104 години от края на победоносната кампания на Трета българска армия в Добруджа, завършила с освобождението на цяла Добруджа от руска окупация, както и на Браила - 05.01.1917г.

Янко Гочевъ

104 години от края на победоносната кампания на Трета българска армия в Добруджа, завършила с освобождението на цяла Добруджа от руска окупация, както и на Браила - 05.01.1917г.

 

Участникът в победоносната война срещу агресора Русия, завършила на 05.01.1917г. с нейния пълен разгром подпоручик Георги Стоянов Георгиев от 41-ви пехотен полк от 1-ва Софийска дивизия ЗАПИСВА ЗА ИСТОРИЯТА СЛЕДНИТЕ ФАКТИ:
''Разхождам се край Дунава. Ето Браила. Като Букурещ и тя беше град на нашите хайдути. Нашите революционери. Нашите просветители. На тези, които с духа си откърмиха, вдигнаха, раздрусаха. Цяла империя се разклати. И освобождението дойде. Ние дребосъкът, но откърмени от идеала им, който стана и наш продължихме делото им.
Ето Поморавия свободна. Добруджа свободна. Тракия свободна. Скоро ще си разчистим сметките и за Македония. Браила, един от светлите спомени на нашата доосвободителна борба, е също свободна. Стъпвам по свободна земя, освободена от освободени!"
Откъс от ''Един от Първа дивизия'', писана след победата на Северния руско-румънски фронт през 1917г. ''Един от Първа дивизия''- една от най-силните и стойностни книги за Първата световна война на българския офицер подпоручик Георги Стоянов Георгиев - фактически негови спомени като участник. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЧЕТИВО ЗА ВСЕКИ БЪЛГАРИН.
 
Георги Ст. Георгиев е роден през 1896г. Син е на полковник Стоян Георгиев (1868-1906). Завършва Първа Софийска мъжка гимназия, където негов учител е бил видния просветител и възрожденец Благой Димитров.
После следва право в Софийския университет, но в първи курс прекъсва заради избухването на Първата световна война и намесата на България в нея. През 1916г. завършва ШЗО в Княжево. Веднага е изпратен на фронта като офицерски кандидат.
Участва във войната в Добруджа през 1916г. като взводен командир в 41-ви пехотен полк на 1-ва Софийска дивизия и в същия полк в Македония през 1917-1918г.
В Добруджа е тежко ранен при първата атака на Кубадин. Картечен куршум пронизва гърдите му, близо до самото сърце. Оцелява по чудо. Всички са го мислели за убит, дори командирът на полка. После се връща на фронта и се включва в уморителните походи в Румъния, вкл. в боевете на р. Серет срещу руснаците.
В Македония през 1917-1918г. е в Завоя на Черна и Битолското поле. Води повече от 20 успешни патрулни нападения срещу французите. През октомври 1918г. остава заложник с полка си, но успява да избяга. За 11 нощи минава 230 км. От войната остава военноинвалид за цял живот.
Той е кавалер на ордена "За храброст". Два от ордените му са златни, I степен. За бягството си от заложничеството през 1918г. е награден с орден "За военна заслуга", със златен венец.
Георги Ст. Георгиев е репресиран от комунистите след преврата на 9.09.1944г. и умира тихо и забравен от всички в мизерия на 5.01 1980г. на 84 години.
Калин Донков описва последния му ден: " Лежеше посред зимното гробище, угаснал сам и непримирим, непобедил и непобеден. " В този студен ден, един от присъстващите на погребението му казва: "Днес погребахме най-храбрият жив българин."
 
Фейсбук