You are here

1300 години вторични суровини

Сагата с демонтирането на паметника пред НДК е добра илюстрация на българския преход. Купчина непотребно желязо, която възпламенява страсти и хаби обществена енергия. Стигна се дотам, че да запалят и крана, който започна демонтажа. Примитивна, варварска и в крайна сметка тъпоумна постъпка, защото единственото, което постигна, е да отложи със седмица-две края на стърчащата развалина.

Автор: Явор ДАЧКОВ, в. „Галерия“

Аз съм от хората, които подкрепят демонтирането на това нещо. Трудно мога да го нарека паметник или скулптура. То е социалистическа халтура и единственото, на което е символ за мен е българската глупост. Преди 1989 г., а и доста време след това не познавах човек, който да го харесва. Защитата му от страна на мнозина днес е конюнктурна - само защото са срещу ГЕРБ, а твърде закъснялото решение на общината да го премахне се използва за политически цели. В интерес на истината това безобразно нещо щеше да стърчи още 27 години, ако не беше българското председателство на ЕС. 

 

За съжаление общинските власти се активираха, за да не се излагаме пред чужденците, а не защото тази развалина от желязо, която на всичкото отгоре застрашава живота на минувачите стърчи в центъра на София и отдавна се е превърнала единствено в

 

паметник на българската мърлящина и управленска безпомощност.

 

Онези, които днес внезапно се загрижиха за този монумент на халтурата, имаха на разположение 27 години, за да направят нещо по въпроса. Впрочем паметникът "1300 години България" е започнал да се руши още през 1988 г. Само шест години, след като е бил монтиран. Още едно доказателство за халтураджийския му характер. Що за паметник е това? С шестгодишен срок на годност, но с претенцията да носи името "1300 години България". Да не говорим за естетическите и идейни аспекти - грозно произведение без ясно и изчистено послание. Можеха да го кръстят и "1300 кратера на Марс". Неслучайно още с повявата му гражданите на София му дадоха цветистото име "Шестоъгълен петох..." и го превърнаха в тема за посмешище и пиперлив градски фолклор. Това е паметта за него. Най-непосредствената и популярна критика на това недоразумение, плод на мегаломанията на властта преди 1989 г. и халтураджийското отношение на художествено-творческата интелигенция, претворяваща решенията на партията в дела.

Появата на това нещо беше срам, но още по-голям срам беше 27-годишното му безцеремонно стърчене на пъпа на София след демократичните промени. Тук няма никакъв комунизъм, нито антикомунизъм.

 

Въпрос на здрав разум е това недоразумение да бъде премахнато.

 

Впрочем след половин година никой няма да си спомня за него. Общината и кметът Фандъкова заслужават поздравления за решението си, въпреки известната им нерешителност. В изострените караници, станали банални със своята предвидимост и липса на сериозна аргументация, за съжаление не бяха чути фактите, които кметът Йорданка Фандъкова изнесе на специална пресконференция тези дни. Ще ги повторя тук, защото ми се струват важни и изобличителни за фалшивия вой на защитниците на това чудо. 

 

Още преди откриването му през 1982 г. паметникът "1300 години България" е бил определен като незавършен. Година по-късно със своя заповед министърът на строителството и селищното устройство Григор Стоичков му отнема акт 16. В годините от 1988 до 2011 г. паметникът е бил обект на експертизи, които са показали, че

 

той е в лошо състояние и е опасен за гражданите.

 

Това показват документи, на които се позова кметът на София Йорданка Фандъкова по време на пресконференцията, която бе дадена по повод демонтирането на паметника. По думите на Фандъкова тези документи показват, че "моментът за възстановяване на паметника отдавна е отминал". Тя посочи, че авторът на творбата - Валентин Старчев, е бил част от комисия, която през 2003 г. установява, че е необходимо незабавното демонтиране на плочите и спомагателната конструкция. В тази комисия е бил и Светлин Русев, който през миналата седмица се обяви за запазването на паметника. Валентин Старчев пък обжалва решението на Столичния общински съвет от 2014 г. за премахване на творбата му. През 2016 г. Върховният административен съд отхвърли протестите на автора.

 

"Много от тези хора, които днес се обявяват за защита на паметника, през годините са имали цялата възможност да направят нещо за възстановяването му", каза Фандъкова. По думите й Столичният общински съвет е взел решението за премахването на монумента след дълги обществени обсъждания, като нито един инициативен комитет не е предложил проект за запазването на творбата.

 

Фандъкова каза, че скулптурите, които в момента се демонтират, ще бъдат поставени в Националния исторически музей, като Валентин Старчев е бил поканен да участва. Спомагателната метална конструкция ще бъде дадена на вторични суровини, което ще "донесе допълнителни средства за Столичната община". Което ще е справедлив и щастлив край и на тази куца история.

 

Текстът е публикуван във в. "Галерия"