Антиполитическият вот

Бойко Пенчев, boykopenchev.blogspot.com

 

Антиполитическите послания ще прецакат политическите.

Анализът е препубликуван от блога на автора.

Анализаторите казват, че тези парламентарни избори били непредсказуеми. Сигурно е така. Струва ми се обаче, че по професионален навик политолозите надценяват политическите послания и подценяват антиполитическия вот. Във всички досегашни избори се намират пет – десет процента електорат, гласуващ за персонажи, очебийно неставащи за нищо – като се започне от покойния Жорж Ганчев, мине се през Яне Янев, Бареков и се стигне до Марешки.

Не бива да се подценява готовността да гласуваш на инат, не защото вярваш в „месията“, а за да натриеш носа на всички, като се започне от онези на власт, мине се през крякащата по телевизора опозиция и се стигне до комшията, който се пеняви за някакви си там негови любимци.

Без съмнение така ще бъде и сега, а карантината още повече ще усили тези нагласи. Много е вероятно успех над очакваното да имат политически субекти, които излъчват антиполитически послания. Политологията, а и обществените науки като цяло, са приучени да търсят рационалната мотивация и на тази база да анализират и предсказват.

Само че много често рационалност няма. Човекът е така устроен, че иска да упражнява свободата си, включително като прави глупости. И ги прави. А политическите тарикати се възползват.

Типичният антиполитически политик е патрЕотът. Той нищо друго не може да прави, освен да плаши с нещо. Стратегията му е като на рано пенсиониран старшинка, който си търси някаква работа, но става единствено за нощен пазач.

Неговата стратегия е да убеди работодателя/гласоподавателя, че иде опасност, от която само той може да го опази. Защото ако няма опасност, няма нужда от нощен пазач. Затова патрЕотите седят и мислят: с кого да уплашат българина? Опитаха с цигани, опитаха с колониалисти, опитаха с мигранти – не става. Но накрая му намериха чалъма: заплахата са македонците и джендърите. Тия мискини са се прицелили в най-скъпото ни. 

Македонците искат да ни откраднат потурите, а джендърите – онова в потурите. Изглежда като скеч от второкласно комедийно шоу, но десетина процента от гласуващите ще се вържат.

Другата подценявана антиполитическа таргет-група са анти-ковидистите. Политолозите разправят, че Слави Трифонов си мълчал и не излъчвал политически послания. Напротив, той непрекъснато излъчва своето анти-политическо послание: няма вирус, върнете ни свободата, долу мерките. И той има своите 10%, които ще гласуват за върховното благо да ходят на чалготеки и мятат гюбеци.

То пак добре, че вярващите в джендъри и невярващите в ковид частично се припокриват, та сумарно депутатите, които ще вкарат в парламента, не могат да формират мнозинство. Или поне така се надявам.

С една дума твърде вероятно е на изборите изненадващо добре да се представят борците за псевдо-ценности като патреоти, славчовци и мангъровисти, а изненадващо зле – псевдоборците за истински ценности като Изправи се-там-каквото-беше и, за съжаление, ДБ. Анти-политическите послания ще прецакат политическите.

ГЕРБ и БСП са ясни, те са като боксьори тежка категория след деветия рунд – изтощени, замаяни от чисти и нечисти удари, търсещи да се прегърнат и подпрат един друг в безкраен клинч.

Какво да правим тогава, за кого да гласуваме? Ами да бъдем оптимисти. Мислите, че не може да стане по-зле?! Може, може.