De Profundis: От Корнелия и обръчът около Борисов до Лавров и обръчът около ЕС

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/

 

Голямата новина за България, която всички пропускат, е, че от няколко години тук вече има силна опозиция – опитва да ни убеди някакъв човечец, който много иска да мине за политически коментатор.

Да, и той има предвид не друго, а БСП под вещото ръководство на Корнелия Нинова в ролята на силна опозиция. Не знам дали се сетихте, щото аз никога не бих могъл.

Ако не беше смешно, щеше да е трагично, но този тип явно си вярва, когато пише, че, след появата на Нинова и разчистването от нея на кривите дървета в БСП, ситуацията вече е друга – „обръчът около Борисов се е затегнал от всички страни, а възстановяването на БСП не е свързано само с успешни опозиционни атаки, но и с управленски потенциал“.

Напълно ме втрещиха тези уверения. Първо, доколкото аз разбирам работата, Борисов схваща обръча около себе си по-скоро като сянка на обръч. И няма как да е иначе, след като го затягат Корнелия, Мая и други умни и преуспели български политици. Пък и – за съжаление – всички социологически проучвания сочат, че ГЕРБ, независимо от „обръча“, ще спечели и предстоящите парламентарни избори. Дали ще успее да състави четвърти кабинет или не, е съвсем отделен въпрос, но, така или иначе, очаква се ГЕРБ да е първа политическа сила.

Второ, това с успешните опозиционни атаки, сътворени от БСП, е някаква мантра на част от партийната върхушка, за която няма данни някога да се е материализирала от думи в дела. И която критикуват дори други части от върхушката в БСП.

И трето, наличието на  управленски потенциал на социалистите, докато в тази партия най-големите експерти, известни на обществото, си остават Румен Гечев, Таско Ерменков, Гела, Мара и Камшик Тодора, е твърдение толкова глупаво и лъжливо, че ако беше и толкова мокро, щеше да се удави в самото себе си. Така че стига за комунистите.

Не, не стига. Лицето Ивайло Калфин, който отдавна се прави на розов летен домат, но чиято лява опозиционност с големи мъки успя да се протегне от БСП, ча-а-а-к до АБВ на лицата Георги Първанов и Румен Петков, се сърди и тропа с краче, че Борисов не го е подкрепил за шеф на ОЛАФ, Европейската служба за борба с измамите.

Толкова престижно би било за целокупния български народ точно Калфин да заеме поста, че направо е непростимо, дето не става. Макар да не е ясно защо точно Калфин трябва да го заеме. Обаче е ясно, че решението на Борисов да не го подкрепи е политическо, а на тази база се прави и горчивото заключение – „няма друга държава, в която партийната привързаност да надделява над националната“.

Е, има – например Русия се придържа към здравословното за режима поведение никога да не назначава на важни постове хора на Навални например. А на всичкото отгоре мисля, че в нашия случай работата е по-проста – най-вероятно подкрепата за шеф на ЮНЕСКО, дадена навремето за друго комунистическо отроче, лицето Ирина Бокова, и голямата излагация, която последва, е тежка обица на ухото на Борисов, затова е отсвирил сега и Калфин. Ама може и просто за удоволствие да го е отсвирил, аз така бих направил, а при Борисов никога не се знае.  

За сметка на това се знае, че неговият военен министър Красимир Каракачанов колчем отвори уста да каже нещо и веднага попада в новините с пореден бисер. Българските войни, информира ни почитаемият г-н министър, не се плашат от нищо, не се плашат от Османската империя и превземат Одрин, размазват Британската империя при Дойран, побеждават дори Руската империя в Добруджа – та сега някаква си пандемия ще ги уплаши, завършва този панегирик на българските войнски чудеса от храброст.

И, к`во да правя, като човек с разюздано въображение, веднага си представих как храбрата българска армия под вещото Красимир Каракачанов слага щикове на пушките и атакува „на нож“ коронавируса в Чуйпетлово. Или го посича със саби в лудия галоп на леката ни кавалерия край Перник. А може пък да го стреля от упор с картечница близо до Каспичан. Всичко е възможно, след като лично си човек без портфейл, а са ти поверели цяло министерство, тогава наистина ти поникват криле и няма граници.  

Но не само по българските земи мнозина не знаят какви ги дрънкат. Ето ви го например германският президент Франк-Валтер Щайнмайер, който обвърза завършването на руския газопровод „Северен поток 2“ с историческата отговорност на Германия към руските жертви от Втората световна война. Ако тъпите изказвания боляха, този човек би трябвало неистово да крещи от болка. Или да е натъпкан с морфин до сливиците, което нямаше пък да му позволи да е президент.

