You are here

„Хъб Балкан“ – кой печели и кой губи?

Газпром отново с българска подкрепа предприема стъпки за контрол върху родната газотранспортна система

 

Христо Казанджиев
Васил Филипов

В началото на м. юни т.г. на Петербургския международен икономически форум в Русия, министърът на енергетиката на България г-жа Теменушка Петкова изненадващо подписа с Газпром “Пътка карта за развитие на българската газотранспортна система”. Очевидно, подписването на въпросната пътна карта не е предмет на решение на българския министър на енергетиката, а на министър-председателя на България, видно от неговата идея за Хъб Балкан и коментарии в медиите относно подписването на “Пътната карта”.
Странно обаче, подписването на един такъв важен документи със сериозни последствия за България в геополитически и икономически план, бе коментирано твърде оскъдно в българските медии, освен разбира се, ако не е свързано с прояви на премиера. В руските медии, обаче, по подробни коментари не липсваха (Виж Тук, б.а.) 

Опитите на български експерти и Неправителствени организации, за достъп до подписаната “Пътна карта” по реда на Закона за достъп до обществена информация, срещна категоричния отказ на министър Петкова. По неофициална информация достъп до този документ в Министерството на енергетиката има само министър Петкова и никой друг. Какво толкова смущаващо има във въпросната “пътна карта”, за да се третира документ като “Секретен”. Очевидно има какво и това разбиране се споделя от експертите.
Това поведение на Правителството в отношенията му с Газпром поражда аналогия със случая Топенерджи от преди повече от 20 години, за контрол и управление на българската газотранзитна система от страна на Газпром, като ключова в региона на Югоизточна Европа.
За освежаване паметта ще припомня, че случаяj “Топенерджи” (съвместно
дружество м/у Булгаргаз -50% и Газпром - 50%) започна с подписването на подобни документи като сегашната “пътна карта”, премина през намаляване на дяловото участие на Булгаргаз (25%) и достигна своя връх с приемането от Министерски съвет на две секретни решения, за предоставяне на концесии за срок от 35 год. на скандалното дружество. Само промяната на политическата обстановка в края на 1996 год. и началото на 1997 год., както и действията на достойни българи спря позорните стъпки за продажба на националните интереси. Сега, 20 години след сагата Топенерджи, Газпром отново с българска подкрепа  предприема стъпки за контрол върху родната газотранспортна система и контрол на пазара на природен газ в Югоизточна Европа.

Новият инструмент за налагане хгемонията на Газпром

на пазара на
природен газ в Югоизточна Европа е “Хъб Балкан”- политически проект, лансиран от министър-председателя на Р.България  Бойко Борисов след прекратяване на проекта Южен поток през България.

От момента на анонсиране на идеята за “Хъб Балкан” до сега много неща се промениха – проектът “Южен поток” през България бе преустановен от Русия; прокламираните големи находища от природен газ в българската акватория на Черно море не се появиха, Газпром обяви, че след 2019 год. спира транзита на природен газ през Украйна за Балканския регион;  Газпром анонсира проекта Турски поток и пристъпи към неговата реализация.

Въпреки това  официални политически  лица продължиха да рекламират “Хъб Балкан” и очакваните ползи от него за България! В контекста на тези дитирамби се акцентира и на необходимостта от изграждане на нов транзитен газопровод от компресорна станция (КС) Провадия до Сърбия с капацитет от около 12 млрд.куб.м3./годишно, с очаквана стойност от около 1,5 млрд. евро!
Дали, обаче, България ще има полза от този хъб при новите условия и няма ли да затънем в ново “блато” от рода на проекта Белене?
Защо всъщност се крие Пътната карта за развитие на българската газопреносна (и транзитна) мрежа?
След подписване на “Пътната карта” някои проекти за развие на капацитета на транзитните газопроводи се ускориха. В медиите се появиха коментари за увеличаване на капацитета на транзитния газопровод за Турция до 15,7 млрд.куб.м3./год., въпреки липсата на необходимите предпоставки за това (табл. 1)

hab_balkan.jpg

Премиерът коментира и възможността “Хъб Балкан” да се захранва с природен газ от юг. Виж Тук  https://www.24chasa.bg/novini/article/6395917 .
А това всъщност обяснява необходимостта от ускоряване на реализацията на проекта за изграждане на лупинг Лозенец – Недялско и увеличаване на
капацитета на транзитния газопровод за/от Турция до 15,7 млрд.куб.м3 
./год. Много любопитен факт е, че увеличеният капацитен на транзитния газопровод за/от Турция до 15,7 млрд.куб.м3. годишно странно кореспондира с капацитета на една тръба от проекта Турски поток! (Коментар по темата Тук

Развитието на Южния газов коридор от Русия е стратегическа цел както в икономически, така и в геополитически план (виж Тук).
Прекратяването на проекта Южен поток постави на дневен ред развитието на Южния газов коридор на Русия по друг маршрут в резултат на което бе иницииран проектcт Турски поток. Очевидно той е със значително по-голям икономически и геополитически потенциал от спрения проект Южен поток и това обяснява едностранното решение на Русия за спирането на проекта през България.

