„След дълго търпение народът провидя надигащия се деспотизъм“

Евгений Дайнов

 

Когато една форма на управление стане разрушителна за човешките ценности, свободи и права, право на човеците е да я променят.

Оня ден на улицата намерих писмо, очевидно изпаднало от нечия куриерска чанта. Вижте какво пише в него; мисля, че то ясно изразява „исканията на протеста“:

„Когато в хода на човешките събития се появи нуждата един народ да прекъсне дотогавашното си подчинение на станала му чужда държавна върхушка и да заеме сред земните сили едно равностойно положение, отредено му от законите на битието и от неговия Бог, уважението към всички останали народи изисква този народ да заяви по какви причини е бил принуден да се надигне за свободата си.

Намираме следните истини за очевидни: че всички човеци са създадени свободни и техният Създател ги е дарил с определени неотменими ценности, сред които са честността, почтеността, достойнството, без които не може да има нито права, нито свободи; и че

тези ценности не са нито леви, нито десни,

както не е нито ляв, нито десен техният Създател – те са присъщи на човеците като такива.

Че за осигуряването на тези ценности човеците също са надарени с определени свободи, като например свободата от страх, от потисничество, от тормоз, от алчност, от мъст, от насилие, от корупция; както и с права, упражнението на които да осигури тези свободи, като правото на живот, на сигурност, на здравословна природна среда, на свободно изразяване и сдружаване, на формиране и разпускане на държавното управление, както и на контрол върху това как държавата харчи парите, доброволно осигурявани й от гражданите под формата на данъци.

Че винаги, когато една форма на управление стане разрушителна за споменатите ценности, свободи и права, право на човеците е да я променят или да я забранят; и да създадат ново управление, полагайки неговите основи върху такива принципи, които според тях в най-голяма степен ще осигурят тяхната безопасност и тяхното щастие.

Истина е, че човеците са по-склонни да страдат от търпими злини, отколкото лекомислено да разрушават онези форми на живот, с които са свикнали. Това обяснява както неоправдано дългите периоди на търпение спрямо очевидни безобразия и агресия на властта, така и боязливостта, с която много хора гледат на едно всенародно надигане тогава, когато то започне. Но когато дълга върволица от измами и грабеж, преследващи неизменно една и съща цел, ясно говори за замисъл, предвиждащ да доведе човеците до абсолютен деспотизъм, то

тяхно право и техен дълг е да свалят такова управление

и да потърсят ново в бъдеще.

След предълго търпение на измами, лъжи и управленско високомерие българите провидяха надигащия се деспотизъм и именно по тази причина те тръгнаха да променят изоснови заварените форми на управление и на политически живот, така щото подобно управление да не се случи никога повече.

Ето защо ние, представителите на протестиращия български народ, взаимно се заклеваме едни пред други да подкрепяме горните цели и принципи с живота си, със състоянието си и със своята чест.“

Признавам, този текст ми помогна да си изясня сегашната ситуация в България. Надявам се и на вас да е помогнало това писмо, очевидно изпаднало от чантата на някой забързан куриер на протеста.