You are here

Washington Post: Как мина българското европредседателство?

Докторът по политически науки Джулия Ронанализира за Washington Post европейското председателство на България на Съвета на ЕС като обръща специално внимание на факта, че международните медии са пропуснали случващото се във вътрешната политика и „нарастващият нелиберален консенсус в страната“, зарита от хиляди протести, овладяване на медиите и нормализираща крайното дясно.

През януари България – най-бедната и с най-голям процент на неравенствo страна в ЕС, пое шестмесечното ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз, форумът, на който министрите от всички 28 държави-членки на ЕС се срещат, за да приемат закони и координират политики.

Въпреки, че тежестта на председателството на Съвета е намаляла, то все още е шанс за държавите-председателки да наложат националните си интереси и да постигнат близки до предпочитаното от тях решения. И така – как се справи България?

Водена от коалиция между център-дясната ГЕРБ и крайнодесните „Обединени Патриоти“, амбициите на България за ЕС бяха големи: да постигне напредък в интегрирането на Западните Балкани, да поднови кандидатурата на страната за Шенген и Еврозоната и да поощри сигурността, солидарността и стабилността из Европейския Съюз.

България продължи и темата, която бе фокус на естонското председателство на Съвета – дигиталната икономика, отразявайки едновременно бумът в технологичната индустрия на България и фактът, че настоящият европейски комисар по въпросите на цифровата икономика и общество Мария Габриел е български политик.

Значително по-малко бе международното медийно отразяване на случващото се във вътрешната политика на България, където през последните месеци видяхме нарастващ нелиберален консенсус и множество протести срещу корупцията и орязване на помощите.

Относителен прогрес в ЕС по отношение на присъединяването на Западните Балкани

От позицията си на балканска страна България превърна в основен приоритет създаването на по-ясен път към ЕС за балканските си съседи – Албания, Босна, Косово, Македония, Черна Гора и Сърбия. Добрите двустранни връзки на България с тези страни направиха възможен този стратегически фокус, мотивиран от притеснения за нарастващото руско, китайско и турско влияние в региона.

ЕС оцени важността да си сътрудничи със Западните Балкани в откриването на общи решения за миграционните потоци и сигурността в ЕС. За много мигранти най-късият транзитен маршрут към централноевропейското ядро минава през страните от Западните Балкани.

Дотук единствено Сърбия и Черна Гора са отворили преговори за присъединяване към ЕС, като всяка от тях направи няколко малки стъпки напред по време на българското председателство.

След безпрецедентното съгласие с Гърция за промяна на името на Македония на „Република Северна Македония“ България, с подкрепата на германското правителство, използва последните дни от председателството си, за да убеди лидерите на ЕС да започнат преговорите за присъединяване с Македония и Албания. Македонският външен министър дори обеща, че всеки който подкрепи желанието на страната му да влезе в ЕС ще получи „пакет свежи македонски домати по пощата“.

Но пътят за присъединяване на Западните Балкани към ЕС остава несигурен. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че на първо място са нужни истински реформи за задълбочаване и подсилване на Европейския съюз, преди да се взимат решения за по-нататъшно разширяване. Желание за износ на стабилност може да доведе до внос на нестабилност в съюза – последното нещо, което ЕС иска с оглед на вече присъстващите разделения по ключови въпроси като миграцията и икономиката.

България в чакалнята на ЕС 

Самата България продължава да се бори срещу превръщането ѝ в аутсайдер в Европа на много скорости. България отново направи опит да се присъедини към Шенген, където 26 страни са премахнали паспортните и другите форми на граничен контрол по вътрешните граници.

Европейската комисия потвърждава, че България изпълнява техническите изисквания, но скептиците, най-вече в Германия и Франция, твърдят, че на България все още остава да разреши проблемите си с корупцията и престъпността.

По същия начин е затруднено желанието на България за присъединяване към еврозоната. Въпреки че България има валутен борд от 1997 г. и националната ѝ валута – левът, е прикрепен към еврото и страната няма финансов суверенитет. Междувременно страната губи предимствата от това да бъде част от еврозоната.

България е изпълнила всички формални критерии за присъединяване и се представя като „примерен ученик“. Но ЕС иска от страната да подсили институциите си, да постигне икономическа конвергенция и да се присъедини към Банковия съюз, отваряйки банките си за външно наблюдение – тема, която е особено чувствителна след банкрута на четвъртата най-голяма банка на България през 2014 г.

Последният компромис призовава страната да подаде двойна молба за Банковия съюз и механизма ERM-2, познат като чакалнята на еврозоната.

Смутът в България може да отразява по-голямо напрежение

Докато България поемаше Председателството на съвета на ЕС, улиците на столицата бяха блокирани от множество протести, най-големият от тях в опозиция на проект за строежи в национален резерват.

Вицепремиерът на страната от квотата на крайнодесните „Обединени Патриоти“ обвини германския евродепутат Ска Келер за участие в протестите и заяви, че тя трябва да бъде експулсирана от България поради „възгледите ѝ на зелен джихадист“.

По време на първите месеци от българското председателство всички основни партии в страната отхвърлиха Истанбулската конвенция, инициатива на Съвета на Европа за предодвратяване на насилието над жени, с довода, че това е тайна ЛГБТ пропаганда.

В началото на февруари нов собственик закупи важния телевизионен канал BiT и не мина и ден преди да спре всичките и предавания в поредна атака над медийната свобода в страната.

През юни българското председателство приключи с масови протести на майки на деца с увреждания, които носиха плакати и тениски с надпис „Системата ни убива“ – протест срещу липсата на подкрепа за хората с увреждания. „Примерният ученик“ що се отнася до фискалните индикатори на България е постигнат чрез сурови спестовни политики.

За разлика от Унгария и Полша до сега България не е била проблем за ЕС. Но реториката за стабилност е нормализирала крайнодясното и е създала ситуация на постоянна бедност, корупция и масова емиграция на младите хора.

В крайна сметка обаче, случващото се в България може би не отразява само  политическия живот в страната, а да представя завоя на дясно, случващ се из целия Европейски съюз.

Всъщност както България, така и Австрия, която пое европредседателството на 1 юли, в момента се управляват от коалиции център-дясно и крайнодясно, които подкрепят смаляването на социалната държава и поддържат твърда позиция относно миграцията.

В този смисъл българското председателство на Съвета на ЕС (включително в някои аспекти от вътрешната политика) може да е по-представителна извадка за ЕС, отколкото на много в Европа би им се искало да повярват.

http://terminal3.bg/washington-post-kak-mina-blgarskoto-evropredsedatels...