Агресивната автокрация на Путин

Иван Кръстев

КРЕМЪЛ УНИЩОЖАВА МЕКАТА СИЛА НА РУСИЯ

Нападението над Украйна причинява дълбок културен разрив със Запада, който може да продължи далеч в бъдещето.

Твърди се, че когато го попитали кои са най-доверените съветници на Владимир Путин, човек от неговия вътрешен кръг отговорил: „Иван Грозни, Екатерина Велика и Петър Велики“.

Миналата седмица руският президент открито сравни себе си с цар Петър, а нападението над Украйна – с неговите експанзионистични войни отпреди три века. За неопитното око действията на Путин може да изглеждат като стремеж за възстановяване на Съветския съюз или дори на царската империя.

Всъщност пред очите ни се разгръща перверзният край на последната европейска империя. Така нареченият „Русский мир“, или „Руски свят“, мислен като някаква културна общност, по-голяма от Руската федерация, се принася в жертва на олтара на автокрацията и руската етническа принадлежност.

Тази визия е лишена от всякакво позоваване на универсалните ценности и от каквато и да е привлекателност за съседите на Русия. Отчаяният опит на Путин да заграби украинските земи е демонстрация на сила с цената на заличаването на меката сила на Москва. Нападайки Украйна, той прекъсна връзките на Русия с Европа и накара европейците да се отвратят от неговата страна.

Нов доклад на Европейския съвет за външна политика, основан на общоевропейско проучване на общественото мнение, показва, че разривът с Русия е необратим, поне в краткосрочен и средносрочен план. Мнозинството от европейците са загубили всякакви илюзии относно възможността за интегриране на Русия в техния свят. Мнозина подкрепят прекъсването на икономическите, културните и дори дипломатическите връзки с Русия.

Западните санкции не успяха да променят руската външна политика, но принудиха европейските правителства да скъсат с идеята, че Москва може да бъде някога надежден партньор на Запада.

Що се отнася до меката сила, нахлуването в Украйна постигна две неща: то сложи окончателен край на всяка съществуваща постсъветска идентичност и изпразни от съдържание употребяваната от Москва победа над Хитлер като част от нейната национална митология и международна репутация.

Преди анексията на Крим от Русия мнозина от рускоговорящите жители на Украйна не си задаваха въобще въпроса дали са руснаци, или украинци. Техните паспорти не определяха тяхната самоличност. Днес, когато руските войски избиват хиляди хора, задето настояват, че не са руснаци, а украинци, всяко подобие на някаква постсъветска идентичност е заличено завинаги.

Войната в Украйна не е кулминация на съветския импулс у Путин, тя е кулминация на неговия антисъветски импулс. В деня, когато я започна, той говореше като бял генерал от времето на Гражданската война, а не като червен полковник, какъвто всъщност бе преди падането на комунизма. Той оповести, че руснаците са същинските жертви на съветския режим и обяви Украйна за фикция, за измислена от Владимир Ленин държава.

Изграждайки своята автокрация, Путин опустоши „руския свят“. Това се вижда най-добре в областта на културата. Империите най-често се раждат на бойното поле, но умират в книжарниците.

Само преди десетилетие руските секции в книжарниците в Украйна бяха препълнени. Това вече не е така. А след войната рускоезични секции вероятно изобщо няма да има. В европейските градове, където до тази година повечето хора трудно можеха да различат руснаците от украинците и беларусите, сега вече са се научили да правят тази разлика.

За много украинци по улиците на Варшава или Берлин говоренето на руски е политическо изявление. Можем да сме уверени, че много от децата им никога няма да пожелаят, нито да си направят труда да научат този език.

Мястото на руския език в европейския културен живот вероятно ще бъде поредната жертва на нашествието на Путин. Болшевишката революция и последвалият комунистически режим убиха милиони, но не успяха да убият интереса на чужденците към славянския език. Много левичари от Запада и от глобалния Юг възприемаха руския като езика на революцията и имаха желание да го научат.

Колониалната война на Путин в Украйна няма да изкуши хората извън Русия да започнат да учат руски. Тъкмо обратното. Провокативното определяне от страна на Москва на рускоговорящите в съседните държави като етнически руснаци отслабва драстично желанието на правителствата в тези страни да насърчават рускоезичното образование.

Преди войната средната класа в Москва и олигарсите на Путин мислеха и действаха така, сякаш принадлежат едновременно на руския и на западния свят. Ала това „земноводно“ съществуване е вече невъзможно. Барикадираните идентичности заменят множествената принадлежност.

Да си руснак в Русия сега се определя от истинската или престорена публична подкрепа за войната на Путин със Запада. А на Запад да си руснак все повече се отъждествява с непринадлежност към Запада. Много руснаци, които днес живеят извън Русия, се чувстват като изгнаници.

Основната цел на войната на Путин е промяна на естеството на границата между Русия и Запада, а не просто на нейното местоположение. За съжаление, той постига тази своя цел.

Англоезичната версия на текста е публикувана във Файненшъл таймс