“Молотов”, сълзи и предизборни игри

“Молотов”, сълзи и предизборни игриДа си говорим истината. Някой каза, че има дефицит на справедливост. И спря дотук. А дефицитът е два вида - социален (в мантрата „богатите забогатяха незаконно“) и етнически (в мантрата „циганите крадат българите“).

 

Това, което се случва в Катуница, е отговорът на начина, по който се прави политика у нас. Дребната политика по места. Коткането на група разбойници в селото - точно като Гочоолу и Дочоолу, които осигуряват на кметовете мандат след мандат.

За удобство тези разбойници се наричат цигани. Това често не отговаря на тяхната етническа принадлежност, но е показателно.

Циганите престанаха да работят, няма кой да ги ръководи и те правят това, което единствено могат - да помагат на власт­та. Властта, от своя страна, се нуждаеше и още се нуждае от трудно управляеми, малоумни (чети „неграмотни“), многобройни евтини поддръжници.

Няма кмет, който да е избран без помощта на циганската махала. Няма циганска махала, която да е контролирана от кмет или полиция. Това се случи там, „долу“, където политиците гнусливо не ходят

Случи се по дворовете на хората - като кражби на кокошки и капачки. Случи се като крадене на стени и кабели. През последните десет години се случва един погром върху застаряващия български гражданин в малките населени места.

Погромът върху собственостите на цар Киро е бързият отговор на същите процеси - бавни, мъчителни, приличащи на загуба на паметта. На отказ от съществуване. Царят на циганите го отнесе заради безчинствата на племето си.

Цар Киро е и богат, и циганин. В това русло се изсипа гневът на потиснатите - бедните бели, които нападнаха „гетото“ на черния богаташ. Етническият дефицит на справедливост доведе млади българи от цялата страна като отмъщение към един от малкото богати цигани.

Същото можеше да стане и с всеки друг циганин - но този е единственият (един от малкото), от който можеш да вземеш нещо и който има нещо, което можеш да му счупиш.

Това е присъда за етническия модел - толкова рекламиран у нас. Защото, когато у нас се говори за етнически модел, всички визират бедните и благовъзпитани мюсюлмани от „смесените райони“. Но днес проблем са „НЕсмесените райони“, които са в един град.

Примерно Пловдив и „Столипиново“. Пазарджик и квартал „Изгрев“. Селото и неговата махала. Несмесването и тоталната липса на интеграция. На места дори българи вече просто се интегрират в циганската махала и започват от немай-къде да живеят като цигани.

В обществото отдавна напира омраза. Нас, белите, ни крадат, а черните няма кой да накаже заради корумпираната местна власт. Циганите не спряха набезите си и по времето на управлението на Борисов. Съдебната власт пък е мила и добра с тях. Настръхването обаче идва най-вече от другаде - в една от колите на цар Киро чупещите намериха полицейски пропуск.

Ето това е връзката „власт-богати-несправедливост“. Ясна корупция.

Цар Киро е удобна мишена. Това е краят на неговата империя. Ако биеш беден циганин - това е расизъм. Ако биеш богат циганин - това е протосоциалистическа революция. Желание за справедливост. А истината е другаде - по селските дворове и сълзите на старите бедняци, които плащат данък „спокойствие“ и „гаранция“ за всяка власт.

Спокойствието и гаранцията за власт­та се осигуряват на избори в циганската махала. Другото е от корупцията и мързела на полиция и съдебна система. Дефицитът на справедливост е отчетливо етнически.

Отговорът закъсня, но по него може да гадаете как ще продължи всичко това. И как полицията, за да осигури спокойствието на хората, ще разреши тук-там няколко погрома. Но ако погромите почнат да пълзят към Бояна и Драгалевци, нещата от етнически ще станат социални. Дори социалистически. Не дай, Боже!

 

Мартин Карбовски

„Стандарт“