You are here

Stratfor: Русия v/s Европа - опити за разкол на континента, политика на тоягата и моркова

Москва води хибридна война чрез политически манипулации, наказателни мерки чрез енергоносители, кибератаки, подривна дейност пропагандни кампании и разпространяване на дезинформация

Сянката на голямата държава надвисва най-вече над съседите и. Но това не означава, че присъствието и не усещат и страни, които се намират редом с тях. Държавите разположени по периферията на Европа – Балканският полуостров, Балтийските страни, а също така Централна и Южна Европа – осъзнават това и е лесно е те да бъдат манипулирани. 
Русия се стреми да не допусне по-нататъшно разширяване на ЕС и НАТО и

 сее раздор

 сред страните, които членуват в тях. Особено по такива въпроси като санкциите и увеличаването на военното присъствие.
За разлика от държавите, които се намират в „задния двор“ на самата Русия, страните разположени по периферията на Европа, може да не се опасяват особено от обикновените, неядрени оръжия на Москва.
И макар че не е изключено нахлуване на Русия, то е слабовероятно, доколкото страните от този регион са или членове на НАТО(Прибалтийските), или са сравнително далече от Русия (Балканските), или и двете (страните от Централна и Южна Европа). 
Разбира се, в арсенала си Москва има не само армията. И особена опасност за страните, разположени на границите на Европа представляват някои начини на водене на хибридна война, сред които – политическите манипулации, наказателни мерки в сферата на доставките на енергоносители и икономиката, кибератаки, подривна дейност пропагандни кампании и разпространяване на дезинформация.
Сред държавите от втория ешалон най-уязвими за хибридната война на Русия се оказаха Балтийските страни. Това донякъде се обяснява с наличието на многобройни руски общности, които представляват 24% от населението на Естония, 27% от населението на Латвия и 6% — на Литва. Политическите партии, ориентирани към тези групи от населението и обслужващи техните интереси, постигат сериозни резултати на парламентарните избори, предоставяйки на Москва възможност да оказва влияние върху правителствата на тези страни.
Ограниченото разпространение на влиянието на Кремъл се обяснява с това, че проруските партии не са добре приети сред останалата част на обществото. А ако се вземе предвид, че в този регион съществува силна подкрепа на членството в ЕС и НАТО, то на Москва ще и бъде доста трудно да откъсне Балтийските страни от Запада или да провокира масови размирици, както направи в Източна Украйна.
Вместо това Кремъл прибягва до други методи за влияние върху техните правителства – например, като спира доставките на енергоносители. През 2006 година Русия прекрати доставките на нефт в Литва и определи за Балтийските страни най-високите в Европа цени за природен газ. А осем години по-късно Москва въведе ограничения върху вноса на селскостопанска продукция от тези страни, в отговор на това, че регионът се присъедини към санкциите на ЕС против Русия заради анексията на Крим и участието и в конфликта в Украйна.
Редом с тези икономически мерки, Кремъл води срещу страните от Балтийския регион 

агресивна кибер и информационна война

 През 2007 година руските „хактивисти“ (от „хакер“ и „активист“) започнаха масирани кибератаки срещу естонските банки, министерства и парламента. 
С надеждата да дискредитира НАТО Москва също така разпространи лъжливо съобщение, че германски войници, разквартирувани в Литва, са изнасилили малолетно момиченце. 
А в статия, публикувана в рускоезичния сайт Vesti.lv, пише, че в канадската армия служат хомосексуалисти, затова и на канадската армия не може да се разчита и да и се има доверие. 
Разпространявайки подобни истории, Русия се опитва да подкопае доверието на балтийските народи към западния алианс, като в същото време Русия струпва войски по границите им.
Централна и Южна Европа: разкол на континента
Макар че в страните от Централна и Южна Европа няма многочислени руски общности, те са по-отдалечени от Русия, което дава възможност на Москва за политическо маневриране вътре в тези страни.
Мнозинството от тях зависят в значителна степен от руските енергийни ресурси и нямат териториални спорове с Русия, което им помага да преодолеят страха от открито нахлуване на кремълската армия. 
С изключение на Полша (която граничи с руския анклав Калининградска област) и Румъния (която си съперничи с Русия в борбата за влияние в Молдова), страните от Централна и Южна Европа, като правило, поддържат прагматична позиция по отношение на връзките с Москва.
Москва се опитва да използва прагматизма на тези държави, за да вбие клин между членовете на ЕС, като посее разногласия между тях по редица въпроси, включително санкциите срещу Русия.
Кремъл използва обещанията да построи тръбопроводи (като, например, „Южен поток“ и „Северен поток-2“които трябва да преминат през територията на Европа, за да покаже, че продължава да има съюзници на континента. 
По този начин Москва си осигурява допълнителна подкрепа, освен тази, която вече и оказват приятелските към Кремъл правителства на Унгария, Гърция и Италия, призоваващи да бъдат отменени санкциите срещу Русия.
Вярно е, че тези призиви остават без отговор, защото САЩ и Германия оказват натиск на страните от ЕС, за да запазят единството в противопоставянето срещу Русия.
Но това може да се окаже трудна задача, доколкото 

Москва поддържа антиевропейските и ултрадесни организации

 в Централна и Южна Европа. Такива партии, като италианското движение „Пет звезди“, унгарската „Йобик“, полската „Смена“ редовно опитват да нарушат статуквото по отношение на западните институции.
Русия охотно поощрява техните действия, независимо от това дали те са на власт или не. При това Москва продължава да извършва кибератаки срещу страните от региона, които, според нея, са „неприятелски“ – наскоро жертва на хакерска атака стана полското МВнР. Освен това десетки проруски медии публикуват пропагандни материали, че виновник за кризата в Европа, свързана с мигрантската вълна, е САЩ.
Балканите: политика на тоягата и моркова 
Балканите са прекрасна възможност за Русия да бъде засилен разколът на Запада. 
По отношение на някои от страните Москва е избрала по-дружелюбен подход като прави отстъпки, оказва икономическа помощ и предоставя намаления за енергоносителите на държави като Сърбия.
Москва дори установи доста тясно военно сътрудничество с Белград, като му доставя въоръжение и създаде съвместно „хуманитарен“ център, който мнозина смятат за руска шпионска база. Подобен център Кремъл планира да построи в Република Сръбска, влизаща в състава на Босна и Херцеговина.
Отношенията на Русия с балканските страни членки на ЕС и НАТО (или страни, които разчитат да станат) — не са чак толкова близки. 
Например, непосредствено преди влизането на Черна гора в НАТО, Русия организира неуспешен опит за преврат против прозападното правителство в Подгорица.
Това беше отчаян опит от страна на Кремъл да блокира процеса на интеграция. 
Точно по същия начин Москва оказва мълчалива подкрепа на антиалбанските движения в Македония (която също се стреми да влезе в НАТО) и разпространява слухове, за да засили подозренията по отношение на целите на страните-членки от НАТО както вътре в Алианса и извън пределите му.

Превод: Faktor.bg