B България харесват „правилни“ въпроси и „нормални“ журналисти

Иво Инджов

 

– Зададеният въпрос от този господин вдясно, който издава крайна некомпетентност, означава, че той не е чел закона Не ме гледайте, че като ви видя, и така малко се притеснявам.
– Чакайте сега, какво лично имате?
– Няма да ви отговарям на Вас.
– На кого ще отговаряте?
– Ще отговарям на другите, нормални журналисти.

Не, това не е диалог между Борисов и журналист, който по някакъв начин е ядосал премиера – състояние, което при него се забелязва все по-често.

Цитираният нелицеприятен разговор е между крупния бизнесмен Пламен Бобоков и репортера на БНТ Иво Никодимов. Той се проведе в деня, в който Апелативният специализиран наказателен съд остави на свобода Бобоков срещу вече платената от него гаранция от 1 млн. лв. Поводът за словесната престрелка са предлаганите от бизнесмена кандидатури за посланици в Алжир и Нигерия и лобирането му в тази посока. За тях се разбра от публикуваните от прокуратурата есемеси на Бобоков с президентски съветник, които държавното обвинение се опитва да представи като престъпление.

Бизнесмените братя Бобокови имат сериозни проблеми с правосъдието покрай аферата с италианския боклук. Двамата най-вероятно не са светци, но като че ли са нарочени за изкупителна жертва покрай познанството си с настоящия враг номер едно на властта – укриващия се в Дубай хазартен бос Васил Божков. Той е с 18 повдигнати обвинения и открито атакува в социалните медии „хунтата“, както нарича управлението в България.

Самият Бобоков демонстрира в ефир неприязън към репортера от БНТ Иво Никодимов, очевидно

считайки държавната телевизия за рупор на властта, която иска да го тикне в затвора.

С отразяването на целия случай БНТ прави всичко възможно да потвърди такова едно впечатление, но това, разбира се, не дава ни най-малко право на бизнесмена да се опитва да „отреже“ журналиста. Никодимов пробва да изясни „кое е манипулация?“, след като Бобоков казва пред обсадилите го репортери, че „всичко, което виждаме последните дни, е една груба манипулация, която цели моето дискредитиране, дискредитирането на Пламен Узунов и дискредитирането на президента Радев. Това е толкова грозно, толкова долно, моля ви, не позволявайте да бъдете част от това“.

Вместо обаче да отговори на Никодимов и да разсее съмненията около себе си, Бобоков реши да пренесе сблъсъка на полето на квалификациите, описани в началото на този текст. Така затвърди впечатлението, че за хората с власт или влияние в България, ценни са журналистите, които задават само „правилните“ въпроси.

Този модел на отношения между знакови публични фигури и медиите се наложи устойчиво през последните десетина години, когато почти цялата власт в държавата принадлежи на ГЕРБ и се консумира от партията и клиентелата й. Периодът съвпада с рязкото влошаване на представянето на България в може би най-авторитетната международна класация за свобода на медиите – тази на „Репортери без граници“. В нея страната ни е на компрометиращато 111 място, последна в ЕС.

Натискът върху журналисти и медиите от страна на управляващите, бизнеса и криминални структури

е един от индикаторите, с които се мери медийната свобода.

Не само Борисов, но и неговият антураж все по-често се държат непочтително към журналисти. Някои от глашатаите на ГЕРБ, както и нейните партньори даже си позволяват да сплашват в ефир журналисти, които дори не минават за неудобни за властта. Справка: поведението на бившия депутат от ГЕРБ Антон Тодоров и на националиста Валери Симеонов, бивш вицепремиер и сегашен зам.-председател на парламента, спрямо водещия на сутрешния блок на Нова ТВ Виктор Николаев през 2017 г.

Миналия месец пък премиерът нарече Би Ти Ви „Божков ТВ“ след серия въпроси на журналист от телевизията за опита на крупния бизнесмен да му прехвърли акциите на футболния клуб „Левски“. На фона на стартиралите тогава мултимедийни изяви на хазартния бос, които дават повод да говорим и за негова, „Божков ТВ“, Борисов отказа да се извини на частната телевизия и се оплака, че не е бил разбран правилно.

В други случаи обаче дава ясно да се разбере какво мисли за неудобните медии. В деня на местните избори той реагира троснато на въпрос на репортер от Би Ти Ви с думите „С вас не разговарям“. Същият ден пиарът на ГЕРБ Никола Николов написа във фейсбук страницата си „Телевизионен Костинброд по #bTV“ – заради критичните й репортажи за проблеми в областните градове, излъчени в деня на изборите. ГЕРБ атакува репортажите като непозволена агитация. Тогава Асоциацията на европейските журналисти – България категорично осъди поведението на Борисов, който освен партиен лидер е и премиер. Според експертите

отказът на прeмиeра дa гoвoри c дaдeнa мeдия би мoгъл дa ce приeмe кaтo явeн призив зa aвтoцeнзурa.

Неотдавна Борисов сравни журналистите, с които разговаря, с „мисирки“, дори си позволи да имитира крякането им; след това обаче се извини няколко пъти. Последва уж по-безобидното „Госпожо златна, кой те накара да питаш тея глупости?“. Така премиерът скастри кореспондентка на Би Ти Ви, задала въпрос за разцеплението в ГЕРБ в Плевен.

Тези и други казуси поставят резонно въпроса какво трябва да бъде публичното общуване между хората с власт и влияние и журналистите. Кое в тях е позволено, кое не е забранено, но е морално укоримо и кое – абсолютно забранено. Могат ли все още журналистите да задават неудобни и остри въпроси? Не само че могат, но и не трябва да спират да го правят. Защото въпреки че медиите отдавна не са „четвърта власт“ (ако въобще някога са изпълнявали тази роля), те продължават да бъдат един от центровете на влияние в демократичното общество по отношение на политическия процес. А

могат ли политиците и силните на деня да не отговарят на критични и дори провокативни въпроси

на журналистите? Могат, но не бива да го правят. Защото са постоянно под светлината на прожекторите – не само на приятелски настроените към тях медии, но и на критичната публичност. Макар в България тя все повече да се свива, и у нас важи един от основните закони на политическата комуникация, този за взаимния обмен на услуги между политиците, респективно хората с политическо влияние, и журналистите.

Първите осигуряват новини (плюс мнения и коментари) на медиите, за които тези неща все още са основна стока. Вторите пък дават на своите „клиенти“ публичност – най-ценния ресурс за гарантиране на легитимността на техните решения. За да протича този обмен нормално, в полза и на двете системи, и на демократичното общество като цяло, трябва да има свобода на словото и на медиите.

Мнозина представители на елитите – политически, бизнес и светски, обаче предпочитат ако не тишината на медиите, то поне „нормалните“ журналисти. Те започват да ценят силно свободата на словото, когато изпаднат в немилост. Случайно ли в момента най-големият бунтар срещу „хунтата“, боравещ активно с инструментариума на „свободното слово“ – след години на медийно мълчание, е Васил Божков?