„Угасете свещите” (камерите )*

Алеко Константинов

„Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей, някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасвание свещите или взимание списъците да направи изборът да не се състои. В случай на несполука, считам вас за отговорен.”
Как ви се вижда, господин редакторе, това средство с изгасвание на свещите, а? Не е лошо в някой случай. Представете си, че до вас седи например (коя ли да турим?), например soeur Clemence. Дявол да го вземе! Че то устни – устни ли са? – Корали! Че то зъбки – зъбки ли са? – Маргарит! Ами цветът на тая нежна кожица? Ами трапчинките от двете страни на устата? Ами очите, очите!… Хубаво, ама светлината пречи. И представете си в един такъв момент явява се един Стоилов и командува:
– Угасете свещите!…
(Полека лампата!)… Ами ако някой запали веднага свещите?
Ами ако някой път свещите са направени от член 91 и 93 от избирателния закон? Остави се!
Или представете си, г-н редакторе, че г. Стоилов се намира между своите предани партизани в Белослатинската околия в деня на изборите (ама без артилерия; с артилерия и баба знай!) и се намери в същия ден там омразният за белослатинчени, врачани и раховчани Драган Цанков и в самия разгар на изборите ама да е тъмно, ако е светло, не хваща!) някой извика:
– Угасете свещите!… Как вий мислите – кой от двамата ще усети нужда от перачка?
Досещате ли се, че не всякой път туй изгасвание на свещите е келепир! Па и избирателният закон не се шегува, ами казва, че който отнеме, строши или открадне някоя избирателна кутия, докле находящите се в нея бюлетини не са проверени, наказва се със затвор от 2—5 години и с глоба от 2000—5000 лева; същото наказание се налага и на ония, които с вик, заплашвания или бой разгонят избирателите и станат причина да не може да се извърши изборът. А пък ако е чиновник, наказанието е двойно. Дръж се!
Можете ли сега горе-долу да си представите положението на окръжния управител, комуто е дадена цитираната в началото заповед?
„Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей…” Как ще се види, че Цанковата кандидатура преодолява? Трябва да ревизираш бюлетините в ръцете на избирателите, трябва да разкъсаш неблагонадеждните бюлетини и да им раздадеш благонадеждни или ако не искат – трябва да изгониш избирателите. Но да направиш това, значи да извършиш цял ред престъпления. Ако пък пропуснеш този момент, трябва да чакаш преброяването и тогава „като се види, че Цанковата кандидатура преодолей, някои наши приятели от Слатина или самото бюро може, чрез угасвание на свещите…” Наши приятели! Ами че тези наши приятели да не са приятели и на окръжния управител! Я си представете като каква порода ще бъдат тия приятели, които са в състояние да се втурнат като бесни зверове към бюрото, да угасят свещите и с вик, с бой да разграбят, да разтрошат, да разкъсат списъци, урни, бюлетини! И може ли всякой да има работа с такива приятели? Защо да не допуснем честност, добросъвестност у един окръжен управител? – Ще допуснем ний, ами заповедта? Тази заповед свършва със скромните думици: „В случай на несполука, считам вас за отговорен.”
Какво значат тия думи? Какво значи в случайна несполука? Моn Dieu, mon Dieu! В случай че не извършиш безчет гнусни престъпления, в случай че не прогониш избирателите, в случай че не им разкъсаш бюлетините, в случай че не събереш една банда отчаяни мерзавци и не им дадеш carte blauche да извършат безнаказано най-безчеловечните насилия, в случай че и тези разбойници чрез изгасвание свещите, чрез взимание списъците чрез трошение на урни, чрез трошение на глави не успеят да погазят, да потъпчат, да размачкат святата народна воля, то… считам вас за отговорен! Сиреч, аз ще те изхвърля като парцал на улицата, да се скиташ немил-недраг… А че ти си заслужил нещо на туй пусто отечество, а че ти, твоята жена, твоите рожби остават без… без хляб…
Полека… лампата!

И таз добра! Аз уж почнах да пиша весел фейлетон, па то какво излезе.
Благодарение на това, че тук прекъснах писанието, взех в ръка в. „Мир” от 26 януари 1895 г., бр. 53, почнах да чета уводната статия и… се изсмях с глас. Ето какво прочетох:
„Когато една партия (например консервативната) се намира на едно място в меншество (я на едно място, я из цяла България), тя е наклонна да си послужи с всичките възможни средства, за да попречи на успеха на болшинството. Случат ли се избори, нейната програма е отнапред определена и няма нужда да се разисква (какво ще се разисква, когато артилерията е готова зинала). Тая програма се състои вследующето: 1) да се спечелят избирателите чрез разни простени и непростени маневри (например да се свикат такива от други избирателни околии, както в Търново); 2) да се препятствува на болшинството да гласоподава, чрез заплашвания (с пехота, кавалерия, па може и с артилерия, с една дума, чрез „морално влияние”, както в Бяла Слатина); 3) ако тия средства не сполучат, да се развали изборът насила (или с други думи: „Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасвание на свещите или взимание списъците да направи изборът да не се състои); 4) ако и това не се сполучи, да се направят протести, за да се сполучи в Събранието касиранието му. (Както сега в Разград.)
Ето кое се нарича самопризнание!

София. 28 януари 1895 г.

Коментар "Под лупа": Ако Алеко живееше днес би написъл "Угасете камерите" по повод "мъдрото" решение на ЦИК, което ама никак не помага за едни познати изборни машинации, в които печелеше познайте кой ?!