You are here

31 години католицизъм

Николай Флоров

Фактът че цар Калоян сменя православието в България с католицизма беше определено избягвана тема по времето на комунистическото робство. И досега българите не си дават сметка, че за цели 31 години – от 1204-та до 1235 година българското царство е било прието от Ватикана за католическо с признат крал и патриарх.

Този период обаче е добър повод за фантазии от сорта какво щеше да е България, ако беше останала католическа!

Първо, да признаем гения на Калоян да използва религиозната вражда между Рим и Константинопол, за да направи царството си достатъчно независимо – България съвсем не е определено етническа територия.

На юг от Хемус ромеите имат голямо присъствие като елитна класа. Освен това павликяни (на север и на юг), богомили и ариани са религиозно нестабилни и под имперска власт, и под българска, без да споменаваме за скептично настроеното население към често сменящия се елит и още живите традиции с тракийската древност.

С други думи, без  власт чрез сила отделно царство не би имало, а военните кампании на Калоян му спечелват прозвището «ромеоубиец» с не особена разлика от прозвището «българоубиец» на Василий Втори.

Второ, пословичната тъпотия на рицарската пасмина на четвъртия кръстоносен поход , тръгнала да превзема Константинопол под егидата на венецианския дож Енрико Дандоло, неволно е спомогнала на Калоян чрез религиозния си фанатизъм. Дожът има особено важна причина да вдъхнови рицарите да превземат Константинопол – той е бил ослепен в миналото от византийците и е жадувал за отмъщение. В случая рицарите, известни като своеволна и безконтролна тълпа неграмотници, са били идеалния материал за отмъщение срещу източния Рим.

Така или иначе, след няколко и значителни битки  Калоян наистина прави от България (поне по негово време) едно здраво царство. Тук му е мястото обаче да споменем една особено старателно избягвана тема от българските комунистически историци – тази за куманския произход на Калоян, Асен и Петър.

Този факт не пасва никак с пропагандната славянщина, пробутвана от тези историци и съветския им попечител, като основа за етническата идентичност на българите, макар че България няма нито един славянски цар – нито един за цялата си история. Затова няма да намерите подробности за тяхното идване на юг от Дунава в Търново, за големите земи закупени в областта, за това че са говорели и румънски, и български.

Историците няма да ви обяснят още, че за утвърждаването на тяхната власт като последствие във всичките военни операции на Калоян най-голямо значение е играла неговата куманска конница, а съпругата му е била също куманка.

Изобщо тримата братя поставят началото на най-дългата и най-държавническа династия в българската история – тази на куманите. Това че те са пришълци и са оглавили царството е важен факт в заздравяването на българската идентичност като различна от религиозно-мистична Византия. В това се заключава и гения на Калоян, който с дипломация и меч успява недвусмислено да заяви на могъщата Източно-Римска империя, че българските земи не са повече част от нея.

Католицизмът в България свършва в 1,235-та със събора в Лампсак. Като последствие царството си остава в орбитата на Източната Римска империя.

Каква щеше да бъде България, ако беше останала католическа? Днес религиозната вражда между източния и западния клон на християнството изглежда като истински анахронизъм и това съвсем не е далече от истината. В известен смисъл тази вражда прави от самата България междинна територия, която никога не е засвидетелствала твърда принадлежност към единия или другия клон – България си остава между `двата и то съвсем не в лошия смисъл.

С превръщането на Византия в Османска империя погледите на България се обръщат постепенно на Запад, където католицизма и протестантството отстъпват място на нови икономически модели.

За разлика от Ватикана, източното православие няма никаква икономическа и благотворителна роля и досега. Затънала в своята средновековна византийска миязма, от българската православна църква се носи лош мирис на политическо лицемерие, което в Италия е избегнато чрез обособяването на Ватикана в отделна държава.

В същото време чрез интегрирането си в живота на континента българите засилват неприязността си към намесата на църквата в техните духовни предпочитания. Това се дължи не само на новооткритата свобода в страната, но и на проституираното източно православие по време на комунизма, да не говорим за допотопната вкаменелост  на църковната институция.

Дълбоко заседналият цинизъм от тази роля на църквата я прави неуместна в живота на модернизираща се България. Очевидно тя още не е изживяла своята реформация по подобие на западно-европейската.

Съвсем условно, ако България беше католическа може би комунизма щеше да има много по-силна опозиция по подобие на Полша и русификацията на страната нямаше да е толкова заробваща.