Какви, обаче, ще бъдат последствията за България

от реализацията на проекта Турски поток и оправдана ли е безусловната подкрепа за плановете на Газпром да затвърди господстащо си положение в региона на Балканите?
През м.май т.г. Газпром започна реализацията на проекта Турски поток през Черно море като към момента са изградени около 170 км. Изграждат се две тръби с капацитет от 15,75 млрд.м3/год. всяка. (Виж Тук)
.
От позицията на максимален геополитически и икономически ефект за Русия проектът най-вероятно ще се развие по следния сценарий.
Входната точка в Турция е близо до гр. Къйъньой на брега на турска Тракия. На сушата на Турция газопроводите ще продължат до свързването им с турската газопреносна система, като около 12-12,75 млрд.м3/год. ще останат за турския пазар, около 3-3,75 млрд.м3/год. ще бъдат насочени към Гърция и 15,75 млрд.м3/год. към България по съществуващата транзитна система(Виж карта №1). Съществува възможност част от газа (~ 0,5 – 1.0 млрд.м3 год.) за Гърция да бъде пренасочен към България през проектната междусистемна връзка Комотини-Стара Загора, което е много вероятно. Количеството природен газ насочено към/през България в обем от 15,75 млрд.м3 вероятно да бъде разпределено по следния начин:
- 0,5 млрд.м3 за Македония; 
- 3,25 млрд.м3  за България;
- 12.0 млрд.м3 за Сърбия по новоизграден магистрален hазопровод или по съществуващия транзитен газопровод до границата с Румъния интегрирана в проекта EASTRING, което е по-малко вероятно от първия вариант за Сърбия.(Виж карта № 2) 

hab_balkan1.jpg

hab_balkan2.jpg

Негативите за България

от реализацията на този най-вероятен сценарий след пълномащабно въвеждане на проекта Турски поток в експлоатация са следните:
- спира транзитcj на руски природен газ от север;
- липса на транзитен капацитет за Сърбия до изграждането на нов газопровод на стойност около 1,5 млрд. евро;
-  липса на пренос по EASTRING до изграждане на съответните газопроводи от ангажираните страни (Румъния и др.), което е малко вероятно;
- липса на приходи от транзитни такси (освен от транзита за Македония в намален обем) за финансиране на новите проекти и обслужване на възникващи задължения, свързани с тях;
- ангажиране на входните капацитети на газопроводите от юг от Газпром и ограничаване на възможностите за диверсификация на източниците на природен газ за българските потребители и другите страни от региона на Балканите;
- намаляване на транзита на руски природен газ през България с над 30% сравнено с 2016 год. Ползите за България при реализация на този сценарий са повече от скромни: отпадат таксите за транзит на природен газ за България през територията на Румъния в обем от около 12 млн. евро.

Ако все още на някой не му е станало ясно какво ще се случи, да си го кажем в прав текст – страната ще бъде

прецакана като енергиен кръстопът за за природен газ

„Хъб Балкан“ се премества в Турция.
И да си спомним, че прецакването започна със стартиране на проекта Южен поток – някой да е дочул какво стана с 200-те милиона евро, които България и правителството апортираха в проекта. Няма и да чуете, няма и да се разбере!
Разбира се, загубите могат да  се компенсират частично - като се изгради нов газопровод за Сърбия или се реализира проектът EASTRING (планиран по 10-годишния план на Булгартрансгаз). Но ще ни внушават, че всучко се случва в името на “националните интереси”.
Но никой няма да ни каже, че това ще се случи с харченето на много пари за сметка на България и българските потребители. Защото разходването на тези пари е свързано с нечии интереси и това харчене вече започна. За справка - проекта за изграждане на лупинг Лозенец-Недялско, бюджетът на който нарастна от 33 на 47 млн. лева. За една година!

http://www.faktor.bg