А гробът на убитите български полицаи от руските мародери все още никой не го знае...

Стефан Корадов

На 9.IX.1944, на втория ден от вероломното нашествие в неутрална и приятелска България на гладните и жадни войски на Червената армия, край местността “Бялата вода”, по пътя към Малко Търново от съветски разузнавателен отряд са разстреляни - без съд и присъда, и без вина - няколко български полицаи, между които и моят бъдещ чичо Георги Чакаларов, на 28 години, великолепен футболист, капитан на "Черноморец" - Бургас, младши полицай (в дясно на снимката, която е направена през 1943 год., на площад “Тройката” в Бургас).
На този площад, в самото сърце на Бургас продължава да стърчи бутафорна “скулптурна” композиция от бронз и гранит с фалически еректиралата стату̀я на убиеца им. 
Сестрата на мама - леля ми Калинка (тогава на 22 години) останала вдовица и след месец се е родил синът им, обречен да бъде цял живот сирак, невидял баща си. Животът и на двамата премина -до 90-те години на миналия век - като на хора несправедливо дамгосани от подозрително отношение на властта...
Все още не са измрели заблудените овце, които твърдят, че този т. нар. “паметник” бил “исторически”.
А гробът на убитите български полицаи от руските мародери все още никой не го знае...

Фейсбук