You are here

1 192 600 лв. за юрисконсулт + 680 551 лв. за ЧСИ + 0 за НАП. Къде отидоха парите от „Авионамс“?

 

Автор Мирослав Иванов

Помните ли „Авионамс“? Предишния военен завод, който държавата „спаси“ преди да се насочи на „спасява“ по същия метод и ‚Дунарит“. „Спаси“ го в много спорна операция, която нанесе щети по масата на несъстоятелност на КТБ. Но не за процедурата е думата. В началото на тази година Държавната консолидационна компания (ДКК) придоби окончателно акциите в „Авионамс“ в резултат на изпълнително производство по дълг на мажоритарния собственик на военния завод компанията „Хедж инвестмънт България“ от 35 млн. евро към КТБ. Изпълнително производство, довело до публична продан на акциите на „Авионамс“ и което дълго беше оспорвано от „Хедж инвестмънт България“.

В крайна сметка ДКК плати  28 941 110 лв. за компания с капитал от 55 млн. лв. Но какво се случи с парите и защо те още не са в масата на несъстоятелност на КТБ?

Отговорите дава решение на Софийски градски съд. След като частният съдебен изпълнител Стоян Якимов прехвърля акциите на „Авионамс“ от „Хедж инвестмън България“ на ДКК, за него остава и задължението да направи разпределение на платената от държавната компания сума от близо 29 млн. лв.

Разпределението на Якимов е забележително.

За КТБ са предвидени:

33 417,45 лв. с указание да съставлява обикновени такси и разноски по изпълнителното дело;

1 192 600,24 лв. – юрисконсултско възнаграждение;

1 175 170,96 лв. – съдебни разноски;

9 650 878,69 лв. – с указание да съставляват мораторни лихви;

12 362 540,33 лв. законна лихва;

1 823 332,96 лв. – част от главницата.

  • За НАП – 2 022 619,30 лв.
  • ЧСИ – 680 551,07 лв. с указание да е пропорционална такса, начислена върху постъпилата сума.

Това разпределение е обжалвано от почти всички участници. „Хедж инвестмънт България“ оспорва да дължи сумата от над 2 млн. лв. към НАП. Счита, че в нарушение на закона ЧСИ не е отчел лимитирания размер на пропорционалната такса от 30 000 лв. предвид нормативно утвърден лимит. Оспорва да дължи и юрисконсултско възнаграждение за близо 1.2 млн. лв., каквато сума също е разпределена на КТБ. „Хедж“ прави и възражение за прекомерност с довод, че е несъобразена с фактическата и правна сложност на изпълнителното дело предвид извършените от юрисконсулта действия – попълнена молба по образец.

НАП също оспорва разпределението. Тъй като цената, на която ЧСИ е продал акциите е такава, че няма как да покрие цялото задължение на „Хедж“, то основният спор е в какъв ред да настъпи удовлетворяването на вземанията – дали първо да е НАП, която се позовава на разпоредби на ДОПК, или първо да е обезпеченият кредитор КТБ.

Но сред оспорваните от „Хедж“ суми са и юрисконсултско възнаграждение, както и таксата за ЧСИ.

Съдът приема, чв противоречие на закона в обема на подлежащите на възстановяване разноски е включена сумата от близо 1.2 млн. лв. – юрисконсултско възнаграждение.

„В обясненията си частният съдебен изпълнител не внася яснота при какви условия са определени разноските. Посоченият размер не намира опора в утвърдените правила за разпределение отговорността за разноски в изпълнителното производство и не се подкрепя от наличните по изпратеното дело книжа“, пише в решението на СГС.

По изпълнителното дело се установява фактура, отразяваща плащане от страна на КТБ на „екип от лицензирани оценители“. Според съда дори хипотетично да се приеме, че сумата от 31 500 лв. по фактурата от изпълнителното дело, е заплатена – липсва доказателство за плащане, не се установява този разход да е остойностен от съдебния изпълнител, нито да е надлежно осчетоводен от него като постъпила и изплатена по придадено от съдебния изпълнител предназначение.

При тези съображения съдът приема, че неправилно в разпределението е включена сумата от 33 417 лв. в погашение на задължения за разноски по изпълнителното дело.

Като изследва разпоредбите на ДОПК и Закона за договорите и задълженията, съдът стига до извода, че сумата от 2 022 619,30 лв. трябва да послужи за удовлетворяване на вземанията на КТБ и неправилно е отнесена в погашение на вземания на държавата.

Така НАП няма да получи и един лев от продажбата на „Авионамс“.

 

Съдът изследва разпоредбите на текстове от Закона за банковата несъстоятелност и на Закона за частните съдебни изпълнители доколко пропорционалната такса към ЧСИ Стоян Якимов е трябвало да бъде ограничена до 30 000 лв., а не 680 551 лв, колкото Якимов сам е разпределил.

В крайна сметка с мнозинство съдът приема, че пропорционалната такса е правилно начислена. Съдия Данаилова обаче изказва особено мнение в тази част от решението на съда. „Считам, че единственото възможно тълкуване на разпоредбата на чл.62 а от ЗБН е, че тя установява максимален размер на дължимите пропорционални такси по образувани изпълнителни дела от държавен или частен съдебен изпълнител с взискател – банка в несъстоятелност, а не различен размер на същите такси в зависимост от това дали се събират от взискателя  или от длъжника, предварително или при разпределението“, пише в решението си Данаилова. Според нея съдът е трябвало да разпредели 30 000 лв. към ЧСИ Стоян Якимов пропорционална такса по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

Останалата част от събраната сума 28 911 111 лв. е трябвало да бъде разпределена като погашение на вземането за връщане на получената главница по договора за кредит и анексите към него.

В крайна сметка съдът прави ново разпределение. Според него сумата 680 551,07 лв. остава като такса за ЧСИ, 28 260 559,93 лв. за частично погасяване на задължението към КТБ.

Съдът обаче отказва на КТБ предварително изпълнение по делото. А решението може да бъде обжалвано. Така заветната сума продължава да не може да пристигне в масата на несъстоятелност на банката.

http://www.transmedia.bg/2017/10/04/1-192-600-%D0%BB%D0%B2-%D0%B7%D0%B0-...

Автор Мирослав Иванов