Vladi Goranov, Борисов и Божков: когато доскорошните приятели на властта станат „олигарси“

Хора като Божков придобиват могъществото си през политическата власт, осигурявала им „чадъри“, поръчки, удобни закони. Отритне ли ги властта, те светкавично се сриват. Защото държавата дава властта и държавата я взима.

 

Коментар на Емилия Милчева: 

След есемеси с лицето Vladi Goranov, бизнесменът Васил Божков пусна нова серия в профила си във Фейсбук, представен от компанията му „Нове холдинг“ като канал за връзки с обществото. По същество хазартният бос обяснява, че под натиск на „премиера Борисов и министър Горанов“ е бил накаран да сключи рекламен договор за 240 милиона лева с ДДС – за да рекламира националната лотария в Нова телевизия.

Контрактът е сключен на 1 август м.г., а лотарията прекрати съществуването си след по-малко от 7 месеца. Факт е, че рекламите на игрите на щастието в Нова бяха струйни и прекратяването им се отрази на медията. Божков представя снимка на „паметна записка“ от 10 юли 2019, предшествала договора, под която стоят имената К. Домусчиев и В. Божков.

В този предварителен договор фигурират няколко задължения – за „20 000 000 без ДДС“, за 10-годишен (договор) с 3 години предизвестие за прекратяване, но също и за „пълен съпорт в ДКХ (държавната комисия за хазарта, бел.а.) с цел урегулиране бизнеса и спазване законите в РБ“.

Това са разкритията, обявени като „втора част от сигнала“, във видео от Божков, на което той е в бяла риза, а не с традиционната си черна тениска,.

Божков и Василев биха могли да разкажат повече

Няма я лотарията, няма ги рекламите, няма го и Божков – той е в Обединените арабски емирства, а в България е с 11 предявени обвинения. В Сърбия е друг бивш голям приятел на властта и рекламодател и спонсор на нейни приятелски медии – собственикът на срутилата се през 2014 година КТБ Цветан Василев, също обвиняем.

И Божков, и Василев могат да разкажат много повече от обоснованите предположения, които и сами можем да направим – с кого са се срещали и кой на кого дърпа конците в държавата България. В крайна сметка това е единственото им оръжие – информацията от първа ръка, с която разполагат.

Нека си представим, че Василев например беше обявил имената на онези от властта, „посъветвали“ устно държавни дружества да държат парите си в неговата КТБ. Или Божков – на кого е плащал, че да се „пропуснат“ дължими на хазната 700 милиона лева. Но това означава банкерът да разруши мита, че КТБ е била работеща банка и смислен проект, а хазартният бос – че е вещ в бизнеса, тоест, че са self-made men.

Също така да добавят и нови обвинения към тези, които прокуратурата вече им е предявила, а и косвено да ги потвърдят. Затова им е по-удобно да говорят като извънпарламентарна опозиция.

Когато приятелите станат олигарси

Когато една власт в България започне да нарича своите доскорошни приятели и храненици „олигарси“, спукан им е бизнесът. Така излезе. И се пука четвърта по големина банка, спира национална лотария, прехвърлят се хотели и алкохолен бизнес на доверени лица и рода́… А техните собственици, доскоро в контакт с премиери, министри, депутати и други институционални фигури, внезапно се обръщат към обществото чрез социалните мрежи и заговарят за справедливост.

На пръв поглед изглежда, че тези богати българи са всесилни. В прехода са се сменяли правителства, политически сили, а тяхното богатство се е множало и тяхната недосегаемост се е укрепвала. Но точно тяхната сила е и тяхна слабост – те добиват своето могъщество през политическата власт, осигурявала им „чадъри“, удобни закони, материални активи, обществени поръчки, европейски проекти. Отритне ли ги властта – под външен натиск или вътрешни конфликти, светкавично се сриват.

Парадоксално, но когато пътищата на управляващи и олигарси се разделят, последните страдат повече. Политиците съхраняват придобитото – власт, пари по тайни сметки, недосегаемост за Темида. И заедно с това възможността да създадат нови олигарси, благодарение на достатъчно обслужващи звена – на съдебна система, която трудно може да се назове независима и работеща, на овладените медии и регулаторни органи. А олигарсите запазват единствено част от парите.

Предприемач, действащ в реална пазарна икономика и правова държава, има шанс да започне бизнес другаде, дори и след фалит. Но откърменият от политиката бизнес принадлежи – буквално и преносно, на държавата, която го е позволила.

На кого ще липсват олигарсите

Отношенията между олигарси и власт много напомнят един виц, разказан публично от руския президент Владимир Путин. Един олигарх се разорил и започнал да обяснява на жена си: „Ще трябва да продадем мерцедеса и да си купим лада. – Нищо, скъпи, нищо… – Ще трябва да сменим и апартамента в Москва с по-малък, но ти пак ще ме обичаш, нали? – Ще те обичам и много ще ми липсваш.“

Комуникационната активност на мажоритарния собственик на КТБ отдавна не предизвиква бурния интерес, който имаше към първите му медийни изяви. В личния сайт на Василев може да се види, че за последните няколко интервюта го интервюират дъщеря му и съпругата му. Шест години след срутването на КТБ публиката загуби интерес към изгнаника в Белград, но също и надежда за възмездие – почти година беше нужна само за разпита на първия свидетел по мегаделото за краха ѝ.

И Божков започна ударно – телевизионни интервюта, последвани от есемеси с Vladi Goranov, записки… Но той има малшанса да се изявява в условията на инфодемия заради COVID-19 и висок рейтинг на управляващите в тези времена. След още няколко години може и прякора му да не помним.

Но онези от есемесите все така ще си живеят в апартаменти на кръстници.