You are here

138 години от първия парламент на България-факти и поуки

На 10 февруари се навършиха 138 години от първото заседание на Учредителното събрание- първият парламент на България.

Той изработва и приема Търновската конституция, която с изменения остава в сила до 1947 година.

В работата на Учредителното събрание участват 229 депутати. От тях 88 са избрани пряко от населението (по един на всеки 10 000 избиратели), 117 влизат „по право”, на база служебно положение, 19 са назначени от княз Дондуков-Корсаков, а 5 са представители на различни организации и дружества. В учредителното събрание свои представители имат турското, гръцкото и еврейското малцинство!!!

 

CDA-VelNarSabr

28 от представителите са широко известни дейци на възрожденската интелигенция, участници в църковните борби и движението за национална култура, в революционната борба и в Руско-турската война.

От тях има 7 добри юристи с квалитетно европейско образование, има писатели и журналисти, известен хирург, католици, лични приятели и заместници на Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, видни български духовници, първият български екзарх Антим I, има и народен представител с чин полковник от османската армия-Георги Вълкович. Парадоксално е присъствието на Григорий Доростоло-Червенски /митрополит Доростоло-Червенски/, който при бунтовете на поробените Босна и Херцеговина през 1875 г. призовава населението да изпълнява „верноподаническите си задължения” към султана. Същият „спорен” духовник помага на властите да заловят революционера Тома Кърджиев в Русчук. За вярност към султана той зове и в началото на Руско-турската война довела до освобождението ни през 1878 г.!

След Руско-турската война и конституирането на Княжество България през февруари 1879 г. Хаджи Иванчо Величков Хаджипенчович осъдил Левски на бесило е назначен за депутат от Русенски окръг в Учредителното събрание, гласувало Търновската конституция.

Бележити имена от българската история са народни представители в Учредителното събрание като: Стефан Стамболов,Тодор Икономов, Петко Каравелов, Петко Славейков, Христо Иванов-Големият, Васил Друмев, митрополит Симеон, екзарх Антим I,Григор Начович, Драган Цанков, Константин Стоилов, Киряк Цанков, Марко Балабанов.

Народен представител е и Марин Поплуканов - за когото съществува мнение, че за него са били адресирани изобличителни писма на Левски за отклоняване на парични средства от революционния комитет в Ловеч, на който е бил председател Поплуканов.

За нас, бургаските граждани, е гордост, че нашият виден съгражданин- митрополит Симеон (роден в 1840г. в Бургас от стар български род от с. Факия, роднина с фамилията на Стефан Караджа) е бил подпредседател на Учредителното събрание.

 

К

Началото на българската парламентарана дейност е било бурно и емоционално украсено от вижданията, разликите в светогледа на тогавашните народни представители, разпределени в две партии – Либерална и Консервативна.

Все пак в България всичко е по-български!

 

Имало е викове, тропот с крака и с ръце по банките, дюдюкания, размяна на подигравки и обиди, замервания с предмети, напускане на залата, покани за дуел за накърнена чест, смях, възгласи, кръстене и хорово пеене „На многая лета”, сълзи от вълнение и радост.

И в залата на стария конак във Велико Търново се е търсел опитът на Американските съединени щати, на Франция, чувала се е руска реч, говорило се е за комунизъм, за принципите на свободния гражданин, цитирали са се думи на Данте, обсъждали са се ползите и вредите от законите, въпреки различията се е търсела истината в полза на България!

Ще онагледя тази атмосфера с цитати на тези народни представители, които и днес говорят за будния дух на тогавашните български политици:

Тодор Икономов: ”Всеки гражданин, като представлява цялото човечество, е съвършено равен на своите подобни...”

Петко Славейков: ”Имайте, господа, по-голяма вяра в народа и неговото благоразумие!”

Петко Каравелов: ”...урежданията и законите трябва да принасят понякога по-малко зло, повече полза. Защото законите принасят понякога и вреда!”

-„В Англия и Америка всичките чиновници са по избор, а не се назначават от централното управление”.

-„Едно Народно събрание, съставено от представители на народа, ще се опира на него и ще защитава неговите права и интереси!”

-„Една голяма част от земеделското население е лишено от собствена земя, плаща огромни данъци и едва ли би могла да мисли за материални подобрения и умствено преуспяване. Необходимо е да се направи земеделецът стопанин не само на своя труд, но и на обработваната от него земя.”

-„Стопани, стопани, а не комунисти! Безимотници и безделници това е комунизъм... Ние искаме стопани!”

Григор Начович: ”Това е комунизъм! Гащници!”

Тодор Икономов: ”В един бъдещ сенат ще влязат умни, благочестиви и честни люде!”

Константин Стоилов: ”Тук не е място за честни люде, да си вървим, господа!”

Драган Цанков: „Целий свят знае,че всичко, което има наший народ, спечелил е сам. Ако има училища, сам си ги е построил! Ако има национална църква, сам я е добил! А сега вече имаме и Народно събрание!”

 

Днес, след 138 години, българският парламентаризъм е немощен и неубедителен, защитаващ тесни политически интереси с най-нисък рейтинг откогато и да било, общонационалните български интереси са забравени, европейските правни норми са само наложени шаблони, без да водят към по-голяма близост със страните от ЕС.

 

И днес България няма могъщи съюзници и достатъчно богатства, нито обещаващ политически елит, но има нужния исторически опит и оптимизъм, да заяви пред света думите на Драган Цанков /народен представител в седем български парламента и два пъти министър -председател на България/: „Целий свят знае, че всичко, което има наший народ, спечелил е сам.”

България над всичко, господа „народни представители” - това трябва да е вашият девиз и днес и утре!

Това ни завещаха онези народни представители от Учредителното събрание, а те бяха истински патриоти и борци за народна свобода. Поклон пред българската държавност!

Днес, ние техните потомци се страхуваме от различията и шаренията в нашите искания и убеждения, а не трябва, защото истината се ражда в спора и в борбата за повече демокрация.

"Под лупа"