You are here

„Къде са парите за нас“, или защо „Грипен“ изначално нямаше шанс

Ескалацията около избора на нов самолет за армията достигна в последните дни такива пикови стойности, че най-вероятно мнозина вече са забравили, че това не е първата такава процедура. 
 
Историята, която ще ви разкажа е предадена от участник в нея. Признавам, че през годините не успях да намеря нейно потвърждение от друг източник. Но когато я прочетете ще разберете защо това в случая не е много лесно.  Историята разказва как се преговаря с кандидатите за доставчик на самолети и какво представлява т.нар. „политическо решение“
 
Годината е 2011. Управлява първото правителство на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. България избира изтребители за своята армия. Звучи малко като дежа вю.
Държавата едва е успяла да излезе от дупката на рецесията, натиснала световната икономика в предходните година, а вече е готова да плати 700 млн. лв. за самолети втора и трета употреба. 
 
Програмата за покупка на нов боен самолет за ВВС започва още от май 2004 г., но сериозни стъпки по нея така и не са направени. С изключение на запитванията за информация от 2005 – 2006 г. Възкачвайки се на власт правителството на ГЕРБ декларари като един от основните си приоритети закупуване на нов изтребител.
Както си му е реда за такива крупни афери, формалното решение за придобиването на самолетите идва последните работни дни на годината - на 29 декември 2010 г. Тогава Министерският съвет одобрява „План за развитие на Въоръжените сили на Република България”. В плана изрично се казва, че след 2014 г. трябва да се придобият до 20 бойни самолета от нов тип.  
 
Както информира българското авиационно списание „Аеро“, през ноември 2010 г. в МО вече са сформирани Направляващ комитет и Интегриран проектен екип. Те са изготвили начални оперативни, тактико-технически и други специфични изисквания към новия модел основен боен самолет и техническата спецификация. 
 
Първата реална стъпка към стартирането на конкурсна процедура идва в края на януари 2011 г., когато Министерството на отбраната разпрати по дипломатически път запитвания за информация (т.нар. Request for Information – RfI) до правителствата на всички страни от Европейския съюз или НАТО, производители на модерни многоцелеви изтребители. Това са Германия, Швеция, Франция и САЩ. Изисква се и информация за възможностите за логистична поддръжка, въоръжение, обучение, финансови схеми, период на експлоатация, офсет и др., като търсената информация е за осем самолета (шест едноместни и два двуместни). Търси се опция както за новопроизведени самолети, така и за машини втора ръка. Крайният срок за предаването на тази информация е краят на месец март 2011 г. 
 
Ръководител на работната група ген. Румен Радев (сега президент – бел. ред.). В крайна сметка офертите са за нови самолети "Грипен" от Швеция, както и употребявани "Юрофайтър" от Италия и F-16 от Португалия.
Именно с шведката оферта е историята. Презентацията на шведската оферта първо е направена от директора в Saab за България Даниел Боестад. Впоследствие делегация на МО, водена от министър Аню Ангелов лети до заводите на Saab.
 
Между множеството официални срещи има и неформални. Една такава среща се случва между тогавашната „политико-експертна група“ и шведските директори. Българската група е водена от знакова (вече) личност – „Данчо“ (името му е известено и както се казва – „се пази в редакцията“). Данчо е герберски активист, собственик на централен софийски хотел, в който бяха настанен значителна част от гостите по Европейското председателство.
 
На срещата шведската страна отново набляга на плюсовете на офертата си.  Изтъква се това, че самолетите ще са нови. В хода на разговора се стига и до неизбежния момент. В пристъп на откровеност Данчо задава ключовия въпрос „А къде ще са парите за нас“. 
 
В първия момент шведската страна не разбира въпроса. Следва доста детайлно обяснение. Част от предложението на шведите е държавно гарантиран от Швеция инвестиционен фонд с капитал 500 млн. долара. Предвижда се той да финансира проекти на български и шведски компании. Това не е класически офсет. И впрочем е доста добра опция. „Напишете проект за финансиране, кандидатсвайте и да ви давам гаранция, че ще направим възможното проектът да бъде одобрен“, гласи отговорът от шведската страна.
 
Отговорът е придружен с категоричното обяснение, че „отбивка“, или комисионна от сделката няма да има. 
 
Историята след това е известна. Борисов падна от власт и сделка за самолети така и нямаше.
 
Нямам съмнение, че някой Данчо и сега се е наредил да пита шведите „къде са парите за нас“ и със сигурност е получил същия отговор. Та така. Да, офертата на SAAB и сега изначално нямаше никакъв шанс. Когато данчовците са в управлението и очакват разкешването.