„Китайски Чернобил“? Как Пекин цензурира недоволството от коронавируса

Китайски полицай с маска пред портрет на Мао Дзедун

Елица Симеонова

Епидемията от новия коронавирус постави властите в Китай в необичайна ситуация. Подобно на други режими, изправени пред бедствие, Пекин в началото предпочете да замълчи за разпространението на новата зараза. Когато стана ясно, че епидемията е проблем, който не може да се отмине просто така, властите оставиха хората да излеят гнева си върху местното ръководство на Комунистическата партия в град Ухан, което в началото е подценило заплахата.

Необичайната възможност за изразяване на недоволство в обикновено строго контролираните социални мрежи в Китай бързо беше отнета на хората. Причината е, че недоволството се пренасочи от местните към централните власти, а хората започнаха да недоволстват не само от вируса, но и от строгата цензура, която им забранява да говорят за него. Капката, която преля чашата на търпението за милиони китайци, беше смъртта на един лекар.

Историята на д-р Ли, която не се вписа в тона на държавата

Ли Уънлян е работил като офталмолог в Централната болница в Ухан, където забелязал седем случая на пневмония, която не се влияе от традиционното лечение. Според него заболяването приличало на вече познатия тежък остър респираторен синдром (ТОРС или SARS). На 30 декември той изпратил съобщение до колеги лекари в чат група, в което ги предупредил да носят защитно облекло, за да се предпазят от инфекцията.

Няколко дни по-късно в дома на д-р Ли посред нощ влиза полиция, а той е отведен в Бюрото за обществена сигурност. Там среща още седем медицински работници. Всички те са накарани да подпишат документ, с който признават, че са разпространили „неверни слухове“ и така са „нарушили обществения ред“. Казано им е да мълчат.

„Само исках да предупредя колегите си от университета да бъдат внимателни“, казва той месец по-късно пред Си Ен Ен от болничното си легло. Той се заразява с коронавируса и се разболява през януари.

Първите случаи на разболели се от новия вирус в Ухан, откъдето тръгна разпространението му, са забелязани в началото на декември. До средата на месеца за китайските власти е било ясно, че си имат работа с мутирал щам на коронавирус, вероятно са знаели и че той може да се предава от човек на човек. За пръв път за епидемия по китайските телевизии обаче е съобщено на 20 януари. На 23 януари 11 милиона жители на град Ухан са поставени под карантина. Преди това обаче милиони са напуснали града, разпространявайки вируса из Китай.

Тогава китайските власти променят отношението си и към д-р Ли и другите седем медици, които по-рано са били обвинени, че подкопават „обществения ред“. „Като се обърнем назад разбираме, че трябва да им благодарим“, казва Зенг Гуанг, специалист по инфекциозни болести н Центъра за контрол и превенция на заболяванията в Китай, цитиран от световните агенции.

Свобода на словото? Само ако критиката не е срещу държавата

След като вирусът взима първите си жертви в края на януари, хората започват да публикуват критични коментари в социалните мрежи. Обект на присмех става чиновник от китайската здравна служба, който е изпратен да успокои хората в Ухан, че заразата е под контрол, след което самият той се разболява. В началото властите не реагират, а критиката е насочена основно срещу местните структури на управляващата Китайска комунистическа партия.

Промяната идва след среща на партийното ръководство в Пекин, на която президентът Си Цзинпин подчертава колко е важно да се напътства общественото мнение в този неприятен за Китай момент. Той призовава да бъде разказана „историята на борбата на Китай с епидемията, да се покаже единството и решителността на китайския народ.“

Държавните медии започват да правят точно това – да търсят и разпространяват вдъхновяващи истории на хора, сблъскали се със заболяването. Първоначално изглежда, че историята на д-р Ли може да се впише в този наратив. Тя прилича на тази на Джанг Янйонг, пенсиониран военен лекар, който през 2003 г. е един от първите, които съобщават за заплахата от ТОРС. Смъртта на лекаря обаче осуетява тази възможност.

Когато на 7 февруари д-р Ли умира, гневът на хората избухва в социалните мрежи. В китайския аналог на Туитър – платформата Уейбо, в продължение на часове хората няколко призива: „#Властите в Ухан дължат на д-р Ли Уънлян извинение“ и „#Искаме свобода на словото“. Милиони хора споделиха тези изречения преди властите да се намесят.

Сред причините за реакциите на хората в социалните мрежи беше и начинът, по който за смъртта на д-р Ли беше съобщено в контролираните от държавата медии. Първо новината беше съобщена в страниците на няколко медии в социалните мрежи. Малко по-късно обаче тя беше премахната и беше заменена със съобщение, че той е в критично състояние и е подложен на терапия, която цели да го поддържа жив. Би Би Си цитира журналисти и лекари, пожелали анонимност, които са били в болницата и са получили указания от властите да променят съобщенията си. Още няколко часа по-късно, през нощта, смъртта на лекаря все пак беше потвърдена.

„Един лекар трябваше да умре два пъти“, написа потребител в мрежата WeChat. „Това е национално унижение.“ Други хора обърнаха внимание на това, че смъртта на Ли е потвърдена през нощта. „Знаех си, че се публикувате това посред нощ. Мислите си, че всички сме си легнали да спим? Не, не сме.“

След това стотици обикновени потребители съобщиха, че профилите им в китайските социални мрежи са блокирани. Милиони коментари изчезнаха. Китайската агенция за киберадминистрация съобщи, че е поискала срещи с ръководителите на компаниите собственици на китайски социални мрежи, за да обсъдят „неуспеха им да се справят с незаконното съдържание, публикувано от потребители“.

Мерките за спиране на разпространението на вируса също бяха затегнати пред последните седмици. Десетки хиляди хора са под карантина, международните пътувания са ограничени, изграждат се нови болници, където да се изолират заразените. Властите заплашват със „сериозни наказания“ всеки, който застраши общественото здраве като скрие симптоми на зараза или пътуване до Ухан. В някои провинции на Китай нарушителите са заплашени от смъртно наказание, съобщиха световните агенции.

На този фон разпространението на заразата през следващите седмици може да се окаже с политически последствия за ръководителите на Китай. Ако вирусът бъде удържан, Си Цзинпин може дори да извлече позитиви от това, отбелязва „Файненшъл таймс“. В противен случай обаче КОВИД-19 (COVID-19), както е официалното име на вируса, може да се превърне в „Чернобил“ за Китай.

  • Елица Симеонова е журналист в Свободна Европа. Първите си стъпки в журналистиката прави в международния отдел на в. „Сега“, след това e репортер в Клуб Z.