„Всеки граждан‘ на България мож‘ да стане милионер“

В България тази новина дойде като гръм от ясно небе: канят се да закрият частните лотарии. Защото деморализирали нацията. Но истинската цел вероятно е друга. Ето защо:

 

Коментар от Ясен Бояджиев:

„Колелото се върти

на държавната лотария.

Всеки граждан на България

мож да стане милионер…“

Така започваше една майтапчийска песничка, незнайно кога и от кого измислена. Останала ми е в главата от студентските купони преди 40 и повече години. Сетих се за нея тези дни, когато чух, че лошите частни лотарии си отивали, за да освободят място за една-единствена добра държавна лотария. Новината всъщност е, че управляващите внезапно са прогледнали и са решили да подкрепят законопроекта на един от коалиционните си партньори.

Идеята

С две думи идеята изглежда така: Хазартът е „вреден“, защото е „болест“, „деморализира нацията“ (особено децата) и „възпитава българите, че не е нужно да се трудят и образоват, а ще печелят, търкайки картончета“. Затова държавата със закон отнема лицензите на двете частни лотарии и налага „пълен държавен монопол“ – вече само Българският спортен тотализатор ще има право на такава дейност. Същевременно се ограничава рекламирането и разпространението ѝ – само в лицензирани обекти на не по-малко от 300 метра от училищата. Така постъпленията на тотото и съответно финансирането на българския спорт щели да се увеличат многократно.

Засегнатите твърдят, че това ще е „национализация“ и „фундаментално нарушаване на установения правов ред“. Освен това ще доведе до „необратими последствия“ и „огромни финансови и репутационни щети за България“. Но според финансовия министър, тъй като не се отнемат активи, става дума не за национализация, а за монополизация.

Като гръм от ясно небе

Новината дойде като гръм от ясно небе, което е разбираемо: заради неспирно леещата се реклама и всенародното търкане на талончета лотарията отдавна изглежда като неотменима част от живота на нацията. И не щеш ли – управляващите, които години наред я толерираха, изведнъж решили да я ликвидират. Изненадан се оказа даже вносителят на законопроекта, автор и искрен поддръжник на идеята.

Не съм сред тях и затова не знам как гледат на нея стотиците хиляди участници в тези игри. Може и да са съкрушени. Но пък е видно, че мнозина горещо я одобряват: държавата най-после си влиза в ролята и поема работата в свои ръце, стига сме „пълнили гушите“ на частниците, така им се пада и прочие. Аз не спадам и към тази категория. Не заради някакво съжаление или съчувствие (възприемам търкането на талончета като символ на мизерия, безнадеждност и безизходица).

Просто цялата история ми изглежда като съшита с бели конци и затова не ѝ вярвам. Защото още далеч не е сигурно, че лотарията ще бъде закрита – много е вероятно скоро собствениците ѝ някак да се откупят и всичко да си продължи постарому. И защото дори и да бъде закрита, мотивите звучат фалшиво, а истинската цел вероятно е друга.

Мотивите

Първо, ако наистина смятат, че тази работа е толкова вредна, защо въобще допуснаха да се разрасне до такива невъобразими мащаби и не я ограничиха навреме? Защо преди две години замразиха и „забравиха“ вече готовия проектозакон, който драстично ограничаваше продажбата и рекламирането на лотарийни билети? И защо всъщност не вземат въобще да забранят хазарта или поне тази му форма? Вместо това го оставят да „деморализира нацията“, макар и под друго име и с друг собственик.

Второ, щом смятат, че „в момента законът е сервилен към частните хазартни фирми“ и че приносът им към хазната и българския спорт не е достатъчен, защо досега не промениха закона и не им повишиха таксите? Вместо това, както се оказа, за няколко години държавата някак е „пропуснала“ да им събере 250 милиона.

И трето, ако наистина смятат, че щом държавата поеме бизнеса, към спорта и хазната ще потекат реки от мед, защо навремето въобще допуснаха да се появи конкуренция на държавния тотализатор и не го направиха още тогава толкова печеливш? Вместо това го оставиха да крета, а спортът лека-полека бе доведен до ръба на ликвидацията.

Целта

Ако някой наистина го беше грижа за всичко това, отдавна щеше да го е направил. Затова си мисля, че и сега целта може да е друга. И че ако въобще нещо реално ще се променя, то може да изглежда така: отнемане на бизнеса от един и прехвърлянето му на друг, който е скрит под шапката на държавата. Някой, който още си няма лотария, ще се сдобие с такава, като получи пълен контрол върху държавния тотализатор. Включително върху разпределението на рекламния му бюджет, така че да държи изкъсо зажаднелите за приходи медии (които, разбира се, още не са негови).

Да, няма да има отнемане на материални активи. Но не е и нужно, защото най-големият и съществен актив в случая е добре подготвената, зарибена и докарана до пристрастяване клиентела (в друг вид бизнес ѝ викат електорат). Тя ще продължи да търка талончета в очакване да се сбъднат мечтите ѝ. Или както още се пееше в онази стара песничка:

„Макар да си клета, опитай си късмета!

В държавната лотария

всеки граждан на България

мож да стане милионер.