„ПРОПАГАНДНАТА ВОЙНА“ И ПУТИНОВИТЕ РАСОНОСЦИ

Калин Янакиев

„Пропагандната война“ и Путиновите расоносци | Портал за култура, изкуство и общество (kultura.bg)

Първоначалното стъписване на всички путинисти и криптопутинисти у нас бе факт, болезнен за тях. Те твърдяха, че „лошият“ Запад само си въобразявал, че Русия ще нахлуе в Украйна, а всъщност Путин „го изнервял“, с което – тук му приписваха успех – го „разединявал“ и в края на краищата щял да дезавуира неговата разузнавателна и дипломатическа несъстоятелност. Тиражираха до последния момент изявленията на кремълската говорителка Мария Захарова, че Русия в никакъв случай няма да нападне; със задоволство ни сочеха „фината“ ирония на руския автократ, който – два или три дни преди агресията – попита Макрон „в колко часа ще започне атаката“.

И изведнъж… на 24-и февруари сутринта се оказа, че Западът бил напълно прав, а Путин – лъжец, аналогичен на Хитлер през 1939 г. На оправданието за (разбира се) поредната „священная война“ на Русия – че в Украйна царял нацизъм и зловеща „бандеровщина“, от която нейният „голям брат“ трябва да я спаси, никой в света не повярва, защото за разлика от самите руснаци, на които тази фантасмагория бе поднасяна от дълго време, той никога не ѝ даде ухо. След което заваляха ужасяващите кадри с разрушени жилищни сгради, с трупове на цивилни жертви – включително жени и деца, потегли (и не спира до ден днешен) покъртителната колона от бежанци.

Как да се противодейства на всичко това? Как да се замаже буквално налагащата се аналогия с онези стари чернобели кадри от пикиращите над Полша ескадрили от Хитлерови самолети-щуки? Как да се спре нечуваният срив на „братската любов“ към Русия в България, който май този път ще бъде непоправим? А и „денацификацията на Украйна“ вместо да приключи триумфално за ден-два и да ни поднесе очакваните картини на благодарни девойки, угощаващи румени „Ванки“ и „Серьожки“ с хляб и сол, които да изтрият бързо от паметта първоначалния стрес от инвазията, взе че се проточи – вече над двадесет дни, натрупвайки черните кадри един връз друг и същевременно разкривайки неподозирания, не можещ да не възхищава героизъм на украинския народ, отстояващ земята си от примитивната северна мечка.

Какво, какво да се направи?

Бавно и постепенно се досетиха. Вижте, уважаеми – захванаха да ни убеждават – че война има – има, това е безспорно. Но знаете ли, съвременната война е колкото конвенционална – с бомби, ракети и танкове, толкова и „информационна“, „пропагандна“. И даже – особено тази война – е преди всичко информационна и пропагандна. И ако няма никакво съмнение, че Русия разполага с несравнимо по-голяма груба сила, то дайте си сметка, че информационната и пропагандна възможност на украинците не бива да се подценява, а може би е дори по-мощна. Та президентът Зеленски е „шоумен“ – актьор, режисьор и т.н. В днешно време, драги зрители, технологиите са до такава степен усъвършенствани, че са способни да произвеждат невиждани „фейкове“ – каскади от deep fakes. Вие виждате купчини от разкъсани мъртви тела, окървавени родилки, траншеи, превръщани в общи гробове, но знаете ли дали това не е специално режисиран игрален „хорър“? Да, днес светът може за миг да види всичко – не както тогава, когато едва след края на Хитлер му бяха показани изриваните с булдозери скелети и трупове пред Освиенцим и другите концлагери, но… днес светът не бива да вярва на очите си, защото „технологиите“ могат да им покажат всичко.

Знаете ли какво пък ще кажа аз за тази отвратителна манипулация? Че мога да си представя като жив (и пропаганден) щит на военни обекти да се използват бременни жени и бебета само от страна на Путинова Русия. Тя е доказала през годините, че за нея десетки и дори стотици човешки животи нямат значение (справка – взривените от ФСБ жилищни блокове през 2000 г., за да се хвърли вината за това върху чеченците и последващото им завладяване).

Ще кажа още, че да „допускаш“, че разрушеният Харков наистина е разрушен с 90% вероятност, но, видиш ли, това може и да е 10% „фейк“, означава да си… просто малоумен.

Добре – ужасните кадри от Мариупол, Житомир и т. н., макар да ги виждаме, трябвало да възприемаме с „едно на ум“, защото днешните технологии и пр. и пр…. А нима вече над двата милиона бягащи украинци с децата си, които вече са в Европа (а някаква част и у нас) може да са хукнали, зарязали домовете си, работата си – без пари и покъщнина – за да станат „живо оръжие“ в „пропагандната война“ на Зеленски? Че тълпите им са „фейк“ от плът и кръв?

Този път няма да се разпростирам надълго. Ще кажа само, че за мен е напълно достатъчно – а и особено болезнено, защото съм православен християнин – да видя в социалните мрежи видеото с проповед на някакъв руски свещеник (която няма как да е произведена от „пропагандната машина на Зеленски“) и в която той без стеснение говори на „пасомите“ си, че вярва, че православното руско войнство, след като съкруши Украйна, ще настъпи към Молдова, а след това – дай Боже – „ще ни върне и прибалтийските държави“

Напълно достатъчно ми е да видя – също не можещата да е произведение на „пропагандното всеоръжие на украинците – постъпка на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил, който в началото на Великия пост, в Неделя Православна, тоест в периода на интензивно покаяние, намери за подобаващо да подари „бойна икона“ на Св. Богородица не на някой друг, а на бившия телохранител на Путин и настоящ шеф на т. нар. Нацгвардия – тоест личната, „преторианска“ гвардия на диктатора, Виктор Золотов, с пожелание Майката Божия да бъдела „в редиците“ на тия батальони от убийци. Да пази и да насърчава, Тя – Майката Божия – убийците на настоящи и бъдещи майки в Украйна, където „светейшеството“ претендира да има свои – на Руската църква „богоспасяеми чеда“

Достатъчно ми е да видя и поредната словесна гнусота на станалия особено популярен в РПЦ свещеник Андрей Ткачов, в която той, наред с кръвожадните благословии към „христолюбивото“ войнство, вероятно за да допълни този му „христолюбив дух“ и с малко материален тестостерон (все пак, война е) произнася фразата „женщину надо ломать об колено“.

По-изразителни от тези и произведени от самата „душа“ на Русия – от нейната църква – „пропагандни снаряди“ на мен въобще не са ми нужни. Освен че все още вярвам на очите си, вярвам и на съвестта си на християнин. А тя ми казва, че който може да говори и прави това пред св. олтар, е агресорът, е виновникът за онова, което виждаме с очите си. И в тази връзка – нещо лично: откакто видях тези „видеа“ за мен не само руската държава, но и Руската православна църква – Московска патриаршия е „вън от вярата и общението“, тя е отпаднала от Православието и от християнството изобщо.

Тъй че, ако се съмнявате на чия страна е правдата в тази война, вижте и чуйте поне словоизверженията на споменатите по-горе руски расоносци и ако не се потресете от тях, никакво „информационно оръжие“ не може да ви повлияе. Вие вече сте паднали жертва на полето, на което се сражават бесовете и собствената ви съвест.

_____________________

 

 
 
Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.