„Съветска” България – години на унижение и терор

Независимо от либерално-демократични и социалдемократически елементи в следвоенна България, в крайна сметка в страната е наложен комунистическият модел – чрез репресии, информационен контрол и показни процеси.

 

Какви бяха първите години на „съветска” България? Издаденият в Русия документален двутомник „Советский фактор в Восточной Европе“ показва как е бил наложен и утвърден съветският режим в България и останалите бивши социалистически страни след края на Втората световна война. Документите обясняват защо въпреки наличието на либерално-демократични и социалдемократически елементи на развитие в региона, в крайна сметка в обществото е наложен комунистическият модел. Това става главно благодарение на репресивно-силови методи на въздействие, информационен контрол над обществото, показни съдебни процеси и внедряване на система от съветски „съветници”.

Докато пресата и кинопрегледите в окупираната от Червената армия България тръбят за растящо благоденствие и успехи в ликвидирането на враговете на народа, секретните послания на руските „съветници“, изпращани до Кремъл, разкриват друга картина за живота в НРБ. Настаняването на „очите и ушите“ на Кремъл на ключови позиции в НРБ става след изпратено от София формално искане, но Москва е тази, която определя местата, на които „съветниците“ трябвало да работят. Съветският посланик в София е редовен участник в заседанията на Министерския съвет, а подчиненият му апарат от „съветници“ присъства при вземането на решения в отделните министерства. В силовите ведомства като МВР, ДС и Военното министерство съветските другари са добре представени в ръководствата на всички окръжни управления и в щабовете на вътрешните и граничните войски.

Добре документирана е ролята на изпратените от СССР представители на НКВД, участвали в изтръгването на показания по време на всички скалъпени процеси срещу българската опозиция и т.нар. „трайчокостовисти”. „Ликвидирайте в зародиш всяка съпротива. Вземете на отчет и следете изкъсо опозицията, духовенството, интелигенцията и царските офицери. Съставете списъци за масови арести в случай на война“, гласят в резюмиран вид напътствията от Москва.

Предателството спрямо Пиринския край

 

Denkmal der sowjetischen Armee in Sofia

Сталиновият проект за южнославянска федерация е посегателство срещу националния суверенитет на България

 

В сталиновия проект за създаване на южнославянска федерация със столица Белград е решена съдбата и на Пиринския край в България. Георги Димитров, по онова време премиер на България, приема безусловно диктата на Москва и се договаря с Тито за етапите на предаването на Пиринския край на Югославия. Единствено крамолата между Сталин и Тито през лятото на 1948 г. спира практическото осъществяване на това посегателство срещу националния суверенитет на България.

В донесение до Кремъл от февруари 1949 г. съветският генерален представител в Българската Народна Армия /БНА/ генерал-лейтенант Петрушевски, редом с описанието на боричканията за надмощие между комунистическите кланове в София, дава и сведения за подготовката по предаването на Пиринския край на Югославия. Петрушевски свидетелства за активното пропагандиране и насаждане на „македонско“ самосъзнание сред местните българи и нарастващото недоволство сред населението. След като СССР обявява югославския ръководител Тито за враг, съветският военен емисар в България е бил разстроен от факта, че БНА се готви да се изтегли от Пиринския край като част от плана за предаването му на Белград.

Трагедията на българското село

 

В индустрията е налице огромно текучество на работната ръка, а плановете за развитието й на практика не се изпълняват. Снабдяването с електроенергия е голям проблем поради честите аварии. Цените в НРБ растат с по-бързи темпове от заплатите. Голяма част от произведеното е брак и не може да бъде продадено на населението, независимо от занижените цени и огромния дефицит на стоки и услуги, пишат дописниците на КПСС. И допълват: „Миньорите живеят в калпави бараки с легла на два етажа. На едно легло на смени спят по двама или трима души. В работническите общежития няма елементарни мебели“.

Извращенията около насилствената колективизация на земята и земеделския инвентар са довели българското село до просешка тояга. Съветският опит за унищожение на „дребнобуржоазните“ селски производители в България чрез принудителното им колективизиране в ТКЗС-та е внесен заедно с целия репресивен арсенал от мерки.

В Пазарджишка околия се устройват блокади на селата с цел да се заставят селяните, които обработват собствена земя, да отидат да жънат и нивите на земеделските стопанства. „В Радомирска околия блокираха селата, за да накарат селяните по-бързо да предадат вълната от овцете на държавата“, пише в изпратения до ЦК на КПСС доклад за положението в НРБ. В документа за първи път се споменава и за новата звезда на ЦК на БКП Тодор Живков, който е описан като верен сталинист и защитник на Вълко Червенков.

https://www.dw.com/bg/%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0-%...

Животът на българския комунистически елит няма нищо общо с оскъдицата, купонната система и черноборсаджийството в България, свидетелстват дописките на „очите и ушите“ на Москва. Донесение до ЦК на КПСС, писано няколко месеца след смъртта на Сталин, дава представа за огромната пропаст между приказките на София за преизпълнени планове и народно благоденствие и мизерното съществуване на обикновените хора.