Нерде „Газпром“ и интересите срещу Европа на агресивната путинска империя в икономически и политически план, нерде откриването на нови и нови начини, по които да се реализира прочутото германско чувство на вина заради нацизма. Да, по принцип е хубаво да го има това чувство, но, първо, минаха много години и нещата в Европа, света и самата Германия са вече съвършено различни и второ – дайте все пак да не прескачаме всички възможни граници, защото това е най-лесният път да си оцапаме бельото с нещо неприятно.

И дайте да не въвличаме в тази игра целия ЕС, който чрез реализацията на руския газопровод до Германия, също става заложник на Кремъл.

Но и още един голям гаф направи Щайнмайер с това изказване, като каза, че 20 милиона руски войници са загинали във войната и забрави, че огромната част от тях са от другите страни, въвлечени в империята СССР. Да, с право възразява посланикът на Украйна, че украинските войници не са руски. Не са руски и тези от Беларус, Литва, Латвия и Естония, Казахстан, Киргизстан, Армения, Азербейджан и всички останали „републики“.

Да не говорим за факта, който би трябвало да е добре известен на хер Щайнмайер, че руснаците боравят с цифрите, както дяволът – с Евангелието. И вероятно половината от споменатите 20 милиона са убити от самия сталински режим, но вписани в тефтерите като немски жертви – нещо като руския опит за измама Катинското клане, но в още по-голям мащаб.

Защото нали знаем за пълната некадърност на съветското военно командване, воглаве със Сталин, съчетана с пълно пренебрежение към човешкия живот, което води до там, че се изпращат хора на самоубийствени мисии, само за да се докара някой пред началството и да получи още една звездичка на петлиците. И знаем също за екзекуторските батальони на „СМЕРШ“, които вървят зад атакуващите съветски войници и не си поплюват, а стрелят?

Знаем за онези хора, които са имали страшното неблагоразумие да попаднат в плен и които след края на войната заминават директно от немските концлагери за съветските? А знаем дори за съветските партизани, които се бият в тила на врага, но са мразени от тоталитарната система.

Тя ги намира за опасни, защото партизаните имат оръжие, боен опит и поддръжка от местните, свикнали са да мислят самостоятелно и да взимат решения по своя воля, а не по заповед на щуката. Така че властите ги разоръжават на бърза ръка, някои от тях избиват на място, а повечето с почести изпровождат в Сибир – да продължат да работят героично и доброволно за Родину и Сталину.

Та такива ми ти изцепки на Щайнмайер – а ние, европейците, особено от Изтока, разчитаме Германия и ЕС да са основна политическа гаранция, че руската окупация тук няма да се повтори. Трънки и глогинки.

Надеждата ни за подобно развитие обаче, граждани, не е угаснала, тя дойде от съвсем неочаквано място, от самата Москва и един от нейните пророци – външният министър Сергей Лавров.

„Русия е готова да прекъсне връзките си с ЕС, ако Съюзът наложи нови болезнени икономически санкции“ – заяви той в прав текст. След което Германия – пак Германия – кой знае защо,  възрази, че така не бива да се говори, защото ето, самата Германия иска да възстанови и развива връзките си с Русия. След което пък от Москва дойде бърза информация, че Лавров е казал не това, а точно обратното, но не е бил разбран правилно – макар че не виждам какво има за неразбиране в съвсем ясните му думи.  

Ах, викам си като ги чух – и направо ми трепна душичката. С радост си представих как Кремъл си вдига чукалата и къса връзките си с ЕС, включително с България. Тоест, врътва кранчето на нефта и газа и започва да си ги пие сама, взима си за вътрешна употреба цялата корупция, която е посяла по нашите земи, прибира си всички убийци и творци на преврати, разпратени из Европа да разглеждат катедрали, а накрая си прибира дори продажните типове от своята пета колона по места. Това последното не ми се вярва много, ама много ми се иска, затова го споменавам.

И представяте ли си ако всичко това наистина се случи, какво облекчение ще настъпи. Да, за кратко ще имаме леки трудности с доставките на гориво, но те ще са песен в сравнение с катастрофата, в която Русия ще попадне. Така че призовавам руснаците да не се фукат с възможността да ни зарежат, а да целуват ръка, че ние упорито не ги зарязваме – макар отдавна заслужават.

И призовавам също руският външен министър Лавров да не говори глупости, защото тук, в Европа, му се смеят и гаргите.