребен срещу противника.

Най-кухо кънти мълчанието на нашенците, определящите себе си като леви. Хем им се иска по атавистичен навик да ревнат лицемерно срещу расизма, хем пък ще изглеждат като поддръжници на безредиците и мародерството, което, на всичкото отгоре, води до смъкване на жалони на робството, с каквито е осеяна цяла България. Въпросните съветски жалони маркират победата през 50-те годни на миналия век у нас над вражеския империализъм, за чието разрушаване тържествено се пееше в “Интернационала”. Разрушаването на “стария свят” беше за комунизма висша, направо сакрална цел.

Но и за гербаджиите, които се представят за десни, също не е лесно. Обикновено в неудобни за тях ситуации, като гласуването на санкции срещу обкръжението на Путин, тихомълком се присламчват към позицията на Брюксел или Вашингтон. Там сега събарят статуи на поробители. Току виж и българите се присетили да потърсят сметка със задна дата на онези, които Борисов не иска да дразни нито чрез повдигането на въпроси за съветската окупация, нито с укрепването на натовската отбранителна мощ в Черно море. Ами сега, какво да правят? Избират да си траят. 

Не само тук, навсякъде по света левичарите и искрените борци за човешки права се възмущават от много десетилетия от белите американски заселници в Америка, отвоювали земята от местното население с цената на масови насилия. Сега, когато за това заговориха потомците на жертвите и преминаха към действие при изразяването на своето възмущение от него, някогашните червени защитници на червенокожите у нас изведнъж се изпокриха. Само и само да не се получи така, че защитават “вандалите”, срещу които Тръмп написа подстрекаващо в интернет кратко и ясно като изстрел с колт: “Там, където има мародерство, има стрелба”.

Тази впечатляваща по своя цинизъм реплика на президента, която в никакъв случай не води до успокояване на страстите (макар Тръмп да се оправда, че всъщност само констатирал какво се случва), не е негова измислица. Цитатът повтаря буквално изявление на полицейския шеф в Маями, направено по време на расови бунтове през 1967 година. Дори и да не знае това, Тръмп даде ясно да се разбере, че залага на расовата конфронтация, за да обедини около себе си достатъчно бели избиратели през ноември, изпитвайки явно панически ужас от евентуална изборна загуба с вероятни тежки съдебни последици за него. Все пак черните са само 13 на сто от населението в САЩ. Подстрекателят от Белия дом си е направил калкулацията с насъскването на многократно по-голямата бяла общност независимо от факта, че тя също е разделена вътрешно по въпроса за полицейското насилие и расизма.

Апропо, може да изглежда като “кръпка” към този текст, но да попитам за трети път: какво стана с обещанието на лидера на СДС Румен Христов след края на извънредното положение в България партията да постави въпроса за демонтирането на съветските монументи и изпращането им в музея? Нима сините се изплашиха от бурята на историческия обрат с преосмислянето на монументалното минало чрез премахване на статуи на робовладелци и колонизатори в съюзнически държави?

В европейската провинция, в каквато пребиваваме по отношение на липсата на чувствителност към световни процеси, от които гледаме да стоим настрана като се снишаваме в духа на указанията на Живков, примерът на единството между властта и т.н. опозиция и в това отношение устройва (почти) всички. Така че се извинявам, ако ви нарушавам съня.