Алтернативи & Анализи: Oлигархизацията на българската енергетика

На 11 февруари изтича срокът за подаване на мнения по процедурата за консултации на Европейската комисия във връзка с плана за реформи в българската електроенергетиката, който правителството подаде на 20 януари т.г. Има няколко важни пункта в предложението, които остават под радара на внимание на обществеността и които издават намерения с тежки социални, икономически и последствия за целия сектор, включително за бъдещето на въглищната индустрия при прехода към нисковъглеродна икономика.

Няколко са акцентите, те са добре изложени и обосновани в мнението на колегите Красимир Лаков и Красен Станчев, публикувано в Икономически живот.

Основното е, че в „Плана за изпълнение на България“, който е представен от правителството има набор от политически мотивирани и небалансирани мерки, но няма стратегическа линия. По-скоро са тактически предложения чрез механизма за възнаграждения за капацитети за да се тушира поредната криза, но като се реализират унищожителни мерки по отношения на най-ефективната, модерна и работеща част от въглищната ни енергетика.

През този план правителството се стреми да получи индулгенция от Брюксел да приключи договорите с американските централи, като темата се повдига „патриотично“ без обаче да се оповестяват последствия и контекст в навечерието на изборите.  След като не успя да получи изрична санкция на ЕК, че договорите не съответстват на европейското законодателство и след като не вложи никакви усилия в намирането на оптимални и рационални решения заедно с операторите на централите, сега през този „План за изпълнение“ и през очакваните изменения в закона за енергетика искат да приключат предсрочно с дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия с ТЕЦ Марица Изток -1 и ТЕЦ Марица – Изток 3, които изтичат съответно след 3 и 6 години. 

От предложения план стават болезнено ясни няколко неща.

Първо, правителството няма никаква дългосрочна визия и план как да съхрани въглищната ни енергетиката, която в обозримо бъдеще ще остане гръбнак на енергийната ни сигурност. Тук въпросът кой оперира централите е вторичен.

Второ, чрез плана за изпълнение правителството се стреми да оправдае наливането на държавна помощ чрез механизма за капацитети, но това е краткосрочна реакция, която не издава стратегия и план за дългосрочно действие, за реформи, които да решат системния проблем на трансформацията на българската електроенергетика в ново устойчиво състояние. Търси се краткосрочния ефект за разрешаване на държавната помощ, но скоростта и мащабите, с които енергетиката ни се декапитализира, многократно надвишават компенсаторните възможности дори и на най-мащабната държавна помощ. /темата анализирам във втората част/

Правителството толерира най-замърсяващите ТЕЦ на български олигарси – Ковачки и Доган, не прави нищо за модернизацията на държавната ТЕЦ „Марица Изток -2“, която е оставена на доизживяване. Дори по-лошо, системно я омаломащова чрез незаинтересованост. И на децата е ясно, че „твърдите“ договори за изкупуване на електроенергия означават и „твърди“ договори за изкупуване на въглища от Мини-Марица Изток, и „твърди“ договори с хиляди служители, доставчици на услуги, изпълнители на дейности, които не са „американци“. Прекъснеш ли основния договор се разпада всичко надолу по веригата. Регионите на Стара Загора и Хасково трудно ще понесат загубата на 14 хиляди работни места и рязко съкратени доходи на свързани с този бизнес близо 50 хиляди души.

По-големият проблем, обаче, е какво правим след като нямаме американско управление в двете централи, защото сценарият при който прекратяването на договорите за изкупуване на електроенергия, води до изтегляне на компаниите от управление на тези централи, веднага поставя ребром нещата – държавата ли ще ги управлява или посочените български олигарси – Доган и Ковачки. Или новите шефове на БЕХ и на НЕК, тъй като имат изключителен списък от постижения в управлението и модернизацията на енергийни дружества ще сътворят Чудото.

Гоним американците, които са наели професионални мениджъри, за да седнат родните олигарси, които освен да горят незаконно боклук и да крадат студени резерви, нямат хал хабер от модерна енергетика. Междувременно упорстваме с нови ядрени мощности и увеличаваме загубите.

Трето, при този вариант на действие България неизбежно ще бъде осъдена в арбитражен съд, и ще трябва да платим милиарди в неустойки. Преди две години министър Петкова каза че ще платим 3 милиарда лева. По-лошото е, че щетите на подобна едностранна политика са ясни, дългосрочни, сигурни, дори ескалиращи, докато ползите са спорни и временни. Отлагаме вместо да решим. Проблемът и сметката растат.

Четвърто, при аварийното изключване на пети блок в АЕЦ „Козладуй“ неотдавна, „американските централи“ и държавната в Маришкия басейн покриха целия дефицит.  И сега и в обозримо бъдеще няма как да се намери по-добра, относителна независима от пазарна конюнктура и абсолютно независима от външни доставки алтернатива за балансиране на енергийната ни система. Строителството на нови ядрени блокове не само не решава, а задълбочава проблема, защото нито могат да реагират гъвкаво за да балансират, нито пък са конкуренти при анализ „разход – полза“. ВЕЦ не винаги имат вода, а авариите са непредвидими.

Пето, фактическото назначаване на политически комисари на ГЕРБ начело на енергетиката, означава че Борисов вижда в нея опората на своята власт. Ядрената енергетиката взема връх и той е решен да ограничи политическите щети преди изборите, като тихо и без шум остави пазара на емисиите и липсата на реформи да довършат въглищната ни енергетика. Без да и бъде даден шанс да намери своето продължение да се декарбонизира чрез новите технологии за улавяне и складиране на въглеродни емисии, газгенерация и възобновяеми източници.

Устойчивата пасивност на правителството по намирането на решения извън закриването на Маришките централи издава преднамереност.

Не са виновни нито зелената сделка, нито климатичните политики, защото те поставят целите, а решенията са си наши.

При отсъствието на реформи пазарът на емисиите просто ще ликвидира въглищната енергетика в Маришкия басейн. Ще остане боклучената.

Изборът между олигархична и модерна пазарна енергетика трябва да бъде направен и на предстоящите избори.

Илиян Василев

https://altanalyses.org/2021/02/10/%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%...