Homo sapiens и Хомо не съвсем

Васил Пекунов

Увод

Тези симпатяги на картинката принадлежат повечко къмто Homo sapiens. За Хомо не съвсем липсва илюстративен материал, така че всеки читател би могъл да се довери на въображението си. Накъсо: Хомо не съвсем си е моя измишльотина с агитационна цел.

Понеже текстът по-долу е именно предизборна агитация. Кратка, сбита, в две части – фентъзи и реалити. Пиша с ясното съзнание, че е безсмислено начинание.

Чудя се дали е напълно или почти безсмислено. Защо безсмислено? Защото не мога да се отърва от твърдата си убеденост в две хипотези, ама доста sapiens хипотези.

Едната ми хипотеза ме убеждава, че ако лани нямаше протести, ако нямаше кюлчета, пачки и пищаци, ако нямаше ПКП, БКП и още КП-та, че ако не бяха ни натресли Гешев, а Пешев или Нешев, сега пак щеше да е същото: ГЕРБ с 25%, БСП с 20, ДПС с 10… Или нещо подобно. И втората ми огледална хипотеза, в която пак съм твърдо убеден: ако бяха снимани (от CNN) пет тона кюлчета, цял арсенал автоматични пушки и базуки, ако Доган бе вдигнал десет двореца и три пристанища, а Гешев бе още пò от сегашното най – и тогава пак щеше да е същото с подредбата и процентите, засега уж само предизборни.

Покъртително, нали! Значи, нито протестите, нито Борисов като такъв, нито Гешев като такъв, нито най-елементарният sapiens, нищо няма смисъл. Камо ли пък някакъв текст, някакъв мижав набор от думи. Е, въпреки всичко го пиша, понеже предпочитам да не се упреквам, че съм си мълчал. И надеждата, разбира се, къде без крехката надежда в човешкия sapiens.

Последно за увода: предизборната ми агитация е предназначена за читателите, които са заявили, че ще гласуват, но не са решили за кого. Десетки, стотици хиляди такива сънародници имало все още. Според социолозите. А аз вярвам на българските социолози. Бих се осмелил да предположа, че и тези, дето се колебаят дали изобщо да гласуват, няма да им случи нищо лошо, ако метнат един поглед.

Изложение

Моля колебаещия се в политическия си избор читател да си въобрази следното патриотично фентъзи. В цвят. Събираме някъде, примерно на Орлов мост, всички до един български ханове, князе, царе и министър-председатели от Аспарух до 1944 година. (Мисля, че ще е коректно ония след 1944-та да не се броят, защото те не са държавни мъже, а губернатори на Съветския съюз без почти никакви губернаторски правомощия. А за след 10 ноември нека се въздържим да ги каним, че е много скоро.)

И така – от Аспарух до Борис ІІІ и Константин Муравиев. Още малко фентъзи – всички любезно се отзовават. Не духове, а живи хора от плът и кръв. След което любезно довеждаме днешния министър-председател на Република България (нека изчакаме с президента до наесен, той сега не е актуален), сваляме туловището от джипката, изтъпанваме го пред господата (ние сме мъжко и юнашко племе, за дами не се сещам) и им съобщаваме, че това е техният наследник и следовник, така да се каже, венецът на 1300-годишната им приемственост, пак така да се каже, който венец чака народния вот за четвърти мандат.

И сега най-фентъзното от фентъзито: на Орлов мост е опънат огромен екран, на който след представянето на въпросния държавен мъж от Банкя започва прожекция на неговите дела – примерно през 21-ви век, ама може и по-отрано, ако Симеон Велики или Стефан Стамболов пожелаят, понеже им е любопитно да видят някои кадри и за СИК, и за други любопитни неща. И да – в цвят. И да – това ще е реална прожекция на реалните му дела, макар и в общата рамка на фентъзито ни, дела, снимани от някой небесен добросъвестен оператор, а не разни пикантерии от джиесема на Мата Хари или разни глупотевини, документирани от Севда Арнаудова във въпросната джипка.

Дела, дела и пак дела, както казваше другарят Тодор Живков. Работа, работа, работа, както казват пиарите на охранителя му, плагиатствайки от Кърт Вонегът…

Въпросът ми към колебаещия се читател е как ще реагират мъжете от Аспарух до Константин Муравиев, като видят филма дори наполовина. Питането ми е колцина ще се самоубият начаса по обясними наследствено-приемствени причини; колцина само ще колабират; колцина ще побягнат от Орлов мост в гората, вдън горите тилилейски, от срам и позор; колцина ще извадят я брадва, я меч, я личното си гравирано огнестрелно оръжие, за да въздадат справедливост, която ние отдавна трябваше да въздадем. Със съд, със съд, не с брадви, мечове и пищови като във фентъзитата.

Моля колебаещия се в политическия си избор читател да си въобрази същата фентъзна картина, но този път ще представим на уважаемите господа, към които сме поканили да се присъединят и всички български прочути военачалници, войводи и министри на войната, не премиера, а вместо него господин сегашния ни министър на отбраната, господин ПКП – Попиканият Коалиционен Партньор, с оная униформа цвят кафяво накаки…

Яко, нали? Фентъзи, фентъзи, ама чак толкова фентъзи не ни трябва, за да си изфантазираме какво ще последва.

Моля колебаещия се в политическия си избор читател да си въобрази още такива фентъзни сюжети с Прочути Кърджалийски Представителки (народни), с министри и депутати, със Захари, Бенковски и Каблешков от едната страна, и някои притежатели на ТЕЦ-ове и проектанти на ВЕЦ-ове от другата, с някои видни парламентарни „опозиционери” като бай Гочо Свинаря и Румен Гечев, като Марешки, или пък с някои „загадъчно” мълчаливи (ти да видиш!) или очаквано вресливи новоизлюпени извънпарламентарни „опозиционери” – все от другата страна на Орлов мост.

И прочее сюжети.

Бррр. Добре че е само фентъзи. Като си ги представя Крум Страшни или оня нервак Бенковски…

Дотук с фентъзито.

Сега малко реалност, действителност. Нека подходим и реалити в тази простичка моя предизборна агитация. Не фентъзно, не да вещаем страховити екшъни в цвят, а разумно да поразсъждаваме като съвременни Homo sapiens.

Такъв тип разсъждение – особено ако си склонен към съвсем основателни колебания – е методът на изключването. Допускам, че колебаещият се читател не се колебае дали да застане зад мафията в политическия си избор, а коя от многобройните антимафиотски дружини да подкрепи. Ето тук вече методът на изключването е чудесен помощник.

Трябва просто човек да помисли (или да се довери на спомените си) дали многобройните антимафиотски (предизборно, само предизборно!) дружини са действително антимафиотски, или са имали вече публични – и доста неприлични в тази своеобразна еротика – сношения с родната ни мафия. И ако са се сношавали – да повторя, публично и вулгарно – с мафията, да изключи от списъка на своите евентуални избраници партиите и коалициите на разни премиери, военни министри, ТЕЦ-аджии, свинари и овчарови в лошия смисъл на думата… И така нататък по списъка на мафията.

Процедурата на помислянето не е сложна. Гарантирам на колебаещия се читател, че не е и дълга. Ще му отнеме има-няма не повече от половин минута не особено изтощителен размисъл.

Обещах да съм кратък. Това е и цялата ми предизборна агитация.

За да не останат недоразумения, длъжен съм да направя две пояснения. Ще се повторя, но нека: когато се обръщам към колебаещия се читател, разбираемо е, че той не е член, измекярин, ибрикчия на мафията, иначе нямаше и да се колебае. И, второ, разбираема е и надеждата ми, че той се стреми да принадлежи към Homo sapiens, иначе спукана ми е агитацията.

Заключение

Изборът ни на 4 април – изглежда уж парадоксално само на пръв поглед – не е кого ще вкараме в парламента, а какви избираме да сме лично ние: Homo sapiens и Хомо не съвсем. Колкото и да не ми се ще, колебаещият се читател хич даже не е длъжен да се съобразява с моите крехки надежди, тоест абсолютно свободен е и да избере да не се стреми да принадлежи към Homo sapiens.

Така е то, както казваше Кърт Вонегът.