Алтернативи и Анализи: Борисов обмисля завой във външната политика на България?

Гледайки как главния аватар на премиера Борисов Георги Харизанов обсипва с критика критичното изявление на двамата американски сенатори към управлението на Борисов, си давам сметка, че това може да бъде сигнал за нещо по-значимо, дори за възможен завой във външната политика на България в ерата след Тръмп. Лидерът на ГЕРБ избягва да реагира лично, като използва медийни проксита, заимствайки от класическия съветски реквизит на „борбата“ с класовия враг.

Аргументационна база „извира“ от наръчниците в съветските и съвременните руски пропагандни школи. При едно от последните си посещения в София, висш американски дипломат разкритикува правителството на Борисов по същите теми. Тогава на помощ се притекоха от руското посолство с друга съветска щампа за „намеса във вътрешните работи“, което обаче постави ГЕРБ в още по-неловка ситуация.

И сега при реакцията на казаното от американските сенатори се ползва вариация на класиката „а, вие защо биете чернокожите?“, което издава тежка липса на въображение.

Изглежда Борисов се опитва отново да намекне, ако Западът продължи с критиката си ще смени тона.

Всеки, който познава Борисов, ще потвърди, че той не е биткаджия ​​(има прекалено много какво да губи), стане ли напечено се снишава и изчезва. Той е по-скоро балансьор и помирението със САЩ е от съществено значение за да може да продължи с игрите си на балансиране. Но той няма нито ресурсите, нито волята да осъществи радикален завой в българската външна политика, като се дистанцира от САЩ и изобщо от англосаксонския Запад,  но неговите „началници“ в посткомунистическата структура на България имат.

Посланието им е, че ако продължи критиката и натиска от Запада, ако бъде заплашен техния контрол върху мрежите на корупция и зависимости от Русия, пример за което е Турски поток, Пазителите на държавно-олигархичния модел могат да прибягнат до смяна на курса, така както го прави унгарския Орбан.

Аватарите на премиера звучат по съветски и по кремълски, като критикуват президента Байдън за завръщането му към интервенционистката политика, за липсата на свобода на американската пресата и за нарушаването на правата на човека в САЩ.

Но не се лъжете. Медийните пълномощници на Борисов са заменяеми, обикновени човешки бушони. Номинално те не представляват ГЕРБ или Борисов в някакво официално качество, което позволява лесно дистанциране от тях с дежурното обяснение че не представлява възгледите на ГЕРБ, нейното правителство или Борисов.

Въпреки че „твърдото“ им говорене срещу империалистическия Запад изглежда умишлено предизвикателно, то не само фасада, а отразява реално мислене, възприятия и страхове сред елита на ГЕРБ, което има корени в комунистическата номенклатура.

Аватарите са лесни за разграничаване и активиране, не струват и много.

Разбира се, че медийните пълномощници на българския премиер нямат нужната лична морална висота, за да могат да изнасят публични лекции на чуждестранни политици, особено когато иде реч за международно признати дефицити в българската демокрация. Но могат да създадат „бял шум“, който да неутрализира ефекта на посланието, особено по време, на предизборна борба.

Управляващата партия ГЕРБ трудно може да избяга от отговорността си за мащаба и корените на корупция, за липсата на върховенство на закона и на свобода на медиите – за това 111-то място в индекса за свобода на пресата.

Изявлението на американските сенатори е фактологично безупречно, следователно безспорно. Ангажирането на лейтенантите на Борисов да отговорят с лични нападки и интриги срещу уважавани американски топ политици, означава скъсване на Борисов с реалността.

Заемането на страна в американската политика, играта Сенатска комисия срещу Държавен департамент, за българския премиер и неговите пълномощници носи допълнителни рискове, особено когато става дума за съгласуван документ на двете партии и на множество институции.

Макар лошото владеене на английски да може да обясни твърдението на медийните остриета на премиера, че Комитетът по етика на Сената е „осъдил“ Менендес, това е непозволително, когато стане част от официална публична дипломация. Бивш министър и заместник-министър на външните работи, отговарящ за българо-американските отношения, които поставят под съмнение дали изявлението на двамата първи сенатори в комисията по външна политика отразява официалната политика на САЩ, е абсолютно дъно в професионализма в МВнР.

Реакцията на Борисов е публичен израз на паника, несръчен опит за кризисно реагиране, при това в най-лошия му вариант.

Очевидно получават съвети от американски лобисти и съветници, които помогнаха на правителството да прекара през иглени уши и минното поле на американските санкции проекта Турски поток. Борисов успя там, където канцлерът Меркел се провали.

Комитетът по външни отношения на Сената и Държавният департамент на САЩ заемат централно място по темата санкции срещу Северен и Турски поток – 2. Въпреки началото на тестовете и финалния етап на този проект, Борисов и аватарите му се заблуждават, че той е свършен факт. Не е.

Ако Борисов и ГЕРБ останат на власт, ще трябва да взаимодействат с американските институции, включително комисията по външни отношения на Сената. Понастоящем и двамата сенатори обмислят нови списъци на санкциите в координация с държавния секретар Блинкен и Джейк Съливан на Съвета за национална сигурност, които евентуално мога да бъдат насочени към български граждани и компании.

Заслужава да си припомним думите на Боб Менендес, казани след края на съдебното дело срещу него: „За тези, които копаеха политическия ми гроб, за да могат да скочат на мястото ми, знам кой са и няма да ги забравя.“

По външнополитическите екипи между Борисов 1 до Борисов 3 може да се проследи ясна тенденция на затихване на атлантизма у българския премиер.

Не трябва да се подценява – той излъга германците, като си осигури тяхната решаваща подкрепа във време, в което имаше нужда да неутрализира миналото си на охранител и част от подземния свят. В допълнение получи милиони от фондацията на ХСС Ханс Зайдел и по-късно от тази на ХДС – Конрад Аденауер, като им обеща че ще пребори корупцията и престъпността. Обещанията не изпълни, взе парите и остана на власт 11 години с изпрана репутация.

Обеща на Путин да изпълни Южния поток и взе 800 милиона евро в аванс. Едва през 2021 година изпълни обещанието си, но и това не е окончателно. Взе парите, другото ще видим.

Докато беше в САЩ също извади торбата с обещанията  – радикални промени и борба с корупцията, възстановяване на върховенството на закона и свобода на медиите. Нищо от това не е изпълнено. Дори сега се опитва да говори „твърдо“ в отговор на критиките им. Но назначи Гешев и успя да осигури пасивността им, докато цялото внимание на санкциите се фокусира върху Северен поток.

България се превърна в черната дупка на ЕС и НАТО в региона.

Общият знаменател във всички гореизложени казуси е, че дарителите на доверие и пари в аванс се срамуват да признаят, че са оставили уж „простия“ балкански бодигард да ги подкара с 200 и да ги излъже. Затова продължават да го подкрепят, за да поддържат илюзията, че още го контролират.

Илиян Василев

https://altanalyses.org/2021/03/16/%d0%b0%d0%bb%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bd